Двата вълка във мен, дето вечно се гонят
като в стара индианска легенда,
те са част от душата ми, и без тях не мога...
И през всичките земни моменти –
те са моята същност – и красива и лоша,
а понякога много добра...
И такъв се лутам – настръхнал в нощите,
и замръквам под всяка зора...
Двата вълка се борят, и се хапят до кръв.
Кой ще има победа? – Не знам.
Вероятно е този, дето паднал е пръв,
да спечели войната накрая...
Под звездите ми двамата още се гонят,
и живея с легенда в душата...
А кого да нахраня ли? Този избор не мога да направя.
Без вина ги обичам и двата...
