Попитайте ни

Европейската централна банка (ЕЦБ) е централната банка на еврозоната. Главната ни цел е да поддържаме цените стабилни. Преди всичко това става чрез определяне на целесъобразни лихвени проценти.

Освен това отговаряме за упражняването на надзор над банките в рамката на единния надзорен механизъм (ЕНМ).

В действията си се ръководим от принципите на прозрачност, независимост и отчетност.

Понастоящем официалните езици в ЕС са 24 и Вие можете да общувате с нас на всеки от тях. Езиците на нашата комуникация зависят от целевата аудитория и от конкретните обстоятелства. ЕЦБ публикува правни актове на всички официални езици на ЕС, а работният ѝ език е английски.

Националните централни банки на всички държави от ЕС заедно притежават ЕЦБ. Делът на всяка държава от капитала на ЕЦБ отразява нейното население и брутен вътрешен продукт (БВП), като двете имат еднакво тегло. Освен това държавите членки, в които се използва еврото, внасят повече капитал от останалите. Съчетанието от тези фактори е в основата на така наречения капиталов алгоритъм, по който се определя каква сума плаща всяка национална централна банка.

Подобно на други институции ЕЦБ реализира печалби и понася загуби. Нетните печалби и загуби на ЕЦБ се поделят между националните централни банки от еврозоната. В Устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и на ЕЦБ е посочено, че до 20% от печалбата може да бъде запазена под формата на резерви, а останалата част се разпределя между националните централни банки от еврозоната пропорционално на внесените от тях дялове. Ако има загуби, те могат да се компенсират от общите резерви на ЕЦБ, нейния доход за годината или сумите, разпределени на всяка национална централна банка.

Паричната политика на ЕЦБ включва всички мерки, чрез които тя влияе върху цената на заемните средства и които може да предприеме за постигането на целта за ценова стабилност. Главният инструмент на паричната политика са основните лихвени проценти на ЕЦБ. Всяка промяна в тях се отразява на други лихвени проценти в цялата икономика на еврозоната, включително на онези, при които търговските банки отпускат заеми на гражданите и фирмите. Промените в лихвените проценти влияят върху търсенето на стоки и услуги, а това – с известен отстъп във времето – се отразява върху инфлацията. Ако е необходимо, можем да използваме и други инструменти, за да постигнем основната си цел – ценова стабилност.

Ценовата стабилност е първостепенната цел на ЕЦБ, заложена в член 127 от Договора за функционирането на Европейския съюз. ЕЦБ счита, че ценова стабилност може да се поддържа най-добре при инфлационна цел от 2%, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), в средносрочен план.

Когато цените са стабилни, предприятията имат стимул да инвестират, а за гражданите е по-лесно да планират разходите си. Това способства и за поддържане на доверието в еврото, тъй като количеството стоки и услуги, които могат да се купят с дадена сума в евро остава постоянно.

За да поддържаме успешно ценова стабилност, се нуждаем от надежден измерител на инфлацията. За тази цел следим цените на стотици неща, за които хората обичайно харчат парите си, включително стоки като храна, дрехи и енергия и услуги като планове за мобилни телефони, билети за влак и наем на жилища. Взети заедно, тези разходи ни дават представа в каква степен се променят цените в икономиката като цяло.

Тази по-обща картина дава Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който ние считаме за най-подходящ измерител на инфлацията на потребителските цени, тоест на изменението на цените на потребителските стоки и услугите, купувани от домакинствата в еврозоната.

Той е „хармонизиран“, тъй като всички държави от ЕС използват една и съща методология. Така се гарантира, че данните за една държава са съпоставими с данните за друга. 

ХИПЦ се съставя от Евростат и националните статистически институти по хармонизирани статистически методи.

Тъй като инфлацията вече се доближава до целевото равнище от 2%, намалихме лихвените проценти, но ще ги поддържаме на равнище, което осигурява връщане на инфлацията към целта и задържането ѝ там. Това е особено важно, защото високата инфлация е бреме за гражданите и предприятията.

Като централна банка за еврото нашият мандат е да поддържаме цените стабилни. Когато цените се покачват твърде бързо, тоест когато инфлацията е прекалено висока, повишаването на основните лихвени проценти на ЕЦБ ни помага да я върнем на целевото равнище от 2% в средносрочен план. Затова през юли 2022 г. започнахме да увеличаваме лихвените проценти. Това продължи до септември 2023 г. Целта беше да понижим инфлацията. Цените вече не нарастват така стремително, затова започнахме постепенно да намаляваме лихвените проценти. Но още не сме достигнали целевото равнище.

Целта на европейския банков надзор е да гарантира сигурността и устойчивостта на европейската банкова система, да увеличава финансовата интеграция и стабилност и да осигурява последователност в надзора.

Единният надзорен механизъм (ЕНМ) е системата за банков надзор в Европа. Той включва надзорната функция на ЕЦБ (банковия надзор в ЕЦБ) и националните надзорни органи на държавите, които участват в ЕНМ.

Приканваме Ви да съобщавате за всякакви предполагаеми нарушения от страна на поднадзорни банки, национални банкови надзорни органи или самата ЕЦБ на законодателство на ЕС, което се отнася до пруденциалния надзор над банките, като използвате нашата платформа за докладване на нарушения. ЕЦБ осигурява нужната защита както за лицата, които подават сигнали за нарушения, така и за онези, които са обвинени в тях, както и за всички свързани лични данни.

Ние смятаме, че е от решаващо значение информацията да бъде достъпна. Стремим към максимална прозрачност, като същевременно осигуряваме поверителност по въпросите, които засягат начина ни на работа.

Бихме препоръчали най-напред да се запознаете с уебсайта на банката, която Ви интересува, тъй като банките обичайно оповестяват определена информация в своите годишни, тримесечни или други отчети.

Поверителната информация за отделни поднадзорни банки е изрично защитена от редица изисквания за опазване на професионалната тайна, предвидени в европейското законодателство (например в Директивата за капиталовите изисквания). Независимо от това ЕЦБ е решена да поддържа възможно най-открита комуникация. Освен че публикува прессъобщения, речи, интервюта и документи, тя предоставя достъп до своя публичен регистър на документи. Установени са подробни правила за публичния достъп до документи на ЕЦБ (вижте Решение ЕЦБ/2004/3 от 4 март 2004 г.).

Банките под прекия надзор на ЕЦБ се наричат значими институции, а онези, над които надзорът е непряк, се наричат по-малко значими институции.

Надзорните органи подлагат на оценка рисковете, пред които са изправени банките, и проверяват дали те са в състояние да ги управляват подобаващо. Това се нарича „процес по надзорен преглед и оценка“ (ПНПО) и целта му е рисковите профили на банките да се оценяват по последователен начин, така че да могат да се вземат решения за евентуалните необходими надзорни мерки.

Надзорните органи използват стрес тестове, за да оценят доколко банките могат да се справят с финансови и икономически сътресения. Резултатите от стрес тестовете помагат на надзорните органи да установят уязвимостите на банките и да предприемат мерки срещу тях на ранен етап в рамките на надзорния диалог.

Инциденти по време на пандемията от COVID-19 и след руското нашествие в Украйна потвърдиха колко е важно критичните услуги да бъдат защитени от кибератаки и прекъсвания. За да бъде финансовият сектор на ЕС по-силен и по-устойчив в цифрово отношение, ЕЦБ разглежда експозициите на банките на рискове, свързани с информационните технологии, и подлага на оценка капацитета им за управление на риска. За целта се използва рамката на ЕЦБ за докладване на киберинциденти, освен това се прави преглед на отговорите на банките в годишния въпросник за риска, свързан с информационните технологии. През 2024 г. ЕЦБ проведе тематичен стрес тест за киберустойчивостта, в който подложи на проверка начина, по който банките реагират при успешна кибератака, и възстановяването от нея.

ЕЦБ може да налага санкции, например парични, на банки под нейния пряк надзор (така наречените значими банки), които нарушават пряко приложимо законодателство на ЕС или решения или разпоредби на ЕЦБ. Ако националното законодателство, с което се прилагат директиви на ЕС, бъде нарушено от физически лица или ако трябва да бъде наложена непарична санкция, ЕЦБ може да поиска от съответния национален надзорен орган (националния компетентен орган – НКО) да проведе съответната процедура. Тогава НКО може да вземе решение за подходящите санкции в съответствие с приложимото национално законодателство.

Санкциите, наложени от ЕЦБ в надзорната ѝ роля, се публикуват на нейния уебсайт:

Създаването на еврото беше забележително постижение в усилията за обединяване на европейците, тъй като им даде възможност да пътуват, учат и работят в чужбина много по-лесно и с по-голяма финансова сигурност. Договорът от Маастрихт беше един от най-важните етапи на европейската интеграция. Той подготви условията за създаването на обща валута.

ЕЦБ проучва възможността за въвеждане на цифрово евро. То би представлявало електронна форма на пари, емитирани от Евросистемата. Като пари на централната банка цифровото евро ще бъде безрисково. В момента парите в брой са единствените централнобанкови пари, използвани за плащания на дребно. Цифровото евро би било още един начин за извършване на плащания в евро, който не замества парите в брой, а по-скоро ги допълва. То би било конвертируемо (едно към едно) към всички други форми на еврото, като например банкноти.

Цифровото евро би съчетало ефикасността на цифров платежен инструмент със сигурността на централнобанковите пари. То би помогнало на ЕС да поддържа независимост от цифровите платежни средства, емитирани и контролирани извън еврозоната. Цифровото евро също така би осигурило финансова стабилност и паричен суверенитет и би допринесло за запазване на доверието в плащанията в цифровата епоха.

Криптоактивите са същностно различни от централнобанковите пари – цените им са изключително непостоянни, което ги прави трудни за използване като платежно средство или като разчетна единица. Криптоактивите нямат присъща стойност, нито публична институция, която да ги подкрепя. Подобни са опасенията и по отношение на „стабилните криптовалути“ – надеждността им в крайна сметка зависи от емитиращия субект и от базовите активи. Те също така зависят от това емитентът да поддържа стойността им стабилна с течение на времето. Цифровото евро от друга страна би представлявало централнобанкови пари. Това означава, че ще бъде емитирано от централна банка и разработено така, че да отговаря на нуждите на гражданите и да зачита неприкосновеността на личния им живот. Освен това то би било безрисково.

Експерти от Евросистемата са установили редица основни изисквания, които помагат да се изяснят евентуалните характеристики на цифровото евро. Те включват достъпност, стабилност, ефикасност, сигурност на данните и неприкосновеност на личния живот, както и спазване на закона. Цифровото евро би било разработено така, че да е съвместимо със съществуващи платежни услуги, улеснявайки предоставянето на потребителите на общоевропейски плащания и други услуги.

Евросистемата не се интересува от събирането на данни за плащанията на отделните потребители, от проследяване на поведението по отношение на плащанията и от споделянето на подобни данни с държавни органи или други обществени институции.

Потребителите вероятно ще трябва да удостоверяват самоличността си при достъп до услуги в цифрово евро, но въпреки това при плащанията им може да бъде гарантирана висока степен на неприкосновеност на личните данни.

Евробанкнотите са осезаем, видим символ на европейското единство. Като част от редовния процес на разработване на банкноти, 20 години след въвеждането на първото евро, е време да се преразгледа дизайнът на евробанкнотите.

През декември 2021 г. ЕЦБ започна да проучва идеи за нова тема като първа стъпка към въвеждане на нов дизайн на евробанкнотите, така че европейците да ги чувстват по-близки, като същевременно се гарантира, че в новите банкноти и техните защитни елементи се използват най-добрите и най-устойчивите налични технологии.

Процесът на преработване се състои от два последователни етапа: избор на нова тема и разработване на нов дизайн. Широката общественост участва от началото до края на процеса чрез проучвания, провеждани както от ЕЦБ, така и от независима изследователска агенция.

В момента се предвижда Управителният съвет на ЕЦБ да вземе решение за новия дизайн на евробанкнотите през 2026 г.

Вече не се емитират банкноти от 500 €. Те обаче остават законно платежно средство, така че ще могат все така да се използват като средство за разплащане и средство за съхранение на стойността. Банкнотата от 500 € ще запази трайно стойността си като всички купюри евробанкноти и ще може да бъде обменяна по всяко време във всяка национална централна банка в еврозоната.

Изображения на евробанкноти могат да се използват за непрофесионални цели без предварително разрешение от наша страна, стига да бъдат спазени всички правила, които гарантират, че копието не може да бъде сбъркано с истинска банкнота (вижте член 2 от Решение ЕЦБ/2013/10), защото това би уронило доверието в еврото.

Ако желаете да използвате изображения на евробанкноти с висока резолюция за професионални цели, трябва да се свържете с нас на [email protected], за да направим оценка на случая. Ако заявката Ви бъде одобрена, ще Ви бъдат изпратени съответните електронни изображения.

Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време (TARGET) предоставя редица услуги, разработени и управлявани от Евросистемата, които осигуряват свободно движение на пари, ценни книжа и обезпечения навсякъде в Европа.

Тези инфраструктурни услуги на финансовите пазари включват системата Т2 (за сетълмент на големи плащания от централни и търговски банки), платформата TARGET2-Securities (T2S) (за сетълмент на ценни книжа), Системата за незабавни плащания в TARGET (TIPS) (за незабавни плащания на дребно) и Системата за управление на обезпеченията в Евросистемата (ECMS) (за управление на обезпечения). За сетълмент на всички тези услуги се използват пари на централната банка.

Молим да отбележите, че ЕЦБ и националните централни банки не могат да предоставят информация за състоянието на отделни банкови преводи, независимо дали в рамките на еврозоната или извън нея.

Системата за сетълмент на незабавни плащания в TARGET (TIPS) е услуга на Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време (TARGET), въведена от ЕЦБ и националните централни банки през 2018 г. Тя дава възможност на доставчиците на платежни услуги да предлагат на своите клиенти парични преводи в реално време, денонощно. Благодарение на TIPS незабавните плащания вече могат да се извършват бързо и безопасно.

Каква е нашата стратегия за парите в брой? Защо са важни парите в брой? Как предпочитат да плащат хората в еврозоната?

Защо са толкова важни платежните системи?

Силно сме заинтересовани да предприемем мерки по отношение на климатичните рискове в областите, попадащи в обхвата на мандата ни. Изменението на климата е важно за нас, защото възпрепятства икономиката, а това от своя страна засяга нашата цел да поддържаме цените стабилни. То се отразява и върху начина, по който упражняваме надзор над банките, и върху това как управляваме собствената си експозиция на рискове, свързани с климата.

Ние публикуваме редовно на нашите уебсайтове информация как ЕЦБ подхожда към темата за изменението на климата: