Свети Валентин
| Свети Валентин | |
 Старинна картичка за Свети Валентин | |
| Празнува се от | Много страни |
|---|---|
| Вид | Културен, Християнски |
| Значение | Хората показват своята любов и привързаност |
| Дата | 14 февруари |
| Обичаи | Изпращане на поздравителни картички и подаръци, срещи и запознанства |
| Свети Валентин в Общомедия | |
Свети Валентин се отбелязва на 14 февруари в някои страни като Ден на любовта. На тази дата двойките изразяват любовта си един към друг, като си изпращат поздравителни картички и подаръци с формата на сърце. Традиционно се празнува в англоговорещите страни (Valentine's Day) и някои страни от Южна Америка (като „Празник на любовта и приятелството“). След 90-те години на 20 век добива известност и на други места (предимно в Третия свят), основно от рекламни кампании на производители на цветя и сладкарски продукти.
Името на празника идва от християнски мъченик, наречен Валентин, живял през 3 век. Първоначално стар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието.
На този ден още през 14 век в Англия започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т.нар. валентинки. Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образът на крилатия Купидон. През 19 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. АПК (Асоциацията за поздравителни картички) е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така изостават по масовост само от коледните картички. Асоциацията също е изчислила, че жените купуват около 85% от всички валентинки.
През втората половина на 20 век в САЩ и други места по света установената практика на размяна на картички се разширява и се въвежда раздаването на подаръци обикновено от мъжа на жената. Най-популярните подаръци са рози и шоколади в червена лъскава опаковка с форма на сърце. През 80-те години диамантената индустрия започва да рекламира и подаряването на бижута по случай Свети Валентин. С разпространението на интернет в началото на 21 век, милиони хора започват да изпращат електронни картички с поздравления чрез електронна поща.
Църковният празник
[редактиране | редактиране на кода]
Св. Валентин не фигурира в официалния календар на Католическата църква. Православната Църква го чества на 6 юли.[1]
Според Католическата енциклопедия (1908 г.), има поне трима светци, наречени Валентин. Всички те са били мъченици и са записани под датата 14 февруари:[2]
- римски свещеник – понесъл мъченичество през втората половина на 3 век и погребан на пътя Виа Фламиния;
- епископът на Интермамна (днешен Терни) – също понесъл мъченичество през втората половина на 3 век и погребан на пътя Виа Фламиния, но не на същото място като свещеника;
- мъченик в Африка, за когото не се знае почти нищо друго.
Връзката между Свети Валентин и романтичната любов не е спомената в нито един ранен исторически документ и се счита чисто и просто за легенда. Най-напред празникът Свети Валентин е обявен за честване на 14 февруари от папа Геласий I около 494 г.
През 19 век мощите на свети Валентин са били дарени от папа Григорий XVI на дъблинската църква Whitefriar Street Carmelite в Ирландия, която после станала често посещавана на 14 февруари.
През 1969 г., като част от по-голям опит да намали броя на празниците с чисто легендарен произход, църквата премахнала празника на Свети Валентин от официалния си календар.
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]Макар празникът на свети Валентин да е свързван с древноримския празник на любовта луперкалии, за това няма никакви реални доказателства.[3] Луперкалиите се празнуват на 15 февруари. Предишният ден се посвещава на римската богиня на брака, майчинството и жените, Юнона (през този ден девойките пишели любовни писма, слагали ги в голяма урна, а след това мъжете изваждали писмата като всеки мъж трябвало да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил, според волята на боговете). Първата регистрирана асоциация на Свети Валентин с романтичната любов датира едва от 14 век в Англия и Франция, където тогава хората вярвали, че на 14 февруари птиците се ухажвали. Това може да се прочете и в литературните произведения на Джефри Чосър от 14 век и по-точно в Parliament of Foules:
- Това се праща на Свети Валентин,
- когато всяка птица идва и избира своя другар
По време на Средновековието влюбените си разменяли послания на 14 февруари, наричайки ги валентинки. Вероятно много от легендите за Свети Валентин са били измислени в този период. Някои от най-известните легенди твърдят, че:
- Вечерта преди мъчението на свети Валентин заради това, че е християнин, той пратил любовно послание до дъщерята на тъмничаря си, в което пишело „От твоя Валентин“.
- По време на забрана за женитба на римски войници, наложена от император Клавдий II, свети Валентин тайно помогнал за уреждането на женитбите.
В повечето от тези легенди 14 февруари е датата, която се свързва с мъченичеството на Свети Валентин.
Съвременният празник
[редактиране | редактиране на кода]През 1797 г. едно британско издателство публикува „Помощник на младия мъж за писане на валентинки“, който съдържал любовни стихове за млади влюбени, които не можели да съчинят свои собствени. Развитието на печатарските услуги и намаляването на пощенските разходи през следващото столетие довежда до използването на не толкова личното, но по-практично изпращане на картички за Свети Валентин по пощата.
В САЩ първите масово произведени валентинки са фабрикувани и продадени през 40-те години на 19 век от Естер Хауланд.
Варианти
[редактиране | редактиране на кода]Бразилия
[редактиране | редактиране на кода]В Бразилия на 12 юни се празнува т.нар. Ден на влюбените (на португалски: Dia dos Namorados), като по същество той е идентичен на празника на Св. Валентин: има размяна на подаръци (шоколад, картички) и се купува букет цветя за жената. Празникът се провежда един ден преди деня на Свети Антоний от Падуа (в португалоезичните страни познат още като Свети Антоний Лисабонски), смятан за покровител на брака.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.bg-patriarshia.bg, архив на оригинала от 18 август 2017, https://web.archive.org/web/20170818012711/http://www.bg-patriarshia.bg/calendar.php?year=2017, посетен на 14 февруари 2017
- ↑ www.newadvent.org
- ↑ Michael Matthew Kaylor. Secreted Desires: The Major Uranians: Hopkins, Pater and Wilde. electronic. Masaryk University Press, 2006. ISBN 80-210-4126-9. с. footnote 2 in page 235.
|
