Ненко Балкански
| Ненко Балкански | |
| български художник | |
| Роден | Ненко Димитров Балкански
20 септември 1907 г.
|
|---|---|
| Починал | 19 септември 1977 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Жанр | портрет |
| Академия | Художествена академия в София |
| Учители | Никола Маринов и Борис Митов |
| Направление | живопис |
| Семейство | |
| Съпруга | Лиляна Просеничкова |
Ненко Димитров Балкански е известен български художник.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 20 септември 1907 г. в Казанлък. През 1925 – 1930 г. учи в Художествената академия в София. През 1930 г. прави първа изложба в Казанлък.[1] През 1930 г. завършва Художествената академия в София, специалност живопис при професорите Никола Маринов и Борис Митов. Впоследствие учи в Париж и Мюнхен. През 1939 – 1941 г. специализира във Франция и Италия.[1]
От 1947 г. преподава в Художествената академия в София, като през 1959 става професор. Членува в дружество „Родно изкуство“ и Дружество на новите художници.
Умира на 19 септември 1977 г. в София.
Дарение
[редактиране | редактиране на кода]През 1980 г. съпругата му Лиляна – правнучка на легендарната баба Тонка Обретенова и внучка на Ботевия четник Никола Обретенов, дарява на фонд „13 века България“ 1610 произведения на художника. Над 300 от тях са маслени картини, а останалите – акварел, туш и пастели.
Родната къща на художника в Казанлък е музей с експозиция, филиал на Художествената галерия в Казанлък.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Ненко Балкански е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
Творби
[редактиране | редактиране на кода]- „Голо тяло“, рисувана 1930 – 1940 г.[2], маслени бои на фазер, 50,4/40,3, подписана (долу вдясно).
- „Пейзаж с рибари“, рисувана 1940 – 1950 г.[3], маслени бои на картон, 35/45,6 подписана (долу вдясно).
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]- Димитровска награда (1952)
- Орден „Червено знаме на труда“ (1957 и 1959)
- Орден „Кирил и Методий“ - І ст. (1963)
- Орден „Георги Димитров“ (1967)
- Национална награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ (1975)
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Дечко Узунов. Монография. София: Български художник, 1955, 66 с.
- Мара Георгиева. Монографичен очерк. София: Български художник, 1963, 32 с.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- СОФИЯ—ЕВРОПА. Българската живопис (1900 – 1950) в контекста на европейското изкуство: Каталог на изложба, декември 1996 – февруари 1997. Ружа Маринска, Петър Щилиянов (съставители). Нац. худож. галерия, София, 1999 г. ISBN 954-90243-3-4.
- Каталог на художествената колекция на Арт-Музей „Филипополис“, Първо издание, Пловдив, 2004 г. ISBN 954-91521-1-1
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Ненко Балкански в Artprice.bg
- Марин Добрев, „Ненко Балкански (1907 - 1977)“, сайт на Художествена галерия – Стара Загора
- „Умно село: По следите на изгубеното време - художникът Ненко Балкански - 24.09.16“ (видео), БНТ
- Антония Кюмюрджиева, „Тайната муза на Ненко Балкански“, в-к „Стандарт“, 29 юли 2007
|
