Лисия
Лисия | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 9 души[1] (15 март 2024 г.) 0,38 души/km² |
Землище | 25 808 km² |
Надм. височина | 641 m |
Пощ. код | 2743 |
Тел. код | 073 |
МПС код | Е |
ЕКАТТЕ | 43863 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Благоевград |
Община – кмет | Благоевград Методи Байкушев (ПП – ДБ; 2023) |
Лисѝя е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Лисия се намира в планински район.
История
[редактиране | редактиране на кода]В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ | Лисия, село от 180 къщи, българе; намира се на Ю от Джумая, 4 часа път. Няма нито църква, нито училище. Жителите минуват повечето със земледелие.[2] | “ |
Митрополит Емилиан Мелнишки пише, че на 14 януари 1908 година 7-членна българска чета под командването на Христе убива в Лице жената на селянина Нацо.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Лисия са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 780 души, всичките българи-християни.[5]
Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]
|
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 11 | 100.00 |
Българи | 11 | 100.00 |
Турци | 0 | 0.00 |
Цигани | 0 | 0.00 |
Други | 0 | 0.00 |
Не се самоопределят | 0 | 0.00 |
Неотговорили | 0 | 0.00 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Лисия
- Коле Ангелов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, земеделец, четата на Никола Чавеов, 1 рота на 15 щипска дружина, 4 рота на 11 сярска дружина[9]
- Христо Михалков Янакиев (10.03.1874 – ?), български революционер, член на ВМРО (Иван Михайлов)[10]
- Стойне Лисийски (1908-1993), български партизанин
- Починали в Лисия
- Арсо Пандурски (1915-1944), български партизанин
- Веса Бараковска (1922-1944), българска партизанка
- Стефка Филипова (1922-1944), българска партизанка
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 20.
- ↑ Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 30 ноември 2014. Είς το χωρίον Λίτσε της περιφερείας Άνω Τζουμαγιάς 7 μελής συμμορία, υπό τον αρχηγόν Χρήστε, εφόνευσε την σύζυγον Νάτσου τινός, αφ' ού εκόρεσε τα ασελγή πάθη της επ' αυτής.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859-860.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
- ↑ „Справка за населението на село Лисия, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 22 октомври 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 22 октомври 2017.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2018.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 29.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 16.
|