Дължина

Дължина е физична величина, характеризираща линейното измерение на даден обект, обикновено по направления на най-големия размер. Дължината на даден предмет е разстоянието между най-крайните му точки, с други думи линейният размер по неговото протежение, измерено от край до край.

Различава се от височина, която е линейният размер по вертикалното протежение (дължина по вертикала)^[1], както и от ширина, която е разстоянието между двете страни на обекта, мерено перпендикулярно на дължината. Във физиката и инженерните науки думата дължина се използва като синоним на разстояние и се означава с $l$ или $L$ .

Дължината е едноизмерна мярка, докато площ е двуизмерна (произведение на дължина по ширина), а обем е триизмерна мярка (произведение на дължина по ширина по височина). В повечето измерителни системи дължината е основна единица, чрез която може да бъдат представени и изразени други единици.

История

Измерването на дължини става важно още от дълбока древност, когато хората започват да се заселват за постоянно и започват да строят жилища и да разменят стоки със съседите си. След като обществото започва да се превръща във все по-напреднало технически, измерванията стават много по-прецизни и точни – от най-малките размери в микроелектрониката до огромните междупланетни разстояния.^[2] В човешката история съществуват много мерни единици, с които хората са измервали дължини в течение на столетия. Някои от тях са базирани на дължини на части от човешното тяло, на разстоянието, изминато с определен брой стъпки, на разстояния между забележителни точки на Земята, или на дължината на различни предмети.

В България

В миналото най-често използваната мярка за дължина от българския народ е педята. Тя се определя като разстоянието между изпънатия палец и малкия пръст, което в зависимост от големината на човешката ръка е между 18 и 26 см. По-малка мярка за дължина е така нареченият чеперек – разстоянието между разтворените палец и показалец. В българските народни песни например сабята на Крали Марко се мери с педи и чеперек^[3]. По-голяма мярка от педята е лакътят – дължината на ръката от края на пръстите до прегъвката в лакътя. Средно това е около 50 см. В по-стари времена тази мерна единица се използва при мерене на плат. Друга мярка за дължина е турският аршин, който се равнява на 68 см. При различни обстоятелства се използват и различни случайни мерки за дължина – дължината на дръжката на мотиката, сапа на брадвата, дължината на остена или копралята и други. По-дълги разстояния се измерват с крачки. Една средна човешка крачка се равнява на един метър. Височината се измерва обикновено с човешки ръст, човешки бой ^[4].

В Русия

В Древна Русия мерните единици за дължина са също свързани с човека. Там също се използват лакът, педя, както и сажен. Един сажен се равнява на 6 стъпки от по 12 палеца, т.е. 72 палеца.^[5]^[6] От лингвистична гледна точка думата идва от руски – сажень с корен сагъ- и означава достигам. Петър I прави първите опити в Русия за унифициране на мерните единици като ги прави съвместими с британските по това време.^[7]

Първите стандарти

Счита се, че в средата на 10 век саксонският крал Едгар е държал при себе си еталон за дължина, приблизително равен на днешния ярд. Това е един от първите известни официални стандарти. Историята разказва, че английският крал Хенри I (1100 г. – 1135 г.) решава един ярд да се нарича разстоянието от неговия нос до палеца на протегнатата му ръка.

Алберт Айнщайн напълно променя понятието ни за дължина като неизменно в различните системи на отчитане, с други думи дължината на един предмет е променлива величина, която зависи от наблюдателя и отправната система.

Мерни единици за дължина

SI

В Международната система единици основната единица за дължина е метърът, чиято съвременна дефиниция е: дължината на пътя, изминат от светлината във вакуум за интервал от време ${\frac {1}{299\,792\,458}}$ от секундата. Тъй като единствената константа във всички отправни системи е скоростта на светлината, е удобно метърът да се дефинира чрез нея. Това прави скоростта на светлината във вакуум точно 299 792 458 m/s. Често се използват производните на метъра.

Кратните единици на метъра, образувани с представки

Кратни единици
Стойност	Символ	Име		Стойност	Символ	Име
10^-1 g 10^-2 g 10^-3 g 10^-6 g 10^-9 g 10^-12 g 10^-15 g 10^-18 g 10^-21 g 10^-24 g	dm cm mm µm nm pm fm am zm ym	дециметър сантиметър милиметър микрометър нанометър пикометър фемтометър атометър септометър йоктометър		10¹ m 10² m 10³ m 10⁶ m 10⁹ m 10¹² m 10¹⁵ m 10¹⁸ m 10²¹ m 10²⁴ m	dam hm km Mm Gm Tm Pm Em Zm Ym	декаметър хектометър километър мегаметър гигаметър тераметър петаметър ексаметър сетаметър йотаметър

Имперска система от единици

В имперската система от единици често използвани мерни единици за дължина са инч, фут, ярд и миля.

Таблица на различните мерни единици и техните еквиваленти
Единица	Съотношение	Футове	Милиметри	Метри	Бележки
мил (th)		1/12000	0,0254	0,000 025 4	25.4 μm
инч (in)	1000 thous	1/12	25,4	0,0254
фут (ft)	12 инча	1	304,8	0,3048
ярд (yd)	3 фута	3	914,4	0,9144	Определя се като точно 0,9144 метра от 1959 година насам
чейн (Ch)	22 ярда	66	20116,8	20,1168
фурлонг (fur)	10 чейна	660		201,168
миля (mi)	8 фурлонга	5,280		1609,344
левга (Lea)	3 мили	15 840		4828,032	Не се използва повече като официална единица в нито една държава
Морски единици за дължина
морски сажен (ftm)	~2 ярда	6,08 or 6^[8]	1853,184	1,853184	Британското адмиралтейство на практика използва морския сажен като 6 фута. Де факто той е 1/1000 от морската миля, т.е. 6,08 фута. Но приетата на практика дефиниция за морски сажен е 6 фута. Въпреки това не се получава конфликт, тъй като британските адмиралтейски морски карти използват дължината във футове когато дълбочината е по-малко от 5 сажена. Днешните карти във всички страни са в метрични единици с изключение на официалните хидрографски карти на САЩ, които използват фут като мерна единица.
кабелтай	100 морски сажена	608		185,3184	1/10 от морската миля, но на практика е удобно да се счита 100 сажена.
морска миля	10 кабелтая	6080		1 853 184	Използва се за измерване на разстояния по вода. Преди приемането за интернационалната дефиниция от 1852 метра през 1970 година, Британското адмиралтейство я дефинира като 6080 фута.
Единици на Гюнтер (от 17 век насам)
линк	7.92 инча	66/100	201,168	0,201168	1/100 от чейн
род	25 линка	66/4	5029,2	5,0292	Нарича се също така пол или пърч .
чейн	4 рода	66		20,1168	1/10 от фурлонга

Други

Единиците, използвани за отбелязване на разстояния в безкрайния Космос, са много по-дълги от типичните за Земята и включват астрономическа единица, светлинна година и парсек.

Мерните единици за микроскопични разстояния включват микрометър (наричан в миналото микрон) и ангстрьом.

Инструменти за измерване на дължина

Най-елементарният и стар уред за измерване на дължината е линийката, която е изобретена 1500 г. пр.н.е. и е изработвана от слонова кост от индската цивилизация. Днес линийките се изработват предимно от пластмаса, макар да съществуват и дървени и се използват в областта на геометрията, картографията, техническото чертане, инженерните науки и други за измерване на дължини или построяване на прави линии. Те са разграфени и калибрирани.

Други уреди за измерване на дължина са дърводелският метър, шивашкият метър и ролетката. Дърводелският метър всъщност е дълъг два метра, но може да се сгъва до дължина от само 20 сантиметра, което го прави много удобен за носене в джоба. От друга страна шивашкият метър е направен от мек материал, вид пластмаса, така че да се навива на руло и също заема много малко място и може да се носи в джоба. Рулетката е инструмент за измерване на дължини, който е направен най-често от метална лента, широка от 1 до 2 сантиметра, с деления (от едната страна в сантиметри, от другата в инчове), която се навива и затваря в пластмасов корпус. Обикновено е снабдена с пружина за връщане обратно на лентата и с механизъм за застопоряване. Използва се в строителството и промишлеността, но може да се пригоди и за домашна употреба, особено при ремоделиране на стая или друго помещение. Дължината на рулетката достига до 5 метра.

Друг уред, който се използва за измерване на различни размери, в това число и дължини е шублерът. Той е широко използван в машиностроенето. Служи за измерване на външни и вътрешни размери, дълбочини на отвори и дължини на детайли. Микрометърът също може да се използва за тази цел.

Вижте също

Външни препратки

Оналайн преобразуване на мерни единици Архив на оригинала от 2009-08-28 в Wayback Machine.

Източници

↑ Думата в РБЕ
↑ NPL.co.uk, архив на оригинала от 8 октомври 2010, https://web.archive.org/web/20101008013416/http://www.npl.co.uk/educate-explore/posters/history-of-length-measurement/history-of-length-measurement-(poster), посетен на 26 февруари 2011
↑ Вакарелски, 1974, 478 и сл.
↑ Вакарелски, 1974, 477 и сл.
↑ Меры длины древнерусского государства, архив на оригинала от 7 август 2009, https://web.archive.org/web/20090807014759/http://revolution.allbest.ru/history/00042297_0.html, посетен на 26 февруари 2011
↑ Меры длины, архив на оригинала от 31 август 2009, https://web.archive.org/web/20090831165608/http://www.iro.yar.ru/resource/distant/math/metrol_3.htm, посетен на 26 февруари 2011
↑ Отечественные компании переходят на исторические меры длины
↑ Точната стойност е 6,08 фута но 6 фута се използва на практика.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Length в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Думата в РБЕ

[2] NPL.co.uk, архив на оригинала от 8 октомври 2010, https://web.archive.org/web/20101008013416/http://www.npl.co.uk/educate-explore/posters/history-of-length-measurement/history-of-length-measurement-(poster), посетен на 26 февруари 2011

[3] Вакарелски, 1974, 478 и сл.

[4] Вакарелски, 1974, 477 и сл.

[5] Меры длины древнерусского государства, архив на оригинала от 7 август 2009, https://web.archive.org/web/20090807014759/http://revolution.allbest.ru/history/00042297_0.html, посетен на 26 февруари 2011

[6] Меры длины, архив на оригинала от 31 август 2009, https://web.archive.org/web/20090831165608/http://www.iro.yar.ru/resource/distant/math/metrol_3.htm, посетен на 26 февруари 2011

[7] Отечественные компании переходят на исторические меры длины

[8] Точната стойност е 6,08 фута но 6 фута се използва на практика.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]