Джордж Сорос
Джордж Сорос George Soros | |
американски финансист и филантроп | |
Джордж Сорос на Световния икономически форум в Давос, 2010 г. | |
Роден |
Будапеща, Кралство Унгария |
---|---|
Етнос | Ашкенази |
Религия | атеизъм |
Учил в | Лондонско училище по икономика и политически науки |
Предприемаческа дейност | |
Работил в | Отворено общество (България) |
Известен с | основател на фондация „Отворено общество“ |
Семейство | |
Баща | Тивадар Сорос |
Майка | Елизабет Сорос |
Съпруга | Анализе Вичак Сюзан Уебър Тамико Болтън |
Деца | 5 |
Уебсайт | georgesoros.com |
Джордж Сорос в Общомедия |
Джордж Сорос (на английски: George Soros; на унгарски: Soros György – Дьорд Шорош) е американски финансист и милиардер от еврейско-унгарски произход.[1]
Става известен с валутни спекулации и дейността си на филантроп. Основател е на благотворителната фондация „Отворено общество“ и е автор на множество книги. Богатството му към 2007 г. е оценено на 8,5 млрд. долара от списание Форбс[2], с което той се нарежда на 80-о място по богатство в света и 24-то в САЩ. Сумата, която е дарил през 1991 – 2011 г. чрез своята фондация „Отворено общество“, е над 11 млрд. долара.[3][4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Унгария през 1930 г. Син е на писателя-есперантист Тивадар Шорош. Поради съветската окупация на страната Сорос напуска Унгария през 1946 г., след участие в конгрес на есперантисти. Той имигрира във Великобритания през 1947 и учи философия в London School of Economics. През 1956 г. заминава за САЩ, за да спечели достатъчно пари на Уол Стрийт, както сам казва, а после да може да се посвети на писателска и философска дейност.
Сорос става известен в Черната сряда (16 септември 1992), като спекулира срещу лирата стерлинг. Английската банка е принудена да изтегли валутата си от Европейската монетарна система. Сорос печели 1,1 милиарда долара. Оттам идва и прякорът му „човекът, който разори Английската банка“. По време на азиатската финансова криза, при сходни обстоятелства, Махатхир бин Мохамад, тогавашен първи министър, обвинява Сорос в спекулация с малайзийската валутна единица – рингджит. С тази валутна спекулация развитието на Малайзия е забавено с две години. Все пак Джордж Сорос признава, че съвременната банкова и финансова система е вредна за развитието на по-бедните страни.
Благотворителна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Като начало на благотворителната му дейност се сочи 1979 г. с програма за стипендии на африкански студенти в колеж в Южна Африка.[5] Сорос е един от основателите и донорите на Централноевропейския университет в Будапеща. Правил е и дарения за Нов български университет и Американски университет в България.
През 2005 г. е превел 30 милиона долара във „фонд за ромско образование“, част от „Десетилетието на ромското включване“.[1] Главен спонсор е на Международен център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия [6]
В България, чрез фондация Отворено общество, той финансира целево редица неправителствени организации като Център за икономическо развитие, Европейски институт, Институт за пазарна икономика, Червената къща, Център за социални практики, Център за либерални стратегии[7].
Сорос е известен и с активната си подкрепа за легализация на марихуаната[8][9].
Политическа дейност
[редактиране | редактиране на кода]Според неоконсерватора Дейвид Хороуиц чрез Институт Отворено общество и мрежата от организации, които той финансира, Сорос не само подпомага Демократическата партия в САЩ чрез т.нар. Сенчеста партия (от англ. shadow party), но и с група от хора около него активно диктуват дневния ред на партията.[10][11]
През 2017 г. под петиция на сайта на Белия дом над 110 хиляди души поискаха милиардерът Джордж Сорос да бъде обявен за терорист и да му бъдат иззети всички активи.[12]
Инвестиционна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Сорос е един от първите крупни инвеститори в българската софтуерна индустрия след падането на комунизма[13]. С политическа подкрепа през 1998 той инициира създаването на Рила Солюшънс, една от първите частни софтуерни компании в страната, които работят по аутсорсинг проекти за чужбина.
Признание
[редактиране | редактиране на кода]Носител е на орден „Стара планина“ (1997)[14].[15]
Критики и противоречия
[редактиране | редактиране на кода]От момента на забогатяването му, биват създадени и популяризирани множество конспиративни теории за Джордж Сорос. В същността си те са критични, особено спрямо пресечните точки между политическите му възгледи и филантропската му дейност. Авторът Майкъл Волрайх нарича явлението „антисоросизъм“.[16]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- The Tragedy of the European Union: Disintegration or Revival? (PublicAffairs, 2014). ISBN 978-1-61039-421-5
- Financial Turmoil in Europe and the United States: Essays (PublicAffairs, 2012). ISBN 978-1-61039-161-0
- The Soros Lectures at the Central European University (PublicAffairs, 2010) ISBN 978-1-58648-885-7
- The New Paradigm for Financial Markets: The Credit Crisis of 2008 and What it Means (PublicAffairs, 2008). ISBN 978-1-58648-683-9
- The Age of Fallibility: Consequences of the War on Terror (PublicAffairs, 2006) ISBN 978-1-58648-359-3
- Underwriting Democracy: Encouraging Free Enterprise and Democratic Reform Among the Soviets and in Eastern Europe (Free Press, 1991) ISBN 978-0-02-930285-9
- George Soros on Globalization (PublicAffairs, 2002) ISBN 978-1-58648-125-4
- The Bubble of American Supremacy: Correcting the Misuse of American Power (PublicAffairs, 2003) ISBN 978-1-58648-217-6
- Open Society: Reforming Global Capitalism (PublicAffairs, 2001) ISBN 978-1-58648-019-6
- With Mark Amadeus Notturno, Science and the Open Society: The Future of Karl Popper's Philosophy (Central European University Press, 2000) ISBN 978-963-9116-69-6
- The Crisis of Global Capitalism: Open Society Endangered (PublicAffairs, 1998) ISBN 978-1-891620-27-0
- Soros on Soros: Staying Ahead of the Curve (John Wiley, 1995) ISBN 978-0-471-12014-8
- Opening the Soviet System (Weidenfeld & Nicolson, 1990) ISBN 978-0-297-82055-0
- The Alchemy of Finance (Simon & Schuster, 1988) ISBN 978-0-671-66238-7
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б „Правителствата на 8 държави откриха началото на „Десетилетието на ромското включване“, bTV, 2 февруари 2005.
- ↑ The World's Billionaires: #80 George Soros, сп. Форбс, 3 август 2007.
- ↑ David Callahan. Philanthropy vs. Tyranny: Inside the Open Society Foundations' Biggest Battle Yet // Inside Philanthropy, 14 септември 2015.
- ↑ Martin Gershowitz. George Soros Gets Hitched for Third Time // Jewish Voice, 4 октомври 2013. Архивиран от оригинала на 2017-07-28. Посетен на 2017-05-21.
- ↑ Джордж Сорос предизвикал краха на лирата, МАРИЦА днес – 237 (3914), 2003 г.
- ↑ ИМИР, Донори и партньори // Архивиран от оригинала на 2007-06-29. Посетен на 2007-06-12.
- ↑ Достена Лаверн, Експертите на прехода: Българските think-tanks и глобалните мрежи за влияние, изд. Изток-Запад, 2010.
- ↑ „Джордж Сорос: „Защо подкрепям легализирането на марихуаната“, e-vestnik.bg, 27 октомври 2010 (ориг. в. Уолстрийт джърнъл).
- ↑ „Сорос дари $1 млн. за легализиране на марихуаната“, в. „Дневник“, 27 октомври 2010.
- ↑ The Shadow Party: How George Soros, Hillary Clinton, And Sixties Radicals Seized Control of the Democratic Party, 8 август 2006
- ↑ Guide to the George Soros Network, Discoverthenetworks.org, 19 октомври 2011.
- ↑ Стотици хиляди поискаха от Белия дом да обяви Сорос за терорист, Actualno.com, 3 септември 2017 г.
- ↑ „Ще вирее ли hi-tech в българска саксия“, в. „Капитал“, 27 ноември 1999.
- ↑ Указ № 214.
- ↑ Джордж Сорос е в София // Дневник, 01.06.1997. Посетен на 24.07.2022.
- ↑ Michael Wolraich. Beck's bizarre, dangerous hit at Soros // CNN, 14 ноември 2010 -- Updated 0715 GMT (1515 HKT). Архивиран от оригинала на 2012-10-23. Посетен на 2014-04-29.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Статии на Джордж Сорос
- ЕС трябва да поеме своята отговорност за Балканите, Mediapool.bg, 22 май 2003 (източник Файненшъл таймс)
- Как жертвите станаха виновници, Monitor.bg, 1 юни 2006 (източник Project Syndicate)
- Популизмът е вграден в демокрацията, интервю на Светломира Гюрова и Йордан Матеев, Capital.bg, 15 юни 2007
- Нашето W-образно бъдеще, Dnevnik.bg, 6 януари 2010
- Европейски дефицит в Берлин. Или за бъдещето на еврото и ролята на Германия (Откъс от реч на финансиста Джордж Сорос в Хумболтовия университет в Берлин на 23 юни 2010), Capital.bg, 25 юни 2010
- Европейският съюз и халът на ромите, Dnevnik.bg, 30 август 2010
- Европейските лидери водят Европа към гибел, интервю на Клеман Лакомб и Одри Тонелие, E-vestnik.bg, 30 април 2012 (източник Льо Монд)
- Германия има само 3 месеца да спаси еврото и ЕС (Реч на Джордж Сорос, произнесена на 2 юни 2012 г. на Седмия фестивал по икономика в Тренто, Италия) Архив на оригинала от 2018-10-21 в Wayback Machine., Segabg.com, 5 юни 2012
- Soros: Capitalism versus Open Society, Financial Times, 30 октомври 2009 ((en))
|
- Американски благодетели
- Американски предприемачи
- Американски финансисти
- Милиардери от САЩ
- Евреи в Унгария
- Евреи в САЩ
- Унгарци в САЩ
- Американски есперантисти
- Унгарски есперантисти
- Американски атеисти
- Възпитаници на Лондонското училище по икономика и политически науки
- Почетни доктори на МГИМО
- Доктор хонорис кауза на Софийския университет
- Носители на орден „Стара планина“
- Носители на Ордена на Трите звезди
- Почетни граждани в Албания
- Почетни граждани на Будапеща
- Родени в Будапеща