Направо към съдържанието

Олга Токарчук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Олга Токарчук
Olga Nawoja Tokarczuk
полска писателка
Портретна фотография (2018)
Родена
29 януари 1962 г. (62 г.)
Националност Полша
Работилапсихолог, писател, университетски преподавател
Литература
ПсевдонимNatasza Borodin
Период1979 -
Жанровероман, новела, есе
Известни творби
  • Prawiek i inne czasy
  • Dom dzienny, dom nocny
  • Gra na wielu bębenkach
  • Bieguni
  • Księgi Jakubowe
НаградиНобелова награда Нобелова награда за литература (2018)
Сребърен медал за заслуги към културата „Gloria Artis“
ПовлиянаКарл Густав Юнг, Уилям Блейк
Семейство
Деца1
Подпис
Уебсайтtokarczuk.wydawnictwoliterackie.pl
Олга Токарчук в Общомедия

Олга Наво́я Тока̀рчук (на полски: Olga Nawoja Tokarczuk)[1] е полска писателка, есеистка, романистка, авторка на сценарии, поетеса, психоложка, носителка на международната награда „Букър“ за романа „Бегуни“, двукратна лауреатка на литературната награда „Нике“ за романите „Бегуни“ и „Якубови книги“. През 2019 година получава Нобеловата награда за литература за 2018 година.[2] Нобеловият комитет ѝ присъжда наградата, заради „повествователното ѝ въображение, което с енциклопедична страст разкрива преминаването на границите като форма на живот“.[3]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]
С Дженифър Крофт, преводачка на романа „Бегуни“, и Лиза Апинянези при получаването на наградата „Букър“, май 2018 г.
С Мариус Шчигел на литературния фестивал в Броумов, 2017 г.

Родена е през 1962 година в град Сулехов, Любушко войводство.

Олга Токарчук е автор на романи, книги с разкази, новели, есета, сборник с поеми. Става популярна с отличителния си „митичен“ тон на писане.

Най-успешната ѝ книга безспорно е романът „Правек и други времена“ (1996). „Правек и други времена“ е носител на наградата на фондация „Кошчелски“, Наградата на читателите НИКЕ, наградата „Паспорт“ на сп. „Политика“. Този роман донася на Олга Токарчук световно признание и славата на един от най-важните представители на съвременната полска литература.[4]

През 2017 г. режисьорката Агнешка Холанд заснема филма Pokot, основан на романа на Токарчук Карай плуга си през костите на мъртвите. Премиерата на филма е на Берлинския филмов фестивал през 2017 г.[5]

През 2018 г. английският превод на романа ѝ Бегуни получава наградата „Букър“.[6]

Олга Токарчук получава титлата почетен доктор от Варшавския университет през декември 2020,[7] от Вроцлавския университет през септември 2021[8], от Ягелонския университет през октомври 2021[9] и от Софийския университет през 2022 г.[10]

Обявена е за почетен гражданин на Вроцлав (юни 2019), Варшава (юни 2020)[11] и Краков (октомври 2021).[12]

Член е на Партията на зелените и на редколегията на ляволибералното списание „Политическа критика“.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Miasta w lustrach, Kłodzko: Okolic, 1989 (поеми)
  • Podróż ludzi księgi, Warszawa: Przedświt, 1993 (роман)
  • E. E., Warszawa: PIW, 1995 (роман)
  • Prawiek i inne czasy, Warszawa: W.A.B., 1996 (роман)
    Правек и други времена, превод от полски Георги Кръстев, изд. „Алтера“, С., 2008, 264 стр., ISBN 978-954-9757-07-1 [13]
  • Szafa, Lublin: UMCS, 1997 (новели)
    Гардеробът, София: ICU, 2022 ISBN 978-619-7674-02-6
  • Dom dzienny, dom nocny, Wałbrzych: Ruta, 1998 (роман)
    Дом дневен, дом нощен, превод от полски Христина Симеонова-Матова, изд. „Абагар“, С., 2005, 304 стр.
  • Opowieści wigilijne (2000) – приказки; в съавторство с Йежи Пилх и Анджей Сташук
  • Lalka i perła, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2000 (есе)
  • Gra na wielu bębenkach, Wałbrzych: Ruta, 2001 (разкази)
    Музика от много барабани, превод от полски Силвия Борисова, изд. „Весела Люцканова“, С., 2006, 320 стр.
  • Ostatnie historie, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2004
    Последни истории, превод от полски Мирка Костова, изд. „Весела Люцканова“, С., 2008, 224 стр.
  • Anna In w grobowcach świata, Kraków: Znak, 2006 (роман)
  • Bieguni, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2007[6]
    Бегуни, превод от полски Силвия Борисова, изд. „Весела Люцканова“, С., 2009, 352 стр.
  • Prowadź swój pług przez kości umarłych, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2009
    Карай плуга си през костите на мъртвите, превод от полски Силвия Борисова, изд. „Панорама+“, 2014
  • Moment niedźwiedzia (2012)
  • Księgi Jakubowe, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2014
  • Zgubiona Dusza, Wrocław: Wydawnictwo Format, 2017.
    Изгубената Душа, ICU, 2019, 48 с., ISBN 978-619-7153-60-6
  • Opowiadania Bizarne, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2018
  • Чувствителният разказвач (есета; 272 стр.), София: ICU, 2021, ISBN 978-619-7153-94-1
  • Чудати разкази, София: ICU, 2021
  • Empuzjon, 2022
    Емпузион: роман, София: ICU, 2023, ISBN 978-619-7674-30-9

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Stowarzyszenie Kulturalne „Góry Babel“ // Посетен на 2019-10-10. (на полски)
  2. ↑ Олга Токарчук и Петер Хандке взеха двата Нобела за литература, Dnevnik.bg, отворено на 10.10.2019
  3. ↑ Aleksandra Żelazińska, Olga Tokarczuk laureatką Literackiej Nagrody Nobla, Polityka.pl, 10 октомври 2019.
  4. ↑ ((pl)) Kozioł, Paweł. Olga Tokarczuk. Culture.pl, 2012. Посетен на 13 януари 2019 г.
  5. ↑ Igor Podobriy, Полячка с украинской фамилией Токарчук: жизнь и лучшие книги писательницы, Iwroclaw.com, 04.10.2022.
  6. ↑ а б ((en)) Booker prize 2018: Flights by O. Tokarczuk.
  7. ↑ Doktor honoris causa dla Olgi Tokarczuk, Monitor.uw.edu.pl.
  8. ↑ Uniwersytet Wrocławski nadał tytuł doktora honoris causa noblistce Oldze Tokarczuk // Wroclaw.pl, 2021-09-24.
  9. ↑ Ada Chojnowska. Olga Tokarczuk z tytułem doktora honoris causa Uniwersytetu Jagiellońskiego. "Za cywilną odwagę do obrony krzywdzonych, marginalizowanych" // Krakow.wyborcza.pl, 2021-10-07.
  10. ↑ Олга Токарчук с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на СУ, Mediapool.bg, 10 юни 2022.
  11. ↑ Znamy nowych Honorowych Obywateli m.st. Warszawy // Urzad m.st. Warszawy, 2020-06-19. Посетен на 2020-06-20.[неработеща препратка]
  12. ↑ Honorowe obywatelstwo Miasta Krakowa dla Olgi Tokarczuk // Radiokrakow.pl. Посетен на 2021-10-08.
  13. ↑ Правек и други времена в изд. „Алтера“[неработеща препратка]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
     Портал „Полша“         Портал „Полша“          Портал „Литература“         Портал „Литература“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Олга_Токарчук&oldid=12323464“.