Кирилица
| Кирилица | |
 Румънски текст от 1780 година, написан на кирилица | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | азбука |
| Езици |  Абхазия Адигея Башкирия Беларус Босна и Херцеговина България Кабардино-Балкария Казахстан Киргизстан Коми Монголия Мордовия Русия Марий Ел Северна Македония Сърбия Таджикистан Украйна Удмуртия Хърватия Черна гора Чувашия |
| Създател | Климент Охридски |
| Създаден | около 940 г. |
| Период на използване | най-ранните варианти съществуват от 893 г. до 940 г. |
| Родителски системи | Египетски йероглифи
|
| Сродни писмености | латиница, готическа азбука, арменска азбука, грузинска азбука, глаголица |
| Посока на писане | от ляво на дясно |
| ISO 15924 | Cyrl / Cyrs |
| Уникод име | Cyrillic |
| Кирилица в Общомедия | |
Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия.
В исторически план кирилицата заедно с глаголицата е едната от двете азбуки, използвани при записването на старобългарския книжовен език. Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа към края на IX или началото на X век.[1][2][3] В наши дни кирилицата е широко разпространена както сред южните и източните славянски народи, така и сред някои неславянски народи в Русия. Кирилицата е в основата на официалната писменост на Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до края на 70-те години на ХІХ век се е използвала и в Румъния.
История и развитие
[редактиране | редактиране на кода]Възникване
[редактиране | редактиране на кода]
Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа в края на IX или началото на X век.[4][2][5] Сред най-ранните писмени паметници на кирилица е надписът от Крепча, датиран към 921 г. и двуезичен надпис с гръцко и кирилско писмо на керамична ваза от Преслав, датирана към 931 г.[2] Традиционно кирилицата е приписвана на Климент Охридски, а името ѝ – в чест на св. Кирил – Константин Философ, на когото Климент Охридски е ученик. Тази хипотеза е отхвърлена през 90-те години на миналия век по две основни причини: първите надписи на кирилица са открити около Преслав, а не в Охридско, където работи Климент, а именно на запад, в днешните Северна Македония и Хърватия, глаголицата се запазва най-дълго. В Хърватия се използва до 16-ти век. Кирилицата заменя глаголицата, създадена по-рано от Константин Философ-Кирил, съгласно византийската външна политика през IX век с цел славянските народи да не възприемат християнството от Рим. Подобно на латиницата, за основа на кирилицата е използвана гръцката азбука, която от своя страна произлиза от финикийската.[6] Солунските братя Константин Философ (Кирил) и Методий въвеждат глаголицата първоначално във Великоморавия, където са изпратени през 862 г. да разпространяват християнството на славянски език. Тогавашният владетел на Великоморавия – княз Ростислав, търси съдействие от византийския император Михаил III и за да отслаби влиянието на Източнофранкското кралство, чиито свещеници проповядват на латински език. След смъртта на Методий (Кирил умира по-рано) просветното дело на двамата братя е унищожено от немските духовници, а Климент Охридски, Наум Преславски, Горазд, Сава и Ангеларий ученици на братята са прокудени. (Петимата ученици и техните учители са така известните Свети Седмочисленици.)
Българският владетел Борис-Михаил кани учениците на Методий да се установят в България[7] и им възлага обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език. Кирилицата се развива и разпространява първоначално в Преславската и Охридската книжовна школа.
Наименование
[редактиране | редактиране на кода]В нито един български средновековен извор не е открито собствено название на базираната на гръцкото унциално писмо старобългарска азбука. В „Кратко житие на Климент Охридски“ се среща следният откъс:
„Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил.“[8]
В това сведение всъщност се казва, че Климент Охридски е разработил по-опростен и удобен глаголически шрифт, така че с „кирилица“ би трябвало да се нарича азбуката, която създава Кирил – Константин Философ, а „климентица“ трябва да се нарича именно шрифтът, който е разработил и въвел Климент Охридски.[6]
Наименованието „кирилица“ е регистрирано през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски, издаден от хърватски протестанти в Тюбинген, в чието заглавие се казва: „с цирулическими словами наипрво сада штампани“.[9]
Класическа кирилица (IX – XI в.)
[редактиране | редактиране на кода]Тази кирилица се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо и още 14 букви, които отбелязват звуковете (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ, ю, ѧ, ѩ, ѫ, ѭ). Както при глаголическата азбука, така и при кирилицата има буквени варианти и съчетания, част от които са заимствани от византийския устав.
Списък на буквите:
|
а | азъ | 1 |
|
б | боукы, бꙋкы | - |
|
в | вѣдѣ | 2 |
|
г | глаголи | 3 |
|
д | добро | 4 |
|
є | ѥстъ | 5 |
|
ж | живѣтє | - |
|
ѕ, ꙃ, дз | ѕѣло | 6 |
|
ꙁ, з | зємлꙗ | 7 |
|
и | ижє | 8 |
|
i (ї) | іжєи | 10 |
|
ꙉ, ћ | ћьрвь, гѥрвь, дервъ | - |
|
к | како | 20 |
|
л | людиѥ | 30 |
|
м | мыслитє | 40 |
|
н | нашь | 50 |
|
о | онъ, ѻнъ (вариант на о) | 70 |
|
п | покои | 80 |
|
р | рьци | 100 |
|
с | слово | 200 |
|
т | тврьдо | 300 |
|
ѹ, у, ꙋ | оукъ, ꙋкъ | 400 |
|
ф | фрьтъ | 500 |
|
х | хѣръ | 600 |
|
ѡ [oː] | ѡтъ | 800 |
|
ц | ци | 900 |
|
ч | чрьвь | 90 |
|
ш | ша | - |
|
щ, шт | ща | - |
|
ъ | ѥръ голѣмъ | |
|
ꙑ, ы | ѥры | |
|
ь | ѥрь малъкъ | |
|
ѣ [æː], [eː] | ѣть | |
|
йу | ю (іотирано ꙋ) | |
|
ꙗ | я, ꙗ (іотирано а) | |
|
ѥ [йе] | ѥ (іотирано є) | |
|
ѧ [ен] | ѧсъ (малък юсъ, малка носовка) | 900 |
|
ѩ [йен] | ѩсъ (іотиранъ малъкъ юсъ) | |
|
ѫ [он]/[ън] | ѫсъ (голѣмъ юсъ, голѣма носовка) | |
|
ѭ [йон]/[йън] | ѭсъ (іотиранъ голѣмъ юсъ) | |
|
ѯ (ξ) [кс] | ѯи (кси) | 60 |
|
ѱ (ψ) [пс] | ѱи (пси) | 700 |
|
ѳ [θ] | ѳита (тита; фита) | 9 |
|
ѵ [ɪ] | ѵжица (ижица) | 400 |
|
(Ϋ) [ʏ] ѷ | ѵжица съ кєндима, ѷжица | 400 |
|
Ҁ, ҁ | копа, ҁопа | 90 |
|
[от] | отъ, ѿ | 800 |
|
ѽ | 400 |
Развитие през XII – XV в.
[редактиране | редактиране на кода]Славянското писмо се развива предимно на Балканите под силно гръцко влияние. Начинът на писане следва гръцкия модел, с характеристики като:
- Поставяне на ударения:
́ – Остро ударение: така се изобразява ударението, когато то се пада на сричка, различна от последната;
̀ – Тежко ударение: така се изобразява ударението, когато то пада на последната сричка.
- Придихания:
҆ – Леко придихание – слага се вместо ударение на първата сричка, ако думата започва с гласна, както и на самостоятелни гласни.
҅ – Тежко придихание – използва се вместо леко придихание, само при съгласната Ѵ.[10]
* или ˜ – тилда – поставяна върху понятия от абстрактен и възвишен характер (богъ, свети и т.н.), както и над буквите при употребата им като числа, преди въвеждането на арабската цифрова система.
Някои звукови знаци / букви имат повече от една форма, например има широко Е и О (в началото на думите) и тесни варианти в средата на думите. Ї се пише преди гласна вместо И, а Ѡ се пише вместо О в началото на думите, ако е част от представка. У също има две форми, според това дали е в началото или в средата на думата.
На западните Балкани кирилицата се използва в Босна и Херцеговина, в нецърковни текстове на разговорен език (дипломатическа и официална кореспонденция). В тази редакция на кирилицата отпадат редица букви (ѫ, ѧ и йотираните им версии, ѳ, ѯ, ѡ, а ѣ се използва за предаване на мекост).
Развитие през XV – XVIII в.
[редактиране | редактиране на кода]
България
[редактиране | редактиране на кода]С падането на България под османско владичество в края на XIV век книжовната дейност силно намалява и се свежда до ограничен брой ръкописни творби с религиозна тематика. Въпреки това има опити за печат на кирилица извън България – например през 16 век във Венеция работи печатницата на Божидар Вукович, наследена от първия български издател и книжовник Яков Крайков.
Влашко
[редактиране | редактиране на кода]Кирилицата се използва активно във влашките княжества като азбука на използваните там два писмени езика – богослужебния църковнославянски език и влахо-българския език, използван за всекидневни и административни цели.
След 1600 г., кирилицата се използва за записване на влашки език, като при това са добавени няколко нови букви (Ꙟ и џ). Тази версия на кирилицата се нарича румънска кирилица и остава единствената азбука на румънския език до средата на 19 век, когато е заменена с латиница.
Русия
[редактиране | редактиране на кода]На базата на старославянската литература, внесена предимно от България, от XV век писмеността в Русия се развива като писменост на литургичния църковнославянски език с употреба и в административния, държавен език.
След буквите Ѩ, Ѭ (отпаднали на руска почва още през ХІІ в.), отпада буквата Ѫ (която в руски звучи и се записва като „у“). Изчезват йотираните Ѥ и ІА, а буквата Ѧ обозначава звукосъчетанието „йа“ (даже когато този звук етимологично не произлиза от Ѧ).
По време на Възраждането в България, през XVIII – XIX в., като противостоене на засилената елинизация на българите, провеждана от гръцкото духовенство, влиянието на руския църковнославянски език в България се засилва и заедно с гореописаните особености започва да се използва по-широко.
Хърватско
[редактиране | редактиране на кода]Кирилицата е в редовна употреба в Хърватско и Босна през този период, заедно с глаголицата и (с нарастваща честота) латиницата. Основните средища за развитието на кирилицата са Дубровник (15 – 16 век) и централна Далмация (правна и историографска литература). През XVI – XVII век има оживена издателска дейност на кирилска литература във Венеция от страна на францискански книжовници. В средата на XVI век в Урах, Германия работи хърватска протестантска печатница, която печата на кирилица и глаголица.
Развитие през 1700 – 1945 г.
[редактиране | редактиране на кода]През 1708 г. руският цар Петър I провежда реформа на писмената система, целяща улесняване на книгопечатането. Начертанията и типографското оформление на буквите копират тогавашния шрифт, използван в Холандия (раннобарокова антиква). Премахнати са писането на ударения и тилди, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите, буквеното означаване на числа е заменено с арабски цифри, пунктуацията е изравнена със западноевропейската.
Буквата Ѧ е заменена с Я, произлизаща от ръкописната форма на Ѧ, но и съвпадаща огледално с латинско R. От азбуката са изхвърлени буквите ѕ, ѯ, ѱ, ѵ, Ȣ. Изхвърлена е и буквата „з“ и е заменена с „s“, но след няколко години „s“ бива отново заменена със „з“.
Тази латинизирана азбука (разработена в холандско печатарско ателие) е въведена като задължителна в Русия през 1708 г. под името „гражданский шрифт“. Именно „гражданският шрифт“ е известен днес като „кирилица“ и е в основата на всички кирилски азбуки.
Реформата на Петър I променя коренно развитието на руската азбука. Развитието на кирилицата прескача ренесансовия период от развитието на типографията в Западна Европа, и от средновековния етап, на който се намира дотогава, се изравнява с къснобароковата латинска типография.
Азбуката, традиционно използвана в България до първата четвърт на ХІХ в., е старата форма на кирилицата, като в нея спорадично се използват и буквите Ћ и Џ, изобретени в Западна България и Сърбия през XIV – XV в. Гражданската азбука е усвоена първо от сърбите в Австро-Унгария (от т.нар. славяносръбски език) около 1780 г., а след това и в България (около 1830-те). Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука е улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатна преса, книгоиздаване) и от разпространените тогава панславянски идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквата Ѫ, която липсва в руската, за сметка на това Ы и Э липсват в сравнение с руската версия.
В началото на ХХ в. е създаден стандартен украински и беларуски правопис, базиран на тогавашната руска азбука. През 1945 г. е създаден и стандартен македонски език с писмена система, базирана на сръбската азбука.
Съвременната българска и руска кирилица добиват окончателната си форма, когато след Октомврийската революция в Русия биват изхвърлени буквите Ѣ и Ї, а Ъ спира да се изписва в края на думи, завършващи на твърда съгласна. Реформата е повторена в България през 1945 г., като в добавка отново е изхвърлена и буквата Ѫ.[11]
Разпространение и разновидности
[редактиране | редактиране на кода]
Варианти на руския „граждански шрифт“ днес ползват книжовният български език, руският, беларуският, украинският, русинският, т.нар. македонски, сръбският и неговите варианти в страните от бивша Югославия, а също така монголският и някои от езиците на страните от бившия СССР в Азия и Източна Европа. След разпадането на СССР, до 2018 г. от кирилицата в полза на латиницата са се отказали Молдова, Азербайджан, Узбекистан, Туркменистан. Казахстан също се отказва, като планира преходът към латиница (за казахския език) да завърши към 2025 г.[12]
Национални варианти на кирилицата: Българска кирилица, Беларуска кирилица, Румънска кирилица, Сръбска кирилица, Македонска кирилица, Руска кирилица, Украинска кирилица, Казахстанска кирилица, Киргизстанска кирилица, Молдавска кирилица, Монголска кирилица, Таджикска кирилица.
Кирилицата в първоначалния си вид се ползва в църковнославянския език, употребяван днес в редица православни църкви в Източна Европа.
Хърватско-босненската кирилица не се използва, освен спорадично със стилистино-декоративна цел (вж. Босанчица).
Букви
[редактиране | редактиране на кода]| Буква | Произношение | Произход | Езици |
|---|---|---|---|
| А, а | /a/[б 1] | IX век, от гръцката буква Α | Всички |
| Б, б | /b/[б 2] | IX век, от гръцката буква Β | Всички |
| В, в | /v/[б 3] | IX век, от гръцката буква Β | Всички |
| Г, г | /g/[б 4] | IX век, от гръцката буква Γ | Всички |
| Ґ, ґ | /g/ | 1619 г., от кирилската буква Г | Украински, русински, беларуски |
| Д, д | /d/[б 5] | IX век, от гръцката буква Δ | Всички |
| Ђ, ђ | /dʑ/ | Началото на 19 век, като вариант на Ћ | Сръбски, черногорски |
| Ѓ, ѓ | /ɟ/ | 1945, от кирилската буква Г с добавено остро ударение | Македонска литературна норма |
| Е, е | /e/, /ɛ/[б 6] | IX век, от гръцката буква Ε | Всички |
| Ё, ё | /jo/[б 7] | 1795, от кирилската буква Е с добавен диерезис | Руски, беларуски, русински и много алтайски езици |
| Є, є | /jo/[б 8] | Краят на 18 век, от кирилската буква Е | Украински, русински, хантийски; в сръбския до средата на 19 век |
| Ж, ж | /ʒ/[б 9] | IX век, от глаголическата буква живете (Ⰶ) | Всички |
| З, з | /z/[б 10] | IX век, от гръцката буква Ζ | Всички |
| З́, з́ | /ʒʲ/ | Краят на 20 век, от кирилската буква З с добавено остро ударение | Черногорски |
| Ѕ, ѕ | /dz/ | IX век, отговаря на глаголическата буква дзело Ⰷ, начертанието е повлияно от гръцката буква стигма (Ϛ) | Македонска литературна норма |
| И, и | /i/[б 11] | IX век, от гръцката буква Η | Всички без беларуски |
| І, і | /i/ | IX век, от гръцката буква Ι | Украински, беларуски, русински, казахски, хакаски, коми |
| Ї, ї | /ji/ | 1885, от кирилската буква І с добавен диерезис | Украински, русински |
| Й, й | /j/ | XVII век, от кирилската буква И | Български, руски, украински, беларуски |
| Ј, ј | /j/[б 12] | XIX век, от латинската буква J | Сръбски, азербайджански, алтайски, македонска литературна норма |
| К, к | /k/ | IX век, от гръцката буква Κ | Всички |
| Л, л | /l/[б 13] | IX век, от гръцката буква Λ | Всички |
| Љ, љ | /ʎ/ | XIX век, лигатура на кирилските букви Л и Ь | Сръбски, македонска литературна норма |
| М, м | /m/ | IX век, от гръцката буква Μ | Всички |
| Н, н | /n/[б 14] | IX век, от гръцката буква Ν | Всички |
| Њ, њ | /ɲ/ | XIX век, лигатура на кирилските букви Н и Ь | Сръбски, македонска литературна норма |
| О, о | /o/[б 15] | IX век, от гръцката буква Ο | Всички |
| П, п | /p/ | IX век, от гръцката буква Π | Всички |
| Р, р | /r/ | IX век, от гръцката буква Ρ | Всички |
| С, с | /s/ | IX век, от един от графичните варианти на гръцката буква Ϲ[б 16] | Всички |
| С́, с́ | /sʲ/ | Краят на 20 век, от кирилската буква С с добавено остро ударение | Черногорски |
| Т, т | /t/ | IX век, от гръцката буква Τ | Всички |
| Ћ, ћ | /tɕ/ | IX век, от глаголическата буква герв" (Ⰼ) | Сръбски, черногорски, босненски |
| Ќ, ќ | /c/, /tɕ/ | 1945, от кирилската буква К с добавено остро ударение | Македонска литературна норма |
| У, у | /u/ | XVIII век, от кирилския диграф оу | Всички |
| Ў, ў | /ʊ/[б 17] | 1870 година, от кирилската буква У | Беларуски, дунгански |
| Ф, ф | /f/ | IX век, от гръцката буква Φ | Всички |
| Х, х | /x/ | IX век, от гръцката буква Χ | Всички |
| Ц, ц | /ts/ | IX век, от глаголическата буква ци (Ⱌ), която на свой ред е заета от еврейската буква цаде (צ) | Всички |
| Ч, ч | /tʃ/[б 18] | IX век, от глаголическата буква черв (Ⱍ) | Всички |
| Џ, џ | 1945 | Македонска литературна норма, сръбски, черногорски, босненски | |
| Ш, ш | /ʃ/ | IX век, от глаголическата буква ша (Ⱎ), която на свой ред е заета от еврейската буква шин (ש) | Всички |
| Щ, щ | /ʃt/[б 19] | IX век, от глаголическата буква ща (Ⱋ) | Български, руски, украински, русински |
| Ъ, ъ | /ɤ̞/[б 20] | IX век, от гръцката буква Ο | Български, руски, осетински |
| Ь, ь | —[б 21] | IX век, от гръцката буква Ο | Всички |
| Э, э | /e/, /ɛ/ | XIII век, от кирилската буква Е | Руски, беларуски |
| Ю, ю | /ju/ | IX век, от гръцката лигатура IǑ | Български, руски, украински, беларуски |
| Я, я | /ja/ | XVIII век, от ръкописен вариант на кирилската буква Ѧ | Български, руски, украински, беларуски |
- ↑ На чеченски и ингушки език – /ɑ/ или /ə/.
- ↑ В много езици в краесловна позиция се обеззвучава до /p/. На марийски освен /b/ може да обозначава и звука /β/.
- ↑ В българския и руския в краесловна позиция или пред беззвучна съгласна се обеззвучава до /f/. В монголския, както и в краесловна позиция в украинския се произнася като /w/.
- ↑ В българския и руския в краесловна позиция или пред беззвучна съгласна се обеззвучава до /k/. В някои случаи в руския се произнася и като /v/ (наставките -ого и -его, сегодня) или /x/ (пред буквата к). В беларуския, украинския и русинския се произнася като /ɦ/.
- ↑ В много езици в краесловна позиция се обеззвучава до /t/.
- ↑ В руски и беларуски палатализира предходната съгласна или се произнася като /je/ или /jɛ/ в началото на думата или след гласна.
- ↑ След съгласна се произнася като /o/, но съгласната се палатализира.
- ↑ След съгласна се произнася като /o/, но съгласната се палатализира.
- ↑ В руски и дунгански – /ʐ/, в монголски – /t͡ʃ/.
- ↑ В много езици в краесловна позиция се обеззвучава до /s/.
- ↑ В украински – /ɪ/.
- ↑ В алтайски – /dz/.
- ↑ В българския – /ɫ/ освен пред „е“ и „и“ или при палатализация. В монголския – /ɮ/.
- ↑ В руския, украинския и беларуския – /n̪/. При палатализация в българския се изменя до /ɲ/.
- ↑ В руския в неударена позиция се редуцира до /ɐ/ или /ə/. В македонската литературна норма – /ɔ/.
- ↑ Латинската буква C има различен произход – от гръцката буква Γ.
- ↑ В заемки може да се произнася и като /w/.
- ↑ В руския – /tɕ/ или по изключение /ʂ/.
- ↑ В руския – /ɕɕ/, в украинския и русинския – /ʃt͡ʃ/.
- ↑ В руския и осетинския няма фонетична стойност, а изпълнява правописна функция.
- ↑ Обозначава палатализация на предходната съгласна.
Системи за транскрипция
[редактиране | редактиране на кода]
- Транслитерация на български имена с латиница (1956)
- Обтекаема система за транслитерация на българската кирилица
Компютърна поддръжка
[редактиране | редактиране на кода]
По-слабото разпространение на кирилицата спрямо латиницата и фактът, че съвременните технологии се развиват в държави, използващи латиницата, намаляват количеството компютърни шрифтове за кирилица спрямо тези за латиница. При по-старите компютърни системи има проблеми с кодирането на кирилицата, като някои системи използват собствена кодировка, различаваща се съществено от другите. Част от българите използват писменост, базирана на латиницата (вижте шльокавица), за да комуникират през Интернет, в чат и по електронната поща. Подобен проблем съществува и в Русия, където правителството се опитва да противодейства с мерки като въвеждането на руски Интернет домейн на кирилица .рф. Първоначално заявеният .ру е отказан поради сходството с официалния домейн на Парагвай (.py).
Стандартът Уникод предвижда два далеч не пълни кодови сегмента за старата кирилица, както и новата кирилица и свързаните с нея символи – Кирилица (от U+0400 до U+04FF) и Кирилица – допълнение (от U+0500 до U+052F).
Културно значение
[редактиране | редактиране на кода]- Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
- На кирилицата е наречена улица в квартал „Разсадник-Коньовица“ в София (Карта)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Dvornik, Francis. The Slavs: Their Early History and Civilization. Boston, American Academy of Arts and Sciences, 1956. с. 179. The Psalter and the Book of Prophets were adapted or „modernized“ with special regard to their use in Bulgarian churches, and it was in this school that glagolitic writing was replaced by the so-called Cyrillic writing, which was more akin to the Greek uncial, simplified matters considerably and is still used by the Orthodox Slavs.
- ↑ а б в Southeastern Europe in the Middle Ages, 500 – 1250, Cambridge Medieval Textbooks, Florin Curta, Cambridge University Press, 2006, ISBN 0-521-81539-8, pp. 221 – 222.
- ↑ The Orthodox Church in the Byzantine Empire, Oxford History of the Christian Church, J. M. Hussey, Andrew Louth, Oxford University Press, 2010, ISBN 0-19-161488-2, p. 100.
- ↑ Dvornik, Francis. The Slavs: Their Early History and Civilization. Boston, American Academy of Arts and Sciences, 1956. с. 179. The Psalter and the Book of Prophets were adapted or „modernized“ with special regard to their use in Bulgarian churches, and it was in this school that glagolitic writing was replaced by the so-called Cyrillic writing, which was more akin to the Greek uncial, simplified matters considerably and is still used by the Orthodox Slavs.
- ↑ The Orthodox Church in the Byzantine Empire, Oxford History of the Christian Church, J. M. Hussey, Andrew Louth, Oxford University Press, 2010, ISBN 0-19-161488-2, p. 100.
- ↑ а б Бакалов 2003.
- ↑ Шишков, Т., „История на Българския Народ в 2 части“, 1873, стр.151 онлайн архив nalis.bg
- ↑ Димитър Хоматиан 2013.
- ↑ Zubrinic 1995.
- ↑ macedonia.kroraina.com
- ↑ Десетилетия наред е било забранено да се твърди, че България е дала нещо на славянския свят.
- ↑ Казахстан каза сбогом на кирилицата
- Цитирани източници
- Бакалов, Георги и др. История на българите том I (От древността до края на XVI век). София, ИК „Труд“, 2003. ISBN 9545282894.
- Димитър Хоматиан. Кратко житие на Климент Охридски // promacedonia.org. promacedonia.org, 2013. Посетен на 15 юни 2013.
- Zubrinic, Darko. Croatian Cyrillic Script // croatianhistory.net. croatianhistory.net, 1995. Посетен на 15 юни 2013. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Уикипедия:Уникод/2000, таблици с номерата на знаците в Уникод
- Cyrillic Alphabets of Slavic Languages преглед на кирилските азбуки в славянските езици
- Универсален дешифратор за кирилица – безплатна онлайн програма за възстановяване на неразбираеми кодирани текстове
- Romanization of Bulgarian and English
- Нелепо е да се твърди, че кирилицата идва от Византия! – доц. д-р Салвия Бърлиева.
| ||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||
