Капетинги

Капетингите са френска кралска династия, чийто представители управляват Франция от 987 до 1328 г. Капетингите си поставят за цел да обединят Франция и да изградят силна държава. Традицията свързва тяхното название с прозвището на първия им представител на трона – Юг Капет, дадено му заради характерния свещенически плащ, който носел като абат.

Предшественици

Юг (Хуго) Капет произхожда от могъщия род на Робертините, чийто основател Робер Силни (ок. 820 – 866), граф на Тур, Анжу и Блоа (853 – 858, 861 – 865, 866), граф на Отьон, Невер и Осер (865 – 866), граф на Париж (860 – 866), е един от най-могъщите сеньори във френското кралство. От брака си с Аделхайд, дъщеря на херцог Хуго фон Тур, граф Робер Силни има дъщеря Рихилда дьо Блоа, омъжена за граф Ришар дьо Троа, както и двама синове, носили последователно кралската корона. По-големия от тях Йод (Одо) (858 – 898), граф на Париж, е избран за крал след отстраняването на представителя на Каролингите Шарл III Дебели през 888 г. Крал Йод (Одо) (888 – 898) разгромява и прогонва нашествениците нормани, но след това е въвлечен във война с наследника на Каролингите Шарл III Прости. Накрая, през 897 г., Йод (Одо) се съгласява да сподели управлението със своя съперник и тъй като няма деца от съпругата си Теодората дьо Троа, му завещава престола след смъртта си.^[1]

Братът на Йод (Одо), Робер I (922 – 923), получава кралската власт след бунта на аристокрацията срещу Шарл III Прости, с когото води борба до смъртта си. Женен е (984) за Беатрис (ок. 880 – 931), дъщеря на граф Ербер I дьо Вермандоа и е баща на Юг (Хуго) Велики (†956), граф на Париж от 922 г. Има и три дъщери: Лиетгарда, сключила брак с Ербер II, граф на Вармандоа и Троа; Емма (†934), съпруга от 914 г. на бургундския граф Раул, наследил тъста си на престола; Рихилда, омъжена за граф Тибо дьо Тур. Парижкият граф Юг (Хуго) Велики, херцог на Ил дьо Франс, успява чрез борбите си с последните Каролинги и посредством увеличаване на фамилния си домен да се превърне в най-могъщия феодал на Франция. Има три брака: 914 – с Юдит (895 – 925), дъщеря на граф Роже дьо Мен; 926 – с Едил (907/910 – 937), дъщеря на англосаксонския крал Едуард I; 938 – с Хедвига (ок. 922 – 978/981), дъщеря на германския крал Хайнрих I Птицелов. От третия си брак Юг (Хуго) Велики има четири деца: Беатрикс (938 – 987), съпруга (954) на Фридрих I, херцог на Лотарингия; Юг (Хуго) Капет (940 – 996); Ото (Отон) (†965), херцог на Бургундия от 956; Йод-Анри (†1002), херцог на Бургундия от 965, който от двете си съпруги Герберга дьо Шалон и Герсенда дьо Гаскон няма потомци.^[2]

Хуго Капет е граф на графство Ил дьо Франс и васал на последния каролингски владетел, а след неговата смърт е провъзгласен за франкски крал. В края на 10 век името Франция (от Ил дьо Франс) се разпространява върху цялата територия, в която се признава властта на Хуго Капет. Властта му обаче е ограничена – той управлява днешна Северна Франция, а херцозите на Нормандия, Бургундия и Аквитания имат не по-малко влияние.

Управление на първите Капетинги

При първите Капетинги Франция не е единна държава и централната власт в лицето на краля не притежава особена сила. Страната е съвкупност от около 20 графства и херцогства, от които най-силни са Анжу, Аквитания, Шампан, Тулуза, Прованс, Фландрия, Бургундия. По-особено е положението на Бретан, който постепенно е усвоен от Франция, както и на Нормандия, завладяна от викингите през 911 г. и само номинално под властта на френския крал. Всеки от тези местни владетели е самостоятелна политическа фигура, съществуват двадесетина малки династии, между които има малки съперничества, войни, съюзи и династични бракове. Реалната кралска власт се ограничава до околностите на Париж, Орлеан и Санс, които образуват кралския домен.

Първият крал, който увеличава властта си и обхвата на земите под пряко влияние, е Луи VI, наречен Дебели (1108 – 1137). Неговата цел е да сложи под властта си околностите на Париж в областта Ил дьо Франс. Той създава нова управленска система за владенията си и се споразумява за сътрудничество с папата. По това време в резултат на кръстоносните походи започва формирането на две френски народности – севернофренската и южнофренската (провансалската). Една от целите на обединението на Франция под реалната власт на краля е сливането на тези две народности в една нация.

Слабостта на кралската власт води до мащабно проникване на чуждо влияние във френската територия. През 1066 г. нормандските викинги начело с Уилям Завоевателя завладяват Англия и поставят начало на Нормандската династия. Английските крале от тази династия имат владения и във Франция, като през XII век английското влияние заплашително се засилва.

Луи VII (1137 – 1180) е женен за Алиенор Аквитанска, наследница на няколко държавици в южна Франция.

През 1152 г. е анулиран бракът между крал Луи VII и Елеонор Аквитанска, която не може да роди мъжки наследник на краля. Алиенора се омъжва за херцога на Нормандия Анри Анжуйски. Вследствие на този брак Аквитания преминава под управлението на херцога и, когато в 1154 г. той става английски крал под името Хенри II (и основател на династията Плантагенет), вече владе повече от половината Франция.^[3] В резултат на всичко това между 1152 и 1154 г. англичаните придобиват контрол над 50% от територията на Франция, докато под властта на френския крал са само 35% (и 15% за графа на Тулуза). Затова по-нататъшното обединение на Франция минава през войни с Англия.

Филип II Август

Основна статия: Филип II Август

Първата война започва при Филип II Август (1180 – 1223) с нападение срещу английските владения през 1202 г. Филип обявява английския крал за незаконен притежател на френските земи и превзема град Руан. През 1214 г. начело на голяма коалиция Филип разбива англичаните при битка при Бувин и овладява всички земи на север от Лоара. До 1214 г. французите успяват да си възвърнат част от нормандските територии, а до 1226 г. крал Луи VIII успява да укрепи държавата. Този процес продължава и при управлението на Луи IX (Луи Свети), който завладява областите на юг и провежда редица реформи, насочени към централизиране на държавата.

Неговият син Луи VIII управлява само три години (1223 – 1226), но присъединява към кралските земи Поату, Сентонж, Авиньон и Лангедок. Той се възползва от настроенията на много френски аристократи против южнофренската ерес Албигойство и под прикритието на войната против албигойците (1209 – 1229) разширява властта си.

Свети Луи

Основна статия: Свети Луи IX

Нова голяма крачка към обединението на Франция е победата на Свети Луи IX (1226 – 1270) над въстаналите барони и подкрепящите ги англичани през 1259 г. С последвалия договор Англия се отказва от Нормандия, Мен, Анжу и Поату.

Филип IV Хубави

Най-голяма сила средновековната кралска власт във Франция постига при управлението на Филип IV Хубави (1285 – 1314). Той създава модерни финанси и хазна, отменя някои феодални повинности и се опитва да организира платена армия. Още при Луи IX се появяват нови важни институции като Кралският съвет и съдилищата (парламенти), начело с върховния съд (Парижкия парламент). В кралските земи платени чиновници, а не аристократи движат държавните дела. Филип създава още един орган на власт – Генералните щати (1302). Това е събрание на съсловията във Франция (духовенство, аристократи и граждани), което може да взема важни решения, но най-вече отпуска пари за политиката на краля^[3].

От 1294 до 1302 г. Филип IV води нова война с Англия. С типични за средновековието юридически аргументи той обявява, че отнема Аквитания от Англия и я завладява. След това подчинява херцога на Бретан. Той окупира Фландрия, съюзник на англичаните, но тъкмо от фландърския град Брюге започва голямо въстание през 1302. Французите са разбити при Куртре, което довежда до бърз мир и до загуба на Фландрия от френските крале. Голям успех на Филип IV е унищожаването на ордена на Тамплиерите – държава в държавата (1307), както и преместването на седалището на папата от Рим в Авиньон (1309), където папите остават 69 години и са под контрола на френския крал.

Последици

Падането на династията на Капетингите през 1328 г. довежда до избухването на Стогодишната война (1337 – 1453).

Френски крале от династията Капетинги (987-1328)

987-996 Юг (Хуго) Капет (938 – 24.10.996)
996-1031 Робер II Благочестивия (27.3.972 – 20.7.1031); херцог на Бургундия (1004 – 1016)
1031-1060 Анри I (1008/09 – 4.8.1060); херцог на Бургундия (1016 – 1032)
1060-1108 Филип I (23.5.1052 – 29.7.1108)
1108 1137 Луи VI Дебелия (1081 – 1.8.1137)
1137 – 1180 Луи VII Младия (1120 – 18.9.1180)
1180 – 1223 Филип II Август (21.8.1165 – 14.7.1223)
1223 – 1226 Луи VIII Лъв (5.9.1187 – 8.11.1226)
1226 – 1270 Луи IХ Свети (25.4.1214 – 25.8.1270)
1270 – 1285 Филип III Смелия (3.4.1245 – 5.10.1285)
1285 – 1314 Филип IV Красивия (1268 – 29.11.1314)
1314 – 1316 Луи Х Вироглавия (4.10.1289 – 5.6.1316); крал на Навара (Луи I 1305 – 16)
1316 Жан I Посмъртни (15 – 19.11.1316); крал на Навара (1316)
1316 – 1322 Филип V Дългия (1293/94 – 3.1.1322); крал на Навара (Филип II 1316 – 1322)
1322 – 1328 Шарл IV Красивия (11.12.1295 – 1.2.1328); крал на Навара (Шарл I 1322 – 1328)

Източници

↑ Керчева, Клементина, Каваленов, Страхил. Европейските династии. София, Агато, 2004. с. 154 – 158.
↑ ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 306. Робертины (Рупертины). Короли западно-франкские и короли Франции
↑ ^а ^б Дюби Ж. История Франции. Средние века. От Гуго Капета до Жанны д’Арк. 987 – 1460. – М.: Международные отношения, 2001. – 416 с. – ISBN 5-7133-1066-3.

[:0-1] Керчева, Клементина, Каваленов, Страхил. Европейските династии. София, Агато, 2004. с. 154 – 158.

[Таблица_306-2] ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 306. Робертины (Рупертины). Короли западно-франкские и короли Франции

[Дюби-3] а ^б Дюби Ж. История Франции. Средние века. От Гуго Капета до Жанны д’Арк. 987 – 1460. – М.: Международные отношения, 2001. – 416 с. – ISBN 5-7133-1066-3.

[1]

[2]

[3]