Йоан от Капистрано

Йоан от Капистрано
Giovanni da Capestrano
	Йоан от Капистрано Giovanni da Capestrano
християнски светец
Роден	24 юни 1386 г. Капестрано, Италия
Починал	23 октомври 1456 г. (70 г.) Илок, Хърватия
Религия	Католическа църква; католицизъм
Канонизация
Празник	23 октомври (Общ римски календар)
	Йоан от Капистрано в Общомедия

Св. Йоан от Капистрано (на италиански: San Giovanni da Capistrano; на унгарски: Kapisztrán Szent János; на полски: Jan Kapistran; на сръбски: Јован Kapistran или Йован Капистран; * 24 юни 1386, † 23 октомври 1456) е францискански монах и католически свещеник от италианския град Капестрано в Абруцо.

Известен като проповедник, богослов и инквизитор, той си спечелва прозвището Войнишки светец, когато през 1456 г., на 70-годишна възраст, се включва в кръстоносен поход срещу нашествието на Османската империя и участва в обсадата на Белград под командването на унгарския пълководец Янош Хуняди.

Издигнат в ранг на Светец, той се счита за покровител на адвокатите и военните капелани, а също така е патрон на францисканските мисии Сан Хуан Капистрано в едноименния град Сан Хуан Капистрано в Южна Калифорния и в Сан Антонио, щата Тексас.

Ранен живот

Съобразно обичая по онова време Йоан (Джовани) взема в името си названието на родното си село Капестрано, в епархия Сулмона, област Абруцо на Неаполитанското кралство. Баща му е пристигнал в Италия с Анжуйския двор на Луи I Валоа-Анжуйски, титулуван крал на Неапол.

До 1412 г. Йоан учи право в университета в Перуджа, когато крал Ладислав Анжуйски го назначава за управител на град Перуджа, за да може ефективно да се гарантира обществения ред. След избухването на войната между Перуджа и Малатеста през 1416 г., Йоан е изпратен като посланик в опит за сключване на примирие, но Малатеста го хвърлят в тъмница. Именно по време на това заключение той започва да мисли по-сериозно за своята душа. Решава в крайна сметка да се откаже от светския живот и да стане монах-францисканец, след преживян сън, в който му се явява Св. Франциск и го приканва да влезе в ордена на францисканците. Йоан поисква и получава разрешение от съпругата си за разтрогването на брака им и започва да учи богословие при Бернардино от Сиена.

Монах и проповедник

Според източниците Йоан влиза в Ордена на францисканците в Перуджа на 4 октомври 1416 и се отдава на строг аскетизмъм, яростно отстоявайки идеала за стриктното въздържание и православие и следвайки примера на Бернардинците.

От 1420 г. той проповядва и се ползва с голямо влияние в много градове. За разлика от повечето италиански проповедници на покаянието през XV век, Йоан е ефективен с работата си и сред вярващите в Северна и Централна Европа – в Германия, Свещената Римска империя, Бохемия, Моравия, Австрия, Унгария, Хърватия и Полша. Големите църкви не могат да поемат тълпите вярващи, така че той проповядва по площадите, като в Бреша Йоан проповядва пред тълпа от 126 000.

Насилие към евреите

Йоан е известен като „Бич на евреите“ заради провежданото от него разпалване на антисемитско насилие. Както и някои други францисканци, той пътува от двете страни на Алпите, а проповедите и литургиите му под открито небе често водят до погроми.

През 1450 францисканците организират диспут с лице, наречено Хамалиил, представен като „магистър на Синагогата в Рим“.

Между 1451 и 1453, пламенните проповеди срещу евреите в южните райони на Германия прогонват големи маси от еврейското население на Силезия и Кралство Бохемия, като във Вроцлав евреи са били изгорени на клада.

Реформатор

Когато не проповядна, Йоан пише трактати срещу ересите всякакъв вид. Тази линия на живота му се проследява в най-малки подробности от ранните му биографи, Николас, Кристофоро Варезе и Гироламо от Удине. В същото време Йоан започва да проповядва активно в синхрон с идеите на Бернардино от Сиена за реформа на Францисканския орден, главно в полза на по-строга дисциплина във францисканските общности. През 1429 г. францискански монаси са призовани в Рим по обвинения в ерес, а Йоан е избран за да ги защитава. Те са оправдани от комисията на кардиналите.

Йоан често е включван в посолството на папа Евгений IV и Николай V: през 1439 г. той е изпратен като легат в Милано и Бургундия, при спора с Амадей VIII Савойски; през 1446 г. Йоан е на мисия при краля на Франция; през 1451 г., по искане на императора, е назначен за Апостолически нунций в Австрия.

В периода на неговата нунциатура, Йоан посещава всички части на Империята и започна да проповядва борба с еретичното според него хуситство; той също така посещава Полша по искане на Кажимеж IV Ягелончик. Като легат, или инквизитор, той обвинява последователно Фратичели от Ферара, в Езуати от Венеция, някои крипто-евреи от Сицилия, Молдова и Полша, и, преди всичко, хуситите от Германия, Унгария и Бохемия; неговата цел в последния случай е да направи невъзможни преговорите между представителите на Рим и Бохемия, защото всеки опит за помирение му изглежда като толериране на ерес.

Йоан, заедно със своя учител Бернардино и колегите им Джакомо дела Марка и Алберт Бердини от Сартеано, се считат за четирите велики стълба на реформата сред братята-минорити.

Свят воин

След падането на Константинопол през 1453 г. султан Мехмед II се превръща в заплаха за християнска Западна Европа. Година след това събитие Каликст III изпраща Йоан, който е бил вече на възраст близо седемдесет, в имперската диета във Франкфурт да проповядва кръстоносен поход срещу нахлуването на турците. Набрал недостатъчна подкрепа в Бавария и Австрия, Йоан насочва усилията си в Унгария. Там той успява да събере достатъчно сили за поход към Белград, който по онова време е обсаден от османски войски. През лятото на 1456 старият и дребен на ръст монах води свой контингент в битката. Въпреки че я преживява, Йоан пада жертва на бубонна чума на 23 октомври 1456 в съседния град Илок на брега на река Дунав, Кралство Хърватия.

Святост и празник

Годината на канонизацията на Йоан от Капистрано вероятно е 1690 г., когато папа Александър VIII, като според други документи този акт е изпълнен през 1724 г. от папа Бенедикт XIII. През 1890 г. празникът на светеца за първи път е включен в общ Римски календар с дата 28 март.