Направо към съдържанието

Айседора Дънкан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Айседора Дънкан
Isadora Duncan
американска танцьорка
Родена
Починала
ПогребанаПер Лашез, Париж, Франция
Религияатеизъм
Националност САЩ
 Франция
Работилатанцьор, хореограф
Актьорска кариера
Активност1900 – 1927
Семейство
СъпругСергей Есенин (1922 – 1925)
ПартньорМерседес де Акоста
ДецаДейдри, Патрик
Подпис
Уебсайт
Айседора Дънкан в Общомедия

Айседора Дънкан (на английски: Dora Angela Duncan, известна като Isadora Duncan) е американска танцьорка от ирландски произход, считана за основателка на модерния танц. Тя внася в танца естественост, спонтанност и свобода по модел на античните гръцки фигури. Танцува боса, покрита само с няколко воала. Живее в Западна Европа и СССР от 22-годишна възраст до смъртта си.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Произход и младежки години

[редактиране | редактиране на кода]

Айседора Дънкан е родена в Сан Франциско и е най-малкото от четирите деца на Джоузеф Чарлз Дънкан (1819–1898), банкер, минен инженер и ценител на изкуствата, и Мери Айседора Грей (1849–1922). Нейните братя са Огъстин Дънкан и Реймънд Дънкан, а сестра ѝ Елизабет Дънкан, която също е танцьорка[1][2]. Скоро след раждането ѝ, баща ѝ е замесен в нелегални банкови сделки и семейството става изключително бедно[3]. Родителите ѝ се развеждат, когато е още пеленаче, а майка ѝ се премества със семейството си в Окланд, Калифорния, където работи като шивачка и учителка по пиано. От 6- до 10-годишна възраст Айседора посещава училище. Тъй като семейството е много бедно, тя и братята и сестра ѝ спечелят пари, като преподават танци на други деца.

Семейството се мести в Чикаго, а по-късно и Ню Йорк. През 1896 г. Дънкан става част от театралната трупа на Огъстин Дали в Ню Йорк, но скоро тя се разочарова от формата и жадува за различна среда с по-малко йерархия[4]. Баща ѝ, заедно с третата му съпруга и дъщеря им, умират през 1898 г., при катастрофа с британския пътнически параход SS Mohegan край бреговете на Корнуол[5]. Когато Айседора е на 21 години, семейството се установява в Лондон и тя се отдава на изучаване на изкуството. Посещава Германия, Франция и Русия. Създава свои школи в Русия и САЩ.

Професионална танцьорка

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]
Айседора Дънкан с децата си

Както в професионалния, така и в личния живот, Дънкан се придържа традиционните нрави и морала. Тя е бисексуална[6] и атеистка[7] и споменава за своя афинитет към комунизма по време на последното си турне в Съединените щати през 1922–23 г. Тя размахва червен шал, оголва гърдата си на сцената в Бостън и заявява: „Това е червено. Аз също!“[8]

Дънкан ражда две деца, и двете извънбрачни. Първото – Дейдри Беатрис (родена на 24 септември 1906 г.) е от театралния дизайнер Гордън Крейг, а второто – Патрик Огъст (роден на 1 май 1910 г.), от Парис Сингър, един от многото синове на магната на Сингер Корпорейшън, Айзък Сингер. През 1913 г. двете ѝ деца – дъщеря ѝ Дейдри на 7 и синът ѝ Патрик на 5 загиват при автомобилна катастрофа в Париж, когато колата се преобръща и пада в Сена. След тяхната смърт тя и Сингер се разделят.

Айседора Дънкан и Сергей Есенин 1923 г.

След инцидента Дънкан прекарва няколко месеца, възстановявайки се в Корфу с брат си и сестра си. След това тя прекарва няколко седмици в морския курорт Виареджо с актрисата Елеонора Дузе. Фактът, че Дузе току-що е прекъснала връзка с непокорната млада феминистка Лина Полети, подхранва спекулациите относно естеството на връзката между Дънкан и Дузе, но никога не е имало индикации, че двете са замесени романтично[9].

В своята автобиография Дънкан разказва, че е молила млад италиански непознат, скулптора Романо Романели[10], да спи с нея, защото иска друго бебе. Тя забременява от него и ражда син на 13 август 1914 г., но бебето умира малко след раждането[11][12].

През 1921 г., след края на Руската революция, Дънкан се премества в Москва, където се запознава с известния поет Сергей Есенин, който е 18 години по-млад. На 2 май 1922 г. те се женят и Есенин я придружава на турне из Европа и САЩ. Бракът обаче е кратък и през май 1923 г. той напуска Дънкан и се връща в Москва. Две години по-късно, на 28 декември 1925 г. е намерен мъртъв в стаята си в хотел в Санкт Петербург при явно самоубийство[13].

Дънкан има връзка с поетесата драматург Мерседес де Акоста, както е документирано в множество писма, които те пишат една на друга[14].

Смърт

[редактиране | редактиране на кода]
Гробната камера в Пер Лашез

Две години след смъртта на Есенин тя умира при нелепи обстоятелства – возейки се в колата на свой приятел (на 14 септември 1927 г., в Ница, Франция), шалът ѝ се оплита в колелото на автомобила и я задушава преди шофьорът да разбере за инцидента. Погребана е в гробището Пер Лашез.

Айседора Дънкан по време на американското си турне през 1915 – 1918 г.

През 1968 г. биографията ѝ е екранизирана в биографичния филм „Айседора“ (Любовта на Айседора) с участието на Ванеса Редгрейв, Джеймс Фокс и Джейсън Робардс.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Литература на български език

[редактиране | редактиране на кода]
  • Айседора Дънкан, „Моята изповед“, Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1992
  • Карола Щерн, „Айседора Дънкан и Сергей Есенин – поетът и танцьорката“, ИК „ЕА“, Плевен, 1997, ISBN 954-450-071-5

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Genthe, Arnold (photographer). Elizabeth Duncan dancer // Посетен на 2017-10-07.
  2. ↑ Hitler's Dancers: German Modern Dance and the Third Reich. Berghahn Books, January 2004. ISBN 978-1-57181-688-7. с. 11.
  3. ↑ Deborah Jowitt. Time and the Dancing Image. University of California Press, 1989. ISBN 978-0-520-06627-4. с. 75.
  4. ↑ International encyclopedia of dance: a project of Dance Perspectives Foundation, Inc. 1st paperback. New York, Oxford University Press, 2004. ISBN 9780195173697. OCLC 57374499.
  5. ↑ Ean Wood, Headlong Through Life: The Story of Isadora Duncan (2006), p. 27: They...would all be drowned, along with 104 others, when the S.S. Mohegan, en route from London to New York, ran aground on the Manacle Rocks off Falmouth, in Cornwall.
  6. ↑ Stern, Keith. Queers in History: The Comprehensive Encyclopedia of Historical Gays, Lesbians, Bisexuals, and Transgenders BenBella Books, 2009. ISBN 978-1-935251-83-5. p. 148
  7. ↑ Mazo, Joseph H. Prime Movers: The Makers of Modern Dance in America. New York: Morrow, 1977. Print.
  8. ↑ Turner, Erin H. More Than Petticoats: Remarkable California Women. Globe Pequot, 1999. ISBN 1-56044-859-8. с. 79.
  9. ↑ Duse, Eleanora (1859–1924) // glbtq: An Encyclopedia of Gay, Lesbian, Bisexual, Transgender, and Queer Culture. 2006-09-10. Архивиран от оригинала на 2007-07-03. Посетен на 2007-07-02.
  10. ↑ Gavin, Eileen A. and Siderits, Mary Anne. Women of vision: their psychology, circumstances, and success. 2007
  11. ↑ Isadora Duncan and Paris Singer // Dark Lane Creative. 2013-07-03. Посетен на 2018-04-17.
  12. ↑ Gerrie. The Linosaurus: Isadora Duncan: a taste for life // 2014-09-24. Посетен на 2018-04-17.
  13. ↑ S.A. Yesenin. Life and Work Chronology Архив на оригинала от 2016-09-18 в Wayback Machine.. The Complete Works by S.A. Yesenin in 7 Volumes. Nauka Publishers, 2002 // Хронологическая канва жизни и творчества. Есенин С. А. Полное собрание сочинений: В 7 т. - М.: Наука; Голос, 1995-2002.
  14. ↑ Hugo Vickers, Loving Garbo: The Story of Greta Garbo, Cecil Beaton, and Mercedes de Acosta, Random House, 1994.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Айседора_Дънкан&oldid=12002847“.