За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в
джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото
влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото
да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да
мечтаеш за бъдещето.
Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен
отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз
...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ...
Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или
с това как изглеждаш. То е в теб – в твоето вътрешно израстване и нежност. Да
бъдеш естествена и ранима едновременно, да не можеш всичко и да признаваш
слабостите си, но въпреки това да носиш своята сила. Да се усмихваш на слънцето
и на чуруликането на птиците, да намигаш на срамежливите цветя. Да "не
забелязваш" погледите на другите, но да ги усещаш в сърцето си. Да знаеш,
че силата ти не е в перфектността, а в твоето безпомощно, но истинско
съществуване. Усещането да си жена е да чуваш музика там, където на пръв поглед
няма звуци, и да виждаш красотата, която другите не забелязват.
Жената е тази, която може да слуша, дори когато не се говори нищо. Тя е
майка, съпруга, любовница, колега, приятелка. И във всяка роля се чувства като
у дома си, като ръкавица, която приляга на петте ѝ пръста. Може да бъде трудна
задача, но не и невъзможна. Тя е като нежния полъх на вятъра, който гали
листата на дърветата. Жената не само носи света на раменете си, но го прави с
лекота, съчетавайки силата и мекотата в едно.
Ние, жените, трябва да бъдем жени на своето време, в своята реалност. Да
бъдем целеустремени, да поставяме граници и да отстояваме себе си. Защото
истинската сила на жената е в нейната способност да бъде автентична, да обича и
да се грижи, да съществува в синхрон със себе си и света около нея.
Но може би най-истинското усещане да си жена е тогава, когато станеш майка. Когато осъзнаеш, че в ръцете си държиш цял един свят. Майчината обич – безкрайна, топла, непретенциозна – е тази, която осмисля всичко преживяно преди това. Всички съмнения, търсения, страхове и победи се събират в една единствена прегръдка – тази на малките ръчички, които се впиват в теб с безусловна обич. Детският смях, който изпълва дома, и тихото „мамо“, прошепнато нощем, са най-голямото признание, че всичко си струва.
А за онези, които все още носят в сърцето си болката по мечтаното майчинство, желанието да бъдеш родител е онази най-дълбока и истинска необходимост, която кара женската душа да гори със специален пламък.
И може би именно тук, в този празник – празникът на мама – се крие най-съкровеният смисъл на женствеността: да даряваш живот, да обичаш безусловно и да бъдеш дом за нечие малко сърце.
Коментари