02018R0841 — BG — 11.05.2023 — 002.002
Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/841 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 30 май 2018 година за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стp. 1) |
Изменен с:
|
|
Официален вестник |
||
№ |
страница |
дата |
||
ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/268 НА КОМИСИЯТА от 28 октомври 2020 година |
L 60 |
21 |
22.2.2021 |
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/839 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 април 2023 година |
L 107 |
1 |
21.4.2023 |
Поправен със:
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/841 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 30 май 2018 година
за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС
(текст от значение за ЕИП)
Член 1
Предмет
С настоящия регламент се определят правилата относно:
ангажиментите на държавите членки относно сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС), които допринасят за постигането на целите на Парижкото споразумение и изпълнението на целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове в периода 2021—2025 г.;
отчитането на емисиите и поглъщанията на парникови газове от сектора на ЗПЗГС и проверка на спазването от страна на държавите членки на посочените в точка a) ангажименти за периода 2021—2025 г.;
целта на Съюза до 2030 г. за нетни поглъщания на парникови газове в сектора на ЗПЗГС;
целите за нетни поглъщания на парникови газове в сектора на ЗПЗГС за държавите членки за периода 2026—2030 г.
Член 2
Обхват
Настоящият регламент се прилага за емисиите и поглъщанията на парникови газове, изброени в раздел А от приложение I към настоящия регламент, докладвани съгласно член 26, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ) и възникващи на териториите на държавите членки в периода 2021 – 2025 г. във всяка от посочените по-долу отчетни категории площи:
земеползване, докладвано като обработваема площ, пасища, влажни зони, населени места или други площи, които са преобразувани в горска площ („залесена площ“);
земеползване, докладвано като горска площ, преобразувана в обработваема площ, пасища, влажни зони, населени места или други площи („обезлесена площ“);
земеползване, докладвано като едно от посочените по-долу („управлявана обработваема площ“):
обработваема площ, запазваща се като обработваема площ;
пасище, влажна зона, населено място или друга площ, които са преобразувани в обработваема площ;
обработваема площ, преобразувана във влажна зона, населено място или друга площ;
земеползване, докладвано като едно от посочените по-долу („управлявано пасище“):
пасище, запазващо се като пасище;
обработваема площ, влажна зона, населено място или друга площ, които са преобразувани в пасище;
пасище, преобразувано във влажна зона, населено място или друга площ;
земеползване докладвано като горска площ, запазваща се като горска площ („управлявана горска площ“);
когато дадена държава членка е уведомила до 31 декември 2020 г. Комисията за намерението си да включи управлявана влажна зона в обхвата на своите ангажименти съгласно член 4, параграф 1 от настоящия регламент, земеползването се докладва като едно от следните („управлявана влажна зона“):
Настоящият регламент се прилага и по отношение на емисии и поглъщания на парникови газове, изброени в раздел А от приложение I към настоящия регламент, докладвани съгласно член 26, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1999 и възникващи на териториите на държавите членки в периода 2026—2030 г. във всяка от посочените по-долу категории площи или сектори за докладване:
горска площ;
обработваема площ;
пасище;
влажни зони;
населени места;
друга площ;
продукти от добита дървесина;
други;
атмосферни утайки,
излужване и стичане на азот.
Член 3
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
„поглътител“ означава всеки процес, дейност или механизъм, при който от атмосферата се отстранява парников газ, аерозол или прекурсор на парников газ;
„източник“ означава всеки процес, дейност или механизъм, при който в атмосферата се отделя парников газ, аерозол или прекурсор на парников газ;
„въглеродно депо“ означава част или цялостна биогеохимична даденост или система на територията на дадена държава членка, в която се натрупва въглерод, въглеродосъдържащ прекурсор на парников газ или въглеродосъдържащ парников газ;
„въглероден запас“ означава масата на въглерода, съхранена в дадено въглеродно депо;
„продукт от добита дървесина“ означава всеки продукт от дърводобива, който е напуснал съответния дърводобивен обект;
„гора“ означава площ от земя, определена от минималните стойности за размер на площ, за покритие от дървесни корони или еквивалентна гъстота на дърветата, и за потенциална височина на дърветата в зряла възраст на мястото им на растеж, както е определено за всяка държава членка в приложение II. Тя включва площи, покрити с дървета, включително групи от растящи млади естествени дървета или насаждения, които все още трябва да достигнат минималните стойности за покритие от дървесните корони или еквивалентна гъстота на дърветата или минималната височина на дърветата, както е определено в приложение II, включително всяка площ, която по принцип представлява част от горската площ, но на която временно няма дървета в резултат на човешка намеса, като например дърводобив, или в резултат на естествени причини, но за която може да се очаква, че отново ще се превърне в гора;
„референтно ниво за горите“ означава прогнозна стойност, изразенa в тонове CO2 еквивалент годишно, на средните годишни нетни емисии или поглъщания, дължащи се на управлявани горски площи на територията на държава членка за периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г. въз основа на критериите, определени в настоящия регламент;
„период на полуотделяне на въглерода“ означава броят години, необходими за намаляването на количеството въглерод, съдържащо се в определена категория продукти от добита дървесина, до половината от първоначалната му стойност;
„естествени смущения“ означава всички неантропогенни събития или обстоятелства, които причиняват значителни емисии в сектора на ЗПЗГС, чието настъпване е извън контрола на съответната държава членка и чийто ефект върху емисиите държавата членка обективно няма възможност да ограничи значително, дори след тяхната поява;
„незабавно окисление“ означава метод на отчитане, при който се приема, че отделянето в атмосферата на цялото количество въглерод, натрупано в продуктите от добита дървесина, става в момента на дърводобива;
„изменение на климата“ означава изменение на климата, пряко или непряко свързано с човешка дейност, което променя състава на глобалната атмосфера и което се явява в допълнение към естествената променливост на климата, наблюдавано за сравними периоди от време.
Член 4
Ангажименти и цели
Всяка държава членка гарантира, че сборът от разликите между следните точки за всяка година през периода 2026—2029 г. не надхвърля бюджета за периода 2026—2029 г.:
емисиите и поглъщанията на парникови газове на нейна територия и във всички категории площи за докладване, посочени в член 2, параграф 2, букви а)—й); и
средната стойност на нейните данни от инвентаризацията на парникови газове за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., представени през 2032 г.
Бюджетът за 2026—2029 г. за тази държава членка се определя като сбор от разликите за всяка година през периода 2026—2029 г. между:
годишни пределно допустими стойности за емисиите и поглъщанията на парникови газове за тези години, установени въз основа на линейна траектория към 2030 г.; и
средната стойност на нейните данни от инвентаризацията на парникови газове за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., представени през 2025 г.
Линейната траектория на дадена държава членка започва през 2022 г. със средната стойност на данните от инвентаризацията на парникови газове за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. и като крайна точка за 2030 г. – стойността, получена чрез добавяне на стойността, определена за тази държава членка в колона В от приложение IIa, към средната стойност на данните от инвентаризацията на парникови газове за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
Бюджетът за 2026—2029 г. се определя въз основа на данните от инвентаризацията на парникови газове, представени през 2025 г., и спазването на този бюджет се оценява въз основа на данните от инвентаризацията на парникови газове, представени през 2032 г.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 16а от настоящия регламент. За целите на тези актове за изпълнение Комисията извършва цялостен преглед на най-актуалните данни от националните инвентаризации, представени от държавите членки съгласно член 26, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1999.
Член 5
Общи правила за отчитане
Член 6
Отчитане във връзка със залесена площ и обезлесена площ
Член 7
Отчитане за управлявани обработваеми площи, управлявани пасища и управлявани влажни зони
В периода 2021—2025 г. държавите членки, които, в съответствие с член 2, параграф 2, са избрали да не включат управляваните влажни зони в обхвата на ангажиментите си, въпреки това докладват на Комисията за емисиите и поглъщанията от земеползване, докладвано като:
влажна зона, запазваща се като влажна зона,
населено място, или друга площ, преобразувана във влажна зона, или
влажна зона, преобразувана в населено място или друга площ.
Член 8
Отчитане за управлявани горски площи
Референтните нива за горите, определени в съответствие с първа алинея, отчитат бъдещото въздействие на динамичните характеристики на горите, свързани с възрастта, за да не се ограничава необосновано интензивността на управление на горите като основен елемент на практиката на устойчиво управление на горите, с цел поддържане или увеличаване на дългосрочните поглътители на въглерод.
Държавите членки доказват съгласуваност между методите и данните, използвани за определяне на предложеното референтно ниво за горите в националния отчетен план за горите, и тези, използвани при докладването за управляваните горски площи.
Комисията отправя, когато е необходимо, технически препоръки към държавите членки, които отразяват заключенията от техническата оценка, с цел улесняване на техническия преглед на предложените референтни нива за горите. Комисията публикува тези технически препоръки.
Член 9
Отчитане във връзка с продукти от добита дървесина
В отчетите, предоставени съгласно член 6, параграф 1 и член 8, параграф 1, свързани с продуктите от добита дървесина, държавите членки отразяват емисиите и поглъщанията, които се дължат на промени във въглеродното депо на продуктите от добита дървесина, попадащи в следните категории, като използват функцията на разлагане от първи порядък, методиките и приетите по подразбиране периоди на полуотделяне на въглерода, посочени в приложение V:
хартия;
дървени плоскости;
нарязана дървесина.
Член 10
Отчитане във връзка с естествени смущения
Когато държава членка прилага параграф 1, тя:
предоставя на Комисията информация за фоновото ниво за отчетните категории площи, определени в параграф 1, и за данните и методиките, използвани в съответствие с приложение VI; и
изключва до ►M2 2025 ◄ г. от отчитането всички последващи поглъщания, свързани със земя, засегната от естествени смущения.
Член 11
Възможности за гъвкавост и управление
Дадена държава членка може да използва:
общите възможности за гъвкавост по член 12; и
за да спази ангажимента, целта и бюджета в съответствие с член 4, възможностите за гъвкавост по членове 13 и 13б.
Освен посочените в първа алинея възможности за гъвкавост Финландия може да използва допълнителна компенсация съгласно член 13а.
Член 12
Общи възможности за гъвкавост
Член 13
Възможност за гъвкавост за управляваните горски земи
Когато в периода 2021—2025 г. резултатът от изчислението по член 8, параграф 1 е положително число, съответната държава членка има право да компенсира емисиите, съответстващи на резултата от това изчисление, ако са изпълнени следните условия:
държавата членка е включила в своята стратегия, представена в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) 2018/1999, текущи или планирани специфични мерки, с които се гарантират съхранението или, ако е целесъобразно, увеличаването на поглътителите и резервоарите от гори, както и информация относно въздействието на тези мерки върху съответните цели във връзка с околната среда, включително, наред с другото, защитата на биологичното разнообразие и приспособяването към природните смущения; и
общите емисии в рамките на Съюза не надвишават общите поглъщания в отчетните категории площи, посочени в член 2, параграф 1 от настоящия регламент за периода 2021—2025 г.
Когато преценява дали в рамките на Съюза общите емисии надвишават общите поглъщания, посочени в първа алинея, буква б) от настоящия параграф, Комисията гарантира, че се избягва двойното отчитане от държавите членки, по-специално при използването на възможностите за гъвкавост, предвидени в член 12 от настоящия регламент и член 7, параграф 1 или член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/842.
Член 13а
Допълнителна компенсация
В периода 2021—2025 г. Финландия може да компенсира допълнително до 5 млн. тона отчетени емисии на CO2 еквивалент съгласно отчетните категории площи „управлявана горска площ“, „обезлесена площ“, „управлявана обработваема площ“ и „управлявано пасище“, ако са изпълнени следните условия:
в своята стратегия, представена в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) 2018/1999, Финландия е включила текущи или планирани специфични мерки за гарантиране на съхранението или, ако е целесъобразно, увеличаването на поглътителите и резервоарите от гори;
общите емисии в рамките на Съюза не надвишават общите поглъщания в отчетните категории площи, посочени в член 2, параграф 1 от настоящия регламент, в периода 2021—2025 г.
Когато преценява дали в рамките на Съюза общите емисии надвишават общите поглъщания, посочени в първа алинея, буква б) от настоящия параграф, Комисията гарантира, че се избягва двойното отчитане от държавите членки, по-специално при използването на възможностите за гъвкавост, предвидени в членове 12 и 13 от настоящия регламент и член 7, параграф 1 или член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/842.
Допълнителната компенсация е ограничена до:
размера, надвишаващ наличните за Финландия в периода 2021—2025 г. възможности за гъвкавост на управляваните горски площи съгласно член 13;
емисиите, възникнали от историческата промяна от горска площ в друга категория земеползване, настъпила не по-късно от 31 декември 2017 г.;
сумата, необходима за спазване на член 4.
Член 13б
Механизъм за земеползване за периода 2026—2030 г.
Когато в периода 2026—2030 г. резултатът от едното или двете изчисления, посочени в параграф 2, е положително число, държавата членка има право да използва механизма, определен в настоящия член, за да компенсира нетните емисии или нетните поглъщания, или и двете, отчетени като емисии спрямо целта, определена за тази държава членка в съответствие с член 4, параграф 3, или спрямо бюджета, определен за тази държава членка в съответствие с член 4, параграф 4, или и двете, ако са изпълнени следните условия:
в своя актуализиран интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, представен съгласно член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999, държавата членка е включила текущи или планирани специфични мерки за гарантиране на съхранението или, ако е целесъобразно, увеличаването на всички поглътители и резервоари от площи, и намаляването на уязвимостта на площта към естествени смущения;
държавата членка е изчерпала наличната възможност за гъвкавост съгласно член 12, параграф 1 от настоящия регламент;
разликата в Съюза между годишния сбор на всички емисии и поглъщания на парникови газове на неговата територия и във всички категории площи за докладване, посочени в член 2, параграф 2, букви а)—й), и целта на Съюза от 310 млн. тона CO2 еквивалент на нетни поглъщания е отрицателно число през 2030 г.
Когато оценява дали в рамките на Съюза условието, посочено в буква в), първа алинея от настоящия параграф, е изпълнено, Комисията включва до 30%, но не повече от 20 Mt CO2 еквивалент, от неизползвания излишък по ангажиментите на държавите членки съгласно член 4, параграф 1 за периода 2021—2025 г., при условие че една или повече държави членки представят на Комисията доказателства относно въздействието на природните смущения в съответствие с параграф 5 от настоящия член. Комисията гарантира, че държавите членки ще избегнат двойното отчитане, по-специално при използването на възможностите за гъвкавост, предвидени в член 12 от настоящия регламент и член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/842.
Държавите членки имат право да компенсират нетните емисии или нетните поглъщания, или и двете, отчетени като емисии, спрямо целите, определени за тези държави членки в съответствие с член 4, параграф 3, или спрямо бюджета, определен за тези държави членки в съответствие с член 4, параграф 4, до пълния размер на компенсацията за периода 2021—2030 г., неизползвана от другите държави членки, определен в приложение VII, след като се вземат предвид член 13, параграф 4 и параграф 5 от настоящия член, при условие че тези държави членки:
са изчерпали възможностите за гъвкавост, налични съгласно член 12, параграф 1 и параграфи 3 и 5 от настоящия член; и
са представили на Комисията доказателства относно едно от двете:
дългосрочно въздействие на изменението на климата, водещо до извънредно количество емисии или намаляващи поглътители, които са извън техния контрол; или
въздействието на изключително високия дял органични почви в управляваната от тях земя спрямо средния дял за Съюза, което води до извънредно количество емисии, при условие че тези последици се дължат на практики за управление на земята, настъпили преди влизането в сила на Решение № 529/2013/ЕС;
са включили в своите последни интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999, специфични мерки за гарантиране на съхранението или, ако е целесъобразно, увеличаването на всички поглътители и резервоари от площи, и намаляването на уязвимостта на площта към смущения в екосистемите, причинени от изменението на климата;
Член 13в
Управление
Ако в резултат на цялостния преглед, извършен през 2032 г., Комисията установи, че като се вземат предвид възможностите за гъвкавост, използвани съгласно членове 12 и 13б, бюджетът за периода 2026—2029 г., посочен в член 4, параграф 4, не е спазен, към стойността на нетните емисии на парникови газове, докладвани от тази държава членка през 2030 г., се добавя сума, равна на количеството в тонове еквивалент на CO2 на превишените нетни емисии на парникови газове, умножено по коефициент 1,08, в съответствие с мерките, приети съгласно член 15.
Член 13г
Коригиращи действия
Ако в годишната си оценка по член 29 от Регламент (ЕС) 2018/1999 Комисията установи, че дадена държава членка не постига достатъчен напредък в постигането на своята цел, определена в съответствие с член 4, параграф 3 от настоящия регламент, като взема предвид траекторията и бюджета, определени в съответствие с член 4, параграф 4 от настоящия регламент, както и възможностите за гъвкавост съгласно настоящия регламент, в срок от три месеца тази държава членка представя на Комисията план за коригиращи действия, който включва:
подробно обяснение защо не постига достатъчен напредък;
оценка на начина, по който финансирането от Съюза е подпомогнало усилията ѝ за постигане на нейната цел и бюджет и на начина, по който възнамерява да използва това финансиране, за да отбележи напредък към постигането им;
допълнителни действия, допълващи интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата на тази държава членка съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 или засилващи неговото изпълнение, които тя ще изпълни, за да постигне целта си, определена в съответствие с член 4, параграф 3, или нейния бюджет, определен в съответствие с член 4, параграф 4, чрез вътрешни политики и мерки и изпълнението на действията на Съюза, придружени от подробна оценка, подкрепена от количествени данни, когато са налични, за предвидените нетни поглъщания на парникови газове, които биха произтекли от тези действия;
стриктен график за изпълнението на тези действия, който дава възможност за оценка на годишния напредък по изпълнението.
Когато държава членка е създала национален консултативен орган по въпросите на климата, тя може да потърси съвет от този орган, за да набележи необходимите действия, посочени в буква в).
Член 14
Проверка за съответствие
Докладът за съответствието трябва да включва оценка на:
политиките и мерките относно възможните компромисни варианти, включително най-малко спрямо други цели и стратегии на Съюза в областта на околната среда, като например тези, определени в 8-ата програма за действие за околната среда, установена в Решение (ЕС) 2022/591 на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ), в Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. и в съобщението на Комисията от 11 октомври 2018 г., озаглавено „Устойчива биоикономика за Европа: укрепване на връзката между икономиката, обществото и околната среда“;
как държавите членки са взели предвид принципа за ненанасяне на значителни вреди при приемането на своите политики и мерки за постигане на своята цел, определена в съответствие с член 4, параграф 3, или на своя бюджет, определен в съответствие с член 4, параграф 4, доколкото е уместно;
полезните взаимодействия между смекчаването на изменението на климата и адаптацията към него, включително политики и мерки за намаляване на уязвимостта на земята по отношение на естествените смущения и климата;
полезните взаимодействия между смекчаването на изменението на климата и биологичното разнообразие.
Когато е приложимо, докладът трябва също да съдържа подробна информация за намерението да се използват посочените в член 11 възможности за гъвкавост и свързаните с тях количества, или за използването на тези възможности за гъвкавост и свързаните с това количества. Държавите членки оповестяват публично докладите за съответствието в съответствие с член 28 от Регламент (ЕС) 2018/1999.
Успоредно с този цялостен преглед Комисията прави оценка как принципът за ненанасяне на значителни вреди е бил взет предвид съгласно параграф 1, буква б). Във връзка с това преди първата си оценка Комисията издава насоки относно прилагането на принципа за ненанасяне на значителни вреди за целите на настоящия регламент.
Член 15
Регистър
Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 16 с цел допълване на настоящия регламент, за да определи правилата за регистриране и точно извършване на следните операции в регистъра на Съюза:
записване на количеството на емисиите и поглъщанията за всяка отчетна категория площ и категория площ за докладване във всяка държава членка;
използването на всякакви методологични корекции, извършени съгласно член 14, параграф 1а;
използването на възможностите за гъвкавост, посочени в членове 12, 13, 13а и 13б; и
оценка на съответствието съгласно член 13в.
Член 16
Упражняване на делегирането
Член 16a
Процедура на комитет
При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Член 17
Преглед
Настоящият регламент се преразглежда, като се вземат предвид, наред с другото:
развитията в международен план;
усилията, предприети за постигане на дългосрочните цели на Парижкото споразумение; и
правото на Съюза, включително относно възстановяването на природата.
Въз основа на констатациите от доклада, подготвен съгласно член 14, параграф 3, и резултатите от оценката, направена в съответствие с член 13, параграф 2, буква б), или въз основа на проверката, извършена съгласно член 37, параграф 4а от Регламент (ЕС) 2018/1999, Комисията, когато е целесъобразно, представя предложения, за да се гарантира, че се съблюдават целостта на общата цел на Съюза за нетно премахване на парниковите газове до 2030 г., определена в съответствие с член 4, параграф 2 от настоящия регламент, както и приносът на тази цел за целите на Парижкото споразумение.
Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно действието на настоящия регламент не по-късно от шест месеца след първия глобален преглед, договорен по силата на член 14 от Парижкото споразумение. Докладът се основава на най-новите налични данни, предоставени от държавите членки съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 и на член 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета ( 4 ). С оглед на необходимото увеличение на намаленията и поглъщанията на парникови газове в Съюза и стремежа към социално справедлив преход, както и с оглед на нуждата от допълнителни политики и мерки на Съюза, докладът включва, когато е целесъобразно, следното:
оценка на последиците от възможностите за гъвкавост, посочени в член 11;
оценка на приноса на настоящия регламент за целта за неутралност по отношение на климата и междинните цели в областта на климата, определени в Регламент (ЕС) 2021/1119;
оценка на приноса на настоящия регламент за целите на Парижкото споразумение;
оценка на социалните и трудовите въздействия, включително върху равенството между половете и условията на труд, в държавите членки както на национално, така и на регионално равнище, които предвидените в настоящия регламент задължения оказват върху всяка от категориите площи и всички сектори, обхванати от член 2;
оценка на напредъка, постигнат на международно равнище по отношение на правилата, уредени в член 6, параграфи 2 и 4 от Парижкото споразумение, и когато е целесъобразно, предложения за изменение на настоящия регламент, по-специално за да се избегне двойното отчитане и да се приложат съответните корекции;
оценка на настоящите тенденции и бъдещите прогнози по отношение на емисиите и поглъщанията на парникови газове от обработваеми земи, пасища и влажни зони и регулаторни варианти за гарантиране на съгласуваност на тези тенденции и прогнози с целта за постигане на дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове във всички сектори на икономиката в съответствие с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата и междинните цели на Съюза в областта на климата, определени в Регламент (ЕС) 2021/1119;
настоящите тенденции и бъдещите прогнози по отношение на емисиите на парникови газове от следните категории за докладване и регулаторни варианти, за да се гарантира съгласуваност на тези тенденции и прогнози с целта за постигане на дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове във всички сектори на икономиката в съответствие с целта на Съюза за неутралност по отношение на климата и междинните цели на Съюза в областта на климата, определени в Регламент (ЕС) 2021/1119:
ентерична ферментация;
управление на оборския тор;
отглеждане на ориз;
земеделски почви;
предписано изгаряне на савани;
изгаряне на селскостопански остатъци;
обработка с вар;
използване на карбамид;
други торове, съдържащи въглерод;
друго.
Когато е целесъобразно, в доклада се вземат предвид последиците от възрастовата структура на горите, включително когато тези последици са свързани с конкретни военни или следвоенни обстоятелства, по научно обоснован, надежден и прозрачен начин и с оглед на гарантирането на дългосрочната устойчивост и адаптивния капацитет на горите.
След приемането на подходяща научно обоснована методика за докладване и въз основа на напредъка в докладването и на най-актуалната налична научна информация, този доклад може също така да направи оценка на осъществимостта на анализа и въздействието на докладването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от допълнителни сектори, като морската и сладководната среда, както и съответните регулаторни варианти.
След доклада и като се има предвид колко е важно всеки сектор да допринася по справедлив начин за целта на Съюза за неутралност по отношение на климата и междинните цели на Съюза в областта на климата съгласно Регламент (ЕС) 2021/1119, Комисията представя, когато е целесъобразно, законодателни предложения. В предложенията по-специално могат да се определят цели на Съюза и на държавите членки за емисиите и поглъщанията на парникови газове, като надлежно се отчита евентуалният дефицит, натрупан до 2030 г. от всяка държава членка.
Европейският научен консултативен съвет по изменението на климата, създаден съгласно член 10а от Регламент (ЕО) № 401/2009 на Европейския парламент и на Съвета ( 5 ) („консултативният съвет“), може по собствена инициатива да предоставя научни съвети или да изготвя доклади относно мерките на Съюза, целите в областта на климата, годишните равнища на емисиите и поглъщанията, както и възможностите за гъвкавост съгласно настоящия регламент. Комисията разглежда съответните съвети и доклади на консултативния съвет, по-специално по отношение на бъдещите мерки, насочени към по-нататъшно намаляване на емисиите и увеличаване на поглъщанията в подсекторите, обхванати от настоящия регламент.
Член 18
Изменения на Регламент (ЕС) № 525/2013
Регламент (ЕС) № 525/2013 се изменя, както следва:
Член 7, параграф 1 се изменя, както следва:
вмъква се следната буква:
считано от 2023 г., емисиите и поглъщанията, обхванати от член 2 от Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета ( 6 ) в съответствие с методиките, посочени в приложение IIIа към настоящия регламент;
добавя се следната алинея:
„Държавите членки могат да поискат разрешение от Комисията за дерогация от първа алинея, буква га), за да приложат методика, различна от посочената в приложение IIIa, когато изискваното подобрение на методиката не може да бъде постигнато навреме, така че да бъде взето предвид в инвентаризациите на парниковите газове за периода 2021—2030 г., или когато разходите за подобряване на методиката биха били несъразмерно високи в сравнение с ползите от прилагането на такава методика за подобряване на отчитането на емисиите и поглъщанията в резултат на слабото значение на емисиите и поглъщанията от съответните въглеродни депа. Държавите членки, които желаят да се възползват от дерогацията, подават мотивирано искане до Комисията в срок до 31 декември 2020 г., като посочват срока, до който подобрението на методиката може да бъде въведено, предложената алтернативна методика или и двете заедно, както и оценка на потенциалните въздействия върху точността на отчитането. Комисията може да изиска представянето на допълнителна информация в определен разумен срок. Ако Комисията счете, че искането е обосновано, тя предоставя дерогацията. Ако Комисията отхвърли искането, тя излага мотивите за своето решение.“
В член 13, параграф 1, буква в) се добавя следната подточка:
считано от 2023 г., информация за националните политики и мерки, въведени за изпълнение на задълженията им по Регламент (ЕС) 2018/841, и информация относно допълнителните национални политики и мерки, планирани с оглед ограничаване на емисиите на парникови газове или увеличаване на поглътителите, които надхвърлят техните ангажименти по посочения регламент;“.
В член 14, параграф 1 се вмъква следната буква:
считано от 2023 г., прогнози за общите количества парникови газове и отделни оценки за очакваните емисии и поглъщания на парникови газове, обхванати от Регламент (ЕС) 2018/841“.
Вмъква се следното приложение:
Член 19
Изменение на Решение № 529/2013/ЕС
Решение № 529/2013/ЕС се изменя както следва:
В член 3, параграф 2, първа алинея се заличава.
В член 6 параграф 4 се заличава.
Член 20
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ И ВЪГЛЕРОДНИ ДЕПА
Парникови газове, съгласно посоченото в член 2:
въглероден диоксид (CO2);
метан (CH4);
двуазотен оксид (N2O)
Тези парникови газове се изразяват в тонове CO2 еквивалент и се определят в съответствие с Регламент (ЕС) № 525/2013.
Въглеродни депа съгласно посоченото в член 5, параграф 4:
жива биомаса;
паднала листна маса и клони ( 7 );
изсъхнала дървесина 1 ;
мъртва органична материя ( 8 );
минерални почви;
органични почви;
продукти от добита дървесина в отчетните категории площи на залесени площи и управлявани горски площи.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
МИНИМАЛНИ СТОЙНОСТИ НА ПАРАМЕТРИТЕ ЗА РАЗМЕР НА ПЛОЩТА, ПОКРИТИЕ ОТ ДЪРВЕСНИ КОРОНИ И ВИСОЧИНА НА ДЪРВЕТАТА
Държава членка |
Площ (ha) |
Покритие от дървесни корони (%) |
Височина на дърветата (m) |
Белгия |
0,5 |
20 |
5 |
България |
0,1 |
10 |
5 |
Чешка република |
0,05 |
30 |
2 |
Дания |
0,5 |
10 |
5 |
Германия |
0,1 |
10 |
5 |
Естония |
0,5 |
30 |
2 |
Ирландия |
0,1 |
20 |
5 |
Гърция |
0,3 |
25 |
2 |
Испания |
1,0 |
20 От представянето на инвентаризацията на парниковите газове през 2028 г. нататък: 10 |
3 |
Франция |
0,5 |
10 |
5 |
Хърватия |
0,1 |
10 |
2 |
Италия |
0,5 |
10 |
5 |
Кипър |
0,3 |
10 |
5 |
Латвия |
0,1 |
20 |
5 |
Литва |
0,1 |
30 |
5 |
Люксембург |
0,5 |
10 |
5 |
Унгария |
0,5 |
30 |
5 |
Малта |
1,0 |
30 |
5 |
Нидерландия |
0,5 |
20 |
5 |
Австрия |
0,05 |
30 |
2 |
Полша |
0,1 |
10 |
2 |
Португалия |
1,0 |
10 |
5 |
Румъния |
0,25 |
10 |
5 |
Словения |
0,25 |
10 |
5 |
Словакия |
0,3 |
20 |
5 |
Финландия |
0,25 |
10 |
5 |
Швеция |
0,5 |
10 |
5 |
▼M2 ————— |
ПРИЛОЖЕНИЕ IIа
Целта на Съюза (колона Г), средните данни от инвентаризацията на парникови газове за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. (колона Б) и националните цели на държавите членки (колона В) посочени в член 4, параграф 3, които трябва да бъдат постигнати през 2030 г.
A |
Б |
В |
Г |
Държава членка |
Средните данни от инвентаризацията на парникови газове за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. (в килотона CO2 еквивалент), представяне на данни от 2020 г. |
Цели на държавите членки, 2030 г. (в килотона CO2 еквивалент) |
Стойност на нетните поглъщания на парникови газове(в килотона CO2 еквивалент) през 2030 г., представяне на данни от 2020 г. (колони Б+В) |
Белгия |
–1 032 |
–320 |
–1 352 |
България |
–8 554 |
–1 163 |
–9 718 |
Чешка република |
–401 |
–827 |
–1 228 |
Дания |
5 779 |
–441 |
5 338 |
Германия |
–27 089 |
–3 751 |
–30 840 |
Естония |
–2 112 |
–434 |
–2 545 |
Ирландия |
4 354 |
–626 |
3 728 |
Гърция |
–3 219 |
–1 154 |
–4 373 |
Испания |
–38 326 |
–5 309 |
–43 635 |
Франция |
–27 353 |
–6 693 |
–34 046 |
Хърватия |
–4 933 |
–593 |
–5 527 |
Италия |
–32 599 |
–3 158 |
–35 758 |
Кипър |
–289 |
–63 |
–352 |
Латвия |
–6 |
–639 |
–644 |
Литва |
–3 972 |
–661 |
–4 633 |
Люксембург |
–376 |
–27 |
–403 |
Унгария |
–4 791 |
–934 |
–5 724 |
Малта |
4 |
–2 |
2 |
Нидерландия |
4 958 |
–435 |
4 523 |
Австрия |
–4 771 |
–879 |
–5 650 |
Полша |
–34 820 |
–3 278 |
–38 098 |
Португалия |
–390 |
–968 |
–1 358 |
Румъния |
–23 285 |
–2 380 |
–25 665 |
Словения |
67 |
–212 |
–146 |
Словакия |
–6 317 |
–504 |
–6 821 |
Финландия |
–14 865 |
–2 889 |
–17 754 |
Швеция |
–43 366 |
–3 955 |
–47 321 |
ЕС-27/Съюзът |
–267 704 |
–42 296 |
–310 000 |
ПРИЛОЖЕНИЕ III
БАЗОВА ГОДИНА ИЛИ ПЕРИОД ЗА ЦЕЛИТЕ НА ИЗЧИСЛЯВАНЕТО НА ГОРНАТА ГРАНИЦА СЪГЛАСНО ЧЛЕН 8, ПАРАГРАФ 2
Държава членка |
Базова година/Период |
Белгия |
1990 г. |
България |
1988 г. |
Чешка република |
1990 г. |
Дания |
1990 г. |
Германия |
1990 г. |
Естония |
1990 г. |
Ирландия |
1990 г. |
Гърция |
1990 г. |
Испания |
1990 г. |
Франция |
1990 г. |
Хърватия |
1990 г. |
Италия |
1990 г. |
Кипър |
1990 г. |
Латвия |
1990 г. |
Литва |
1990 г. |
Люксембург |
1990 г. |
Унгария |
1985—1987 г. |
Малта |
1990 г. |
Нидерландия |
1990 г. |
Австрия |
1990 г. |
Полша |
1988 г. |
Португалия |
1990 г. |
Румъния |
1989 г. |
Словения |
1986 г. |
Словакия |
1990 г. |
Финландия |
1990 г. |
Швеция |
1990 г. |
▼M2 ————— |
|
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
НАЦИОНАЛЕН ОТЧЕТЕН ПЛАН ЗА ГОРИТЕ, СЪДЪРЖАЩ РЕФЕРЕНТНО НИВО ЗА ГОРИТЕ НА ДЪРЖАВАТА ЧЛЕНКА
А. Критерии и насоки за определяне на референтните нива за горите
Референтните нива за горите на държава членка се определят съгласно следните критерии:
референтното ниво да е в съответствие с целта за постигане на баланс между антропогенните емисии по източници и поглъщанията по поглътители на парникови газове през втората половина на този век, включително повишаване на потенциала на поглъщанията от застаряващи горски запаси, които иначе могат да показват постепенно намаляващи поглътители;
референтното ниво да гарантира, че самото наличие на въглеродни запаси се изключва от отчитането;
референтното ниво да осигурява стабилна и надеждна система на отчитане, която да гарантира надлежно вземане предвид на емисиите и поглъщанията, дължащи се на използването на биомаса;
референтното ниво да включва въглеродното депо на продуктите от добита дървесина, като се дава сравнение между предполагано незабавно окисление и прилагането на функцията на разлагане от първи порядък и на стойности за периода на полуотделяне на въглерода;
предполага се постоянно съотношение между използването на горска биомаса за производство на трайни продукти и енергия, като документираното в периода 2000—2009 г.;
референтното ниво да е в съответствие с целта да се допринесе за опазването на биологичното разнообразие и за устойчивото използване на природните ресурси, както е посочено в стратегията на ЕС за горите, националните политики на държавите членки за горите и стратегията на ЕС за биологичното разнообразие;
референтното ниво да съответства на националните прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и за поглъщане по поглътители, докладвани съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013;
референтното ниво да е съобразено с инвентаризациите на емисиите на парникови газове и със съответните данни за минали периоди и да се основават на прозрачна, пълна, последователна, съпоставима и точна информация. По-специално моделът, използван за определяне на референтното ниво, трябва да позволява възпроизвеждането на данни за минали периоди от националната инвентаризация на парниковите газове.
Б. Елементи на националния отчетен план за горите
Националният отчетен план за горите, представен съгласно член 8, съдържа следните елементи:
общо описание на определянето на референтното ниво за горите, както и описание на начина, по който са взети под внимание критериите в настоящия регламент;
идентификация на въглеродните депа и парниковите газове, които са включени в референтното ниво за горите, причините дадено въглеродно депо да не бъде включено при определянето на референтното ниво за горите, и демонстриране на съответствието между въглеродните депа, включени в референтното ниво за горите;
описание на подходите, методите и моделите, включително количествена информация, използвани при определянето на референтното ниво за горите и съответстващи на последния представен доклад за националната инвентаризация и описание на документите с информация относно устойчивите практики и интензивността на управление на горите, както и на приетите национални политики;
информация за това как се очаква да се развият нивата на добив при различните сценарии на политика;
описание на начина, по който е взет под внимание всеки от следните елементи при определянето на референтното ниво за горите:
площта, за която се прилага управлението на горите;
емисиите и поглъщанията от горите и от продуктите от добита дървесина, както е видно от инвентаризациите на парниковите газове и съответните данни за минали периоди;
характеристики на горите, включително динамични характеристики, свързани с възрастта на горите, разрастване, продължителност на ротацията и друга информация относно дейностите по управление на горите при продължаване на обичайната практика;
минали и бъдещи нива на добив с разбивка между енергийните и неенергийните употреби.
В. Референтни нива за горите, които да се прилагат от държавите членки в периода 2021—2025 г.
Държава членка |
Референтно ниво за горите за периода 2021—2025 г. в тонове CO2-еквивалент годишно |
Белгия |
– 1 369 009 |
България |
– 5 105 986 |
Чешка република |
– 6 137 189 |
Дания |
+354 000 |
Германия |
– 34 366 906 |
Естония |
– 1 750 000 |
Ирландия |
+112 670 |
Гърция |
– 2 337 640 |
Испания |
– 32 833 000 |
Франция |
– 55 399 290 |
Хърватия |
– 4 368 000 |
Италия |
– 19 656 100 |
Кипър |
– 155 779 |
Латвия |
– 1 709 000 |
Литва |
– 5 164 640 |
Люксембург |
– 426 000 |
Унгария |
– 48 000 |
Малта |
–38 |
Нидерландия |
– 1 531 397 |
Австрия |
– 4 533 000 |
Полша |
– 28 400 000 |
Португалия |
– 11 165 000 |
Румъния |
– 24 068 200 |
Словения |
– 3 270 200 |
Словакия |
– 4 827 630 |
Финландия |
– 29 386 695 |
Швеция |
– 38 721 000 |
▼M2 ————— |
ПРИЛОЖЕНИЕ V
ФУНКЦИЯ НА РАЗЛАГАНЕ ОТ ПЪРВИ ПОРЯДЪК, МЕТОДИКИ И ПРИЕТИ СТОЙНОСТИ ЗА ПЕРИОДА НА ПОЛУОТДЕЛЯНЕ НА ВЪГЛЕРОДА ЗА ПРОДУКТИ ОТ ДОБИТА ДЪРВЕСИНА
Методологични въпроси
Държавите членки могат да използват специфични за държавата методики и стойности за периода на полуотделяне на въглерода вместо посочените в настоящото приложение методики и приети стойности за този период, при условие че въпросните методики и стойности са определени въз основа на прозрачни и подлежащи на проверка данни и използваните методики са поне толкова подробни и точни, колкото посочените в настоящото приложение.
Приети стойности за периода на полуотделяне на въглерода:
„Период на полуотделяне на въглерода“ означава броят години, необходими за намаляването на количеството въглерод, съдържащо се в определена категория продукти от добита дървесина, на половината от първоначалната му стойност.
Приетите стойности на периода за полуотделяне на въглерода (HL) са, както следва:
2 години за хартията;
25 години за дървесните плоскости;
35 години за рязаната дървесина.
Държавите членки могат да определят продукти от материали на основата на дървесина, включително кори, които попадат в рамките на категориите, посочени в букви а), б) и в) по-горе въз основа на ръководствата на МКИК, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Парижкото споразумение, при условие че наличните данни са прозрачни и подлежащи на проверка. Освен това държавите членки могат да използват специфични за страната подкатегории за всяка от посочените категории.
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ФОНОВОТО НИВО НА ЕСТЕСТВЕНИТЕ СМУЩЕНИЯ
За изчисляване на фоновото ниво е необходима следната информация:
нива в миналото на емисиите, причинени от естествени смущения;
вид(ове) естествени смущения, включени в оценката;
оценки на общите годишни емисии за тези видове естествени смущения за периода 2001—2020 г., посочени по отчетни категории площи за периода 2021—2025 г., и категории площи за докладване за периода 2026—2030 г.;
доказателство за съгласуваността на времевите редове по отношение на всички съществени параметри, включително минималната площ, методиките за оценка на емисиите, обхванатите въглеродни депа и газове.
Фоновото ниво се изчислява като средна стойност за времевите редове за периода 2001—2020 г., като се изключват всички години, за които са регистрирани нетипични нива на емисиите, т.е. с изключение на всички големи статистически отклонения. Установяването на големи статистически отклонения се извършва, както следва:
изчисляване на средната аритметична стойност и стандартното отклонение на пълния времеви ред за периода 2001—2020 г.;
от времевия ред се изключват всички години, за които отклонението в стойността на годишните емисии превишава два пъти стандартното отклонение от средната стойност;
повторно изчисляване на средната аритметична стойност и стандартното отклонение на времевия ред за периода 2001—2020 г. минус годините, изключени по буква б);
повтарят се операциите по букви б) и в), докато повече не могат да бъдат установени големи отклонения.
След като се изчисли фоновото ниво съгласно точка 2 от настоящото приложение, ако емисиите през дадена година в периода 2021—2025 г. по отчетни категории площи за залесена площ и управлявана горска площ, както е установено в член 2, параграф 1, надхвърлят фоновото ниво плюс допустимо отклонение, количеството на емисиите, което надхвърля фоновото ниво, може да бъде изключено в съответствие с член 10. Допустимото отклонение е равно на ниво на вероятност 95%.
Следните емисии не се изключват при прилагането на член 10:
емисии в резултат на дейности по дърводобив и санитарна сеч, извършени на площи вследствие на настъпилите естествени смущения;
емисии в резултат на препоръчително изгаряне, извършено на площи през която и да е година от периода 2021—2025 г.;
емисии, свързани с площи, които са били подложени на обезлесяване вследствие на настъпилите естествени смущения.
Изискванията за информация съгласно член 10, параграф 2 включват следното:
▼M2 —————
доказателство, че през остатъка от периода 2021—2025 г. не е осъществявано обезлесяване на площите, които са били засегнати от естествени смущения и по отношение на които емисиите са били изключени от отчитането;
описание на подлежащи на проверка методи и критерии, които да бъдат използвани, за да се установи обезлесяване на тези площи през следващите години от периода 2021—2025 г.
▼M2 —————
Изискванията за информация съгласно член 10, параграф 2 и членове 13 и 13б включват следното:
установяване на всички площи, засегнати от естествени смущения през въпросната година, включително географското им местоположение, периода и видовете естествени смущения;
по възможност — описание на мерките, предприети от държавата членка за предотвратяване или ограничаване на последиците от тези естествени смущения;
по възможност — описание на мерките, предприети от държавата членка за рехабилитация на земите, засегнати от тези естествени смущения.
ПРИЛОЖЕНИЕ VII
МАКСИМАЛЕН РАЗМЕР НА КОМПЕНСАЦИЯТА, КОЯТО СЕ ПРЕДОСТАВЯ СЪГЛАСНО ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ГЪВКАВОСТ ЗА УПРАВЛЯВАНИТЕ ГОРСКИ ПЛОЩИ, ПОСОЧЕНА В ЧЛЕН 13, ПАРАГРАФ 3, БУКВА Б)
Държава членка |
Докладвани средни поглъщания от поглътител и от горски площи за периода 2000—2009 г. в млн. тонове CO2 еквивалент годишно |
Праг на компенсацията, изразен в милиони тонове CO2 еквивалент, за периода 2021—2030 г. |
Белгия |
–3,61 |
–2,2 |
България |
–9,31 |
–5,6 |
Чешка република |
–5,14 |
–3,1 |
Дания |
–0,56 |
–0,1 |
Германия |
–45,94 |
–27,6 |
Естония |
–3,07 |
–9,8 |
Ирландия |
–0,85 |
–0,2 |
Гърция |
–1,75 |
–1,0 |
Испания |
–26,51 |
–15,9 |
Франция |
–51,23 |
–61,5 |
Хърватия |
–8,04 |
–9,6 |
Италия |
–24,17 |
–14,5 |
Кипър |
–0,15 |
–0,03 |
Латвия |
–8,01 |
–25,6 |
Литва |
–5,71 |
–3,4 |
Люксембург |
–0,49 |
–0,3 |
Унгария |
–1,58 |
–0,9 |
Малта |
0,00 |
0,0 |
Нидерландия |
–1,72 |
–0,3 |
Австрия |
–5,34 |
–17,1 |
Полша |
–37,50 |
–22,5 |
Португалия |
–5,13 |
–6,2 |
Румъния |
–22,34 |
–13,4 |
Словения |
–5,38 |
–17,2 |
Словакия |
–5,42 |
–6,5 |
Финландия |
–36,79 |
–44,1 |
Швеция |
–39,55 |
–47,5 |
▼M2 ————— |
( 1 ) Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).
( 2 ) Решение (ЕС) 2022/591 на Европейския парламент и на Съвета от 6 април 2022 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2030 г. (ОВ L 114, 12.4.2022 г., стр. 22).
( 3 ) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
( 4 ) Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).
( 5 ) Регламент (ЕО) № 401/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно Европейската агенция за околната среда и Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда (ОВ L 126, 21.5.2009 г., стр. 13).
( 6 ) Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ L 156, 19 юни 2018 г., стр. 1).“;
( 7 ) Прилага се само за залесени площи и управлявани горски площи.
( 8 ) Прилага се само за обезлесени площи, управлявани обработваеми площи, управлявани пасища и управлявани влажни зони.