Туареги
- Туарег пренасочва насам. За модела автомобили вижте Фолксваген Туарег.
| Туареги | |
 Туарег в Алжир | |
| Общ брой | 3 200 000 |
|---|---|
| По места |  Нигер: 1 720 000[1] Мали: 1 440 000 Алжир: 1 025 000 Буркина Фасо: 600 000 Либия: 557 000 |
| Език | туарегски езици |
| Религия | мюсюлмани (предимно сунити) |
| Сродни групи | бербери |
 | |
| Области, населявани от туареги | |
| Туареги в Общомедия | |
Туарегите са африкански берберски народ. Те обитават основно Сахара на обширна територия, простираща се от далечна югозападна Либия до южната част на Алжир, Нигер, Мали и Буркина Фасо. Традиционни номадски скотовъдци и малки групи от туареги се срещат и в Северна Нигерия.
Местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Туарегите населяват Северна Африка – Алжир, Мали, Либия, Буркина Фасо и Нигер. Те са номадски народ, който векове наред обикаля с камилски кервани из Сахара.
Антропология и обичаи
[редактиране | редактиране на кода]Високи и с мургава кожа, мъжете се забулват още с влизането си в пубертета, като някои твърдят, че това ги предпазва от злите духове, които се вселяват в човека през устата. Те носят дълги мечове и ками, а щитовете им са изработени от кожа на бяла антилопа. Според някои изследователи това са наследниците на тайнствените воини с колесници, избягали от Либия към 1000 г. пр.н.е. и увековечени във фреските на Тасили.
Името „туареги“ е от арабски и означава „изоставени от бога“, защото те доста късно са приели ислямската религия и все още проявяват известни различия от общоприетите вярвания. Жените не покриват лицата си и вземат дейно участие в семейните дела, а туарегските семейства обикновено са моногамни.
До края на 19 век ахагарските туареги са управлявали голяма част от пустинята, от градовете-Оазис до Таманрасет и до Ин Салах. Те са търгували със слонова кост, злато, роби и заработвали допълнително, като събирали такси за охрана от минаващите кервани.
Бит и легенда
[редактиране | редактиране на кода]
Когато през 1881 г. разбират, че начинът им на живот е застрашен от плановете на Франция да построи транссахарска железопътна линия, в отговор те избиват почти цялата експедиция, изпратена да разучи маршрута. Въпреки че експедицията е била зле организирана и ръководена, а мъжете от племето са били със средновековни оръжия, зловещият им външен вид им спечелва репутацията на непобедими в очите на французите, затова те ги превръщат в главни герои на различни легенди. Най-известна е тази, залегнала в романа „Атлантида“ на Пиер Бенуа от 1919 г. В него се разказва за Антинея, красивата кралица на Атлантида, която живее в замък в планината Ахагар и съблазнява и убива млади френски офицери.
През 1925 г. археолози откриват скелет на жена, погребана с кралски почести. Популярната преса незабавно решава, че това е Антинея. Резултатът е бил магнетичен. Френски офицери претърсват планината за още доказателства и дори изследователят Анри Лот не остава равнодушен към легендата. През 1928 г. той открива в една отдалечена пещера скална рисунка на жена и твърди, че това е Антинея, сирената от незабравимата планина Ахагар.
