География на Финландия

География на Финландия
Континент	Европа
Регион	Северна Европа
Площ
• Общо	338 424 km2
Брегова линия	1100 (без островите) km
Граници	586 km – Швеция 727 km – Норвегия 1269 km – Русия
Най-висока точка	Халтиатунтури 1328 m
Най-дълга река	Торниойоки 565* (180) km, Кемийоки 550 km, Ийоки 370* km, Тенайоки 361* (141) km, Муониойоки 333* (230) km, Оунасйоки 298 km
Най-голямо езеро	Саимаа (1377 km²) Пяйяне (1081 km²) Инари (1040 km²) Пиелинен (894 km²) Оулуярви (887 km²)
Климат	умерен, континентален
Финландия в Общомедия

Финландия е държава в Северна Европа, член на Европейския съюз и Шенгенското споразумение. Значителна част от територията ѝ (25%) се намира северно от Северния полярен кръг.

Географско положение, граници, големина, брегова линия

Финландия е държава, разположена в Северна Европа, заемаща източната част от Скандинавския полуостров и участък от Карелския провлак. Площта ѝ е 338 424 km². Общата дължината на границите е 2582 km, от които с Швеция (586 km) на северозапад, с Норвегия (727 km) на север и с Русия (1269 km) на изток. На запад и юг се мие от водите на Балтийско море, като дължината на бреговата ѝ линия без многочислените острови е 1100 km.

Територията на Финландия, се простира между 59°40′ и 70°05′ с.ш. и между 19°18′ и 31°35′ и.д. Крайните точки на страната са следните:

• крайна северна точка – (70°05′27″ с. ш. 27°57′08″ и. д.70.090833° с. ш. 27.952222° и. д.70.090833, 27.952222), десен бряг на река Тенайоки, на границата с Норвегия.
• крайна южна точка – континентална (59°48′29″ с. ш. 22°54′48″ и. д.59.808056° с. ш. 22.913333° и. д.59.808056, 22.913333), на п-ов Ханко, на брега на Балтийско море; островна (59°40′29″ с. ш. 21°30′00″ з. д.59.674722° с. ш. 21.5° з. д.59.674722, -21.5), безименен остров в Балтийско море.
• крайна западна точка – континентална (69°03′30″ с. ш. 20°33′31″ и. д.69.058333° с. ш. 20.558611° и. д.69.058333, 20.558611), граница с Норвегия и Швеция; островна (60°14′57″ с. ш. 19°17′53″ и. д.60.249167° с. ш. 19.298056° и. д.60.249167, 19.298056), безименен остров от Аландските острови.
• крайна източна точка – (62°54′31″ с. ш. 31°35′12″ и. д.62.908611° с. ш. 31.586667° и. д.62.908611, 31.586667), остров в езерото Вирмаярви, на границата с Русия.

Бреговете на Финския и Ботническия заливи на Балтийско море са предимно ниски, силно разчленени от многочислени малки заливчета и изобилстват от шхери (особено на юг и югозапад). Характерна особеност за бреговата линия на страната е нейното бързо измение, обесловено от значителните съвременни издигания на сушата (от 2 mm/годишно на югоизток до 9 mm/годишно на запад).

Релеф

Голяма част от територията на страната, предимно на юг, е заета от равнини. Над 1/3 от площта ѝ е под 100 m н.в., а останалите близо 2/3 – под 200 m. Централната част с многочислените езерни котловини (т.н. Езерно плато) е ограничена от юг и югоизток от възвишението (рида) Салпауселкя, от север и северозапад – от възвишението Суоменселкя, а от изток – от Западнокарелското възвишение. На север и изток са съсредоточени възвишения с височина 400-600 m, като най-голямото от тях е Манселкя. На северозапад в пределите на страната попада малък участък от Скандинавските планини с максимална височина връх Халтиатунтури 1328 m. Покрай бреговете на Балтийско море са разположени хълмисти крайбрежни низини. Като цяло релефът на страната е силно заравнен. Важно значение за формирането му е имал плейстоценският ледник, покривал територията на цялата страна. Под негово влияние са преобладаващите повърхностни моренни наслаги, широкото разпространение на хълмисти форми на релефа, както екзарационни: овчи хълмове, къдрави скали, така и акумулативни: моренни равнини, озови ридове, ками, друмлини, а също и обилие от езерни котловини.

Геоложки строеж, полезни изкопаеми

На територията на Финландия, разположена в пределите на Балтийския щит преобладават метаморфните комплекси и докамбрейските гронитоиди, препокрити от антропогенни ледникови наслаги. Древните гранито-гнайси в Източна Финландия и гранулитите в Лапландия (от преди 2600 млн. години) са обградени от долно- и среднодокамбрийски (1890-1750 млн. години назад) ев- и миогеосинклинални шистови пояси (свекофениди), разположени в Югозападна и Южна Финландия. В Източна и Северна Финландия са развити метаморфозирани вулканични формации, съставени от кварцити и мрамори (т.н. карелиди). В Югозападна и Северозападна Финландия локално са развити горнодокамбрийски платформени глинесто-пясъчни слоеве и камбрийски и силурски кварцито-пясъчници. За тези райони са характерни раннодокамбрийски габро-перидотити и габроиди, синорогенни диорити и гранитоиди, анорогенни гранити и диабази, интрузивни материали и дацити. Ледниковите антропогенни наслаги са представени главно от основни морени и водно-ледникови форми, орбазуващи трите рида (възвишения) на юг, наричащи се Салпауселкя. В постледниковия период значителни части от Финландия (на юг и запад) са подложени на трансгресия от страна приледниковите морски басейни.

Основните находища на полезните изкопаеми са съсредоточени в карелидите и свекофенидите, където те са свързани с основните формации от кварцити и шисти в зоната на разломите. Сред страните в Европа по запаси на хром, ванадий и кобалт Финландия заема 1-во място, по титан и никел – 2-ро, по мед и пирит – 3-то. Важно икономическо значение имат медно-пиритовите (Оутокумпу, Луйконлахти, Пюхясалми и Хамаслахти), медно-никеловите (Вуонос, Коталахти, Строми, Хитура, Нивала) и полиметалните (Отанмяки) руди, от които попътно се извлечат още кадмий и злато. Хромови руди има в Кеми, а илменит-магнетитови руди в Отанмяки. В страната има още находища на апатит, графит, магнезит, азбест, талк, мусковит, мрамор, гранит, торф. Общите запаси (в хил. т): желязна руда (230 000), хромова руда (30 000), титан (6000 TiO₂), ванадий (90 V₂O₅), никел (300), кобалт (800), олово (90), цинк (2000), пирит (21 000), асбест (160), графит (10), апатит (490 000).

Климат

Климатът на Финландия е умерен, преходен от морски към континентален и континентален на север. Смекчаващо въздействие на него му оказва Балтийско море и близостта на топлото течение Гълфстрийм в Атлантическия океан. Зимата е продължителна, студена, със силни ветрове и обилни снеговалежи. Лятото е сравнително топло, но кратко. Средната февруарска температура (най-студения месец) е от -3 до -6°С на югозапад, от -8 до -10°С на Езерното плато и от -12 до -14°С на север. Средната юлска температура варира от 17°С на юг, 16°С на Езерното плато, 14-15°С на север. Средногодишната сума на валежите във Финландия е 600-650 mm, на юг – до 700 mm, на западното крайбрежие – около 500 mm, в крайния север – на места под 400 mm. От 30 до 40% от валежите падат през зимния сезон. Снежната покривка се задържа на югозапад 4-5 месеца, на север – 6-7 месеца, а дебелината ѝ се увеличава от 30-40 см на юг до 70-80 см на север. През зимата почвата замръзва на дълбочина от 20-40 см на юг, до 60-90 см на север. Характерно явление за крайбрежните райони са честите мъгли с продължителност от 35 до 85 дни в годината.

Води

Реки

Около 90% от територията на страната се отнася към водосборния басейн на Балтийско море, а останалите около 10% на североизток – към басейна на Баренцево море. Развита е гъста речна мрежа от предимно къси, но пълноводни реки – Торниойоки 565* (180) km, Кемийоки 550 km, Ийоки 370* km, Тенайоки 361* (141) km, Муониойоки 333* (230) km, Оунасйоки 298 km и др., изобилстващи от бързеи, прагове и водопади (в т.ч. водопада Иматра на река Вуокса). Подхранването им е основно дъждовно и снежно и оттокът им на повечето от тях е урегулиран от множеството езера, през които протичат. Пълноводието е в края на пролетта и през лятото, с епизодични есенни прииждания в резултат от поройни дъждове.

Езера

Във Финландия има около 60 хил. езера, заемащи около 8% от площта ѝ. Езерата често се простират от северозапад на югоизток (по направление на движението на древните ледници), обичайно имат силно разчленена брегова линия, осеяни са с многочислени острови, съединени помежду си с протоци и образуват големи езерни системи: Саимаа (1377 km²), Пяйяне (1081 km²), Инари (1040 km²), Пиелинен (894 km²), Оулуярви (887 km²) и др. От 5 до 7 месеца в годината реките и езерата са заледени, а през останалото време се използват за местно корабоплаване и превозване на дървен материал. На много от реките са изградени ВЕЦ-ове.

Почви, растителност, животински свят

Почвите във Финландия са предимно подзолисти, редуващи се с глеево-подзолисти и торфено-блатни, на юг – с тревисто-подзолисти, а на север – с подзолисти планинско-горски и планинско-тундрови. Над 1/3 от територията на страната е заблатена. Високата влажност и слабите почви препятстват тяхното селскостопанско усвояване и предизвикват необходимост от големи милиоративни мероприатия. Голяма част от страната е заета от гори (61%), предимно иглолистна тайга (бор, смърч, бреза), на север

и югозапад с примеси от широколистни видове (дъб, липа, ясен, клен, в подлеса – леска, черна, червена и синя боровинка. В планините на север се проявява височиннна зоналност, като тайгата се сменя нагоре с редки брезови горички и планинска тундра.

Във Финландия са се съхранили едри хищни животни (вълк, росомаха, мечка) и птици (беркут, белоопашат орел), но тяхната численост е малка. Оредели са и животните с ценни кожи: европейска норка, бяла лисица, сайменски тюлен. В горите се срещат лос (предимно на север и запад), лисица, белка, хермелин, горски и полски пор, заек, плъх. Аклиматизирани са ондатра, американски белоопашат елен, американска норка, канадски бобър. От птиците са характерни врана, сврака, кукувица, дрозд, кълвач, синигер, тетерев, лещарка, бухал. Водите на реките и езерата са богати на риба.

Природни райони

В зависимост от геоложкия строеж, релефа, климата, водите, почвите и растителността територията на Финландия се поделя на 4 природни района:

• Южен Приморски район – със значително разпространение на плоски глинести низини, малко езера, мек климат, относително ниска залесеност (с преобладаващо широколистни видове) и големи селскостопански площи.
• Западен Приморски район – заблатена пясъчно-глиненста низина, покрита с борови и смесени (на юг) гори.
• Централен (Езерно плато) район – с обилие от скали, хълмисто-моренни ридове и валове, ози, друмлини, многочислени езера и преобладаване на иглолистните гори (тайга).
• Северен район – с преобладавене на възвишения, относително суров климат, обхващащ северните части на тайгата, а във височина редки брезови гори и планинска тундра.

Външни препратки

• Kruzo.com.ua Архив на оригинала от 2017-01-11 в Wayback Machine.