Лозно

Вижте пояснителната страница за други значения на Лозно.

---

Лозно
Лозно 42.292832, 22.653173 Лозно
Общи данни
Население	707 души (15 март 2024 г.) 61 души/km²
Землище	11,61 km²
Надм. височина	610 m
Пощ. код	2507
Тел. код	07937
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	44183
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023)
Кметство    – кмет	Лозно Пламен Матуски (ГЕРБ)

Лозно е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География

Село Лозно се намира в Кюстендилската котловина, на 2,5 км северозападно от град Кюстендил, в полите на планината Лисец. Купно село с махали: Църковна, Козуджийска, Дръчнина и Лучанска.

Климат: умерен, преходно континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Лозно (1887-1934), община Кюстендил (1934-1958), община Жилинци (1958-1971) и Община Кюстендил (от 1971 г.). [1]

Население

Година	1866	1880	1900	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1985	2010
Население	316	482	636	860	858	797	1161	992	992	1003	826

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично селище и средновековни църкви в селското землище свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Лозно е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчни регистри като Лозна (1570), Лужна, Ложна и Ложне (1576). В руска триверстова карта от 1878 г. е записано като Лозно.

През XVI век е направена селската вада от местността „Три кладенци“ в планината Осогово за оризищата в местността „Модро поле“ където е построена селска воденица. През 1866 г. селото има 52 домакинства с 316 жители.

През 1860 г. е открито училище. Първата училищна сграда е построена през 1872 г., а сегашната през 1924 г.

Църквата „Света Параскева“ е построена през 1872 г.

След Освобождението (1878) в селото идват преселници от Краище, Каменица и Македония. В края на XIX век Лозно има 6530 дка землище, от които 4088 дка ниви, 828 дка естествени ливади, 248 дка овощни и зеленчукови градини, 360 дка лозя, 503 дка мера, 502 дка гори и др. и се отглеждат 1772 овце, 167 говеда и 87 коня. Основен поминък на населението са земеделие, скотовъдство и домашни занаяти. През първите десетилетия на ХХ в. горите в землището на Лозно са почти унищожени. Увеличена е площта на овощните и зеленчуковине градини и на лозята. Намалено е зърнопроизводството.

През 1899 г. е учредено земеделско дружество „Света Параскева“ – първото в Кюстендилско. През 1936 г. дружеството открива магазин, а през 1966 г. – собствена сграда.

През 1922 г. е учредено читалище „Сговор“, през 1931 г. – младежко въздържателно дружество „Воля“. Открита е полудневна дестка градина – 1945 г.

През 1940 г. в селото се отглеждат 1000 овце, 9 кози, 185 вола, 165 крави и телета, 12 коня, 10 кобили, 10 магарета, 165 свине, 50 пчелни кошера. Селяните притежават още 40 плуга, 40 веялки, 100 волски коли и 50 каруци.

През 1948 г. се създава ТКЗС„Червена звезда“, което от 1960 г. е в състава на ДЗС – Кюстендил, а от 1979 г. – в състава на АПК „Осогово“ – Кюстендил.

Построени са нов кооперативен дом, язовир „Дренов дол“ (1959-1962)микроязовир „Лозно“ (1969), пощенска станция (1973), станция за напояване (1973). Открит е фелдшерски пункт (1959). Гробищата са преместени от църковния двор в района южно от селото (1965). Строят се множество обществени и частни сгради. Улиците са асфалтирани, а селото – благоустроено. Селото е електрифицирано (1945) и водоснабдено (1950).

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски, културен и църковен туризъм.

Исторически, културни и природни забележителности

• Възрожденска църква „Света Параскева“. Построена е през 1872 г. Представлява трикорабна едноапсидна. псевдобазилика, с една апсида. Корабите са разделени с дървени колони, две от които поддържат отделението за хора. Отвън на западната стена е вградена каменна плоча с надпис „Янакия перви майстор 1872“. Според местни спомени този майстор е бил Яначко Уйненски от с.Горно Уйно. Средния кораб е снабден с четири слепи купола, изпълнени със стенописи. Двата тавана на страничните кораби са плоски, с дъсчена обшивка. Иконостасът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти. Църквата е с богата стенописна украса, изпълнена от неизвестен живописец през 1873 г. Иконите в църквата са от 1872 г. и са дело на Иван Доспевски.
• Паметник на Съединението.

Религии

Село Лозно принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции

• Кметство Лозно.
• Читалище „Пенчо Рачов Славейков“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1501 в Министерство на културата на Република България, което притежава библиотека с 4804 тома.

Редовни събития

• 6 септември – Празник на селото (земляческа среща – събор)
• Спасовден – курбан в местността „Китка“
• Петковден – курбан в двора на Църквата „Света Петка (Параскева)“

Известни личности

Костадин Григоров Козуджийски

Родени в Лозно

• Антон Алексиев – билколечител
• Атанас Христов – първият кмет на Лозненската селска община след Освобождението (1883)
• Димитър Цветков (Димитър Ц. Николов) (1847 – 18 май 1935) – опълченец, удостоен със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 1928 г.
• Яким Лучански – учител, кмет на Кюстендил (1918 – 1919)
• Васил Матуски – деец на БЗНС, 2 пъти кмет на Кюстендил (1920 и 1922 – 1923).

Починали в Лозно

• Кирил Алексов (1945 – 2013) – политик

Литература

• Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.163-168;
• Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с.142-143.
• Спасов, Кирил. Лозно, история. 1991 г., ДА-Кюстендил, ф.1096, оп.1, а.е.8;
• Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.129-137;