Кристиан Готфрид Еренберг

Кристиан Готфрид Еренберг
Christian Gottfried Ehrenberg
	Кристиан Готфрид Еренберг Christian Gottfried Ehrenberg
германски естествоизпитател
Роден	19 април 1795 г. Делич, Саксония
Починал	27 юни 1876 г. (81 г.) Берлин, Германска империя
Погребан	Берлин, Федерална република Германия
Учил в	Хумболтов университет на Берлин; Лайпцигски университет
Научна дейност
Област	Зоология, анатомия, геология, микология
	Кристиан Готфрид Еренберг в Общомедия

Кристиан Готфрид Еренберг (на немски: Christian Gottfried Ehrenberg) е германски зоолог, анатом, геолог и миколог, един от най-известните и продуктивни учени на своето време.

Биография

Еренберг е роден през 1795 г. в Делич, Саксония. Първоначално следва теология в Лайпцигския университет, а след това – медицина и природни науки в Берлинския университет, където се запознава с Александър фон Хумболт. През 1818 г. защитава докторска дисертация в областта на микологията („Sylvae mycologicae Berolinenses“).

През 1820 – 1825 г. Еренберг участва, заедно със своя приятел Вилхелм Хемприх, в научна експедиция в Близкия изток, по време на която събира хиляди образци от растения и животни. Двамата изследват части от Египет, Либийската пустиня, долината на Нил и северното крайбрежие на Червено море, където Еренберг прави специално проучване на коралите. По-късно посещават Сирия, Арабския полуостров и Етиопия.

През 1827 г. Еренберг е назначен за преподавател по медицина в Берлинския университет. През 1829 г. придружава Хумболт по време на негово пътуване през Русия до границата с Китай. След завръщането си се концентрира върху изследвания на микроскопичните организми, които дотогава не са систематично проучвани. В продължение на близо 30 години Еренберг изучава проби от вода, почва, утайки, прах и скали, като описва хиляди нови видове, сред тях добре познати форми, като еуглената и чехълчето.

Изследванията на Еренберг разширяват значително и познанията в областта на геологията. Преди тях не е известно, че голяма част от скалите, най-вече варовика, са съставени от остатъци от миниатюрни организми. Той показва също, че фосфоресценцията на морските води се дължи на микроорганизми.

Еренберг е чуждестранен член на Британското кралско научно дружество от 1837 г. През 1839 г. получава медала Уоластън, най-високото отличие на Лондонското геоложко дружество.

Кристиан Готфрид Еренберг умира през 1876 г. в Берлин.

Библиография

Aufbau von Bacillarien-Wänden. 1872.
Gedächtnissrede auf Alexander von Humboldt. Oppenheim, Berlin 1870.
Gedächtnissrede gehalten am 3. August 1856. Berlin 1856.
Über die Stellung der Universitäten im Staate. Berlin 1856.
Mikrogeologie. Voss, Leipzig 1854–56.
Über die Formbeständigkeit und den Entwicklungskreis der Organischen Formen. Dümmler, Berlin 1852.
Passat-Staub und Blut-Regen. Berlin 1849.
Mittheilungen über den rothen Passatstaub und das dadurch bedingte Dunkelmeer der Araber. Reimer, Berlin 1848.
Rede zur Feier des Leibnitzischen Jahrestages über Leibnitzens Methode, Verhältniss zur Natur, Forschung und Briefwechsel mit Leeuwenhoek. Voss, Leipzig, Berlin 1845.
Verbreitung und Einfluss mikroskopischen Lebens in Süd- und Nord-Amerika. Berlin 1843.
Über noch zahlreich jetzt lebende Thierarten der Kreidebildung. Berlin 1840.
Die Bildung der europäischen, libyschen und arabischen Kreidefelsen und des Kreidemergels aus mikroskopischen Organismen. Berlin 1839.
Mikroskopische Analyse des curländischen Meteorpapiers von 1686. Berlin 1839.
Atlas über Infusionsthierchen. Voss, Leipzig 1838.
Die Infusionsthierchen als vollkommene Organismen. Ein Blick in das tiefere organische Leben der Natur. Voss, Leipzig 1838.
Die fossilen Infusorien und die lebendige Dammerde. Berlin 1837.
Beobachtung einer auffallenden bisher unerkannten Structur des Seelenorgans bei Menschen und Thieren. Berlin 1836.
Zusätze zur Erkenntnis grosser Organisationen im kleinen Raume. Berlin 1836.
Das Leuchten des Meeres: neue Beobachtungen nebst Übersicht der Hauptmomente der geschichtlichen Entwicklung dieses merkwürdigen Phänomens, Berlin: Druckerei der Königlichen Akademie der Wissenschaften 1835. (Vortrag vor der Königlichen Akademie der Wissenschaften Berlin 1834)
Organisation in der Richtung des kleinsten Raumes. Berlin 1834.
Zur Erkenntniss der Organisation in der Richtung des kleinsten Raumes. Dümmler, Berlin 1832.
Organisation, Systematik und geograph. Verhältniss der Infusionsthierchen. Zwei Vorträge, in d. Akad. d. Wissensch. zu Berlin gehalten in d. J. 1828 u. 1830. Berlin 1830.
Symbolae physicae, seu Icones et Descriptiones corporum naturalium novorum aut minus cognitorum [...]. 9 Bände, Berlin 1828–45. (co: Friedrich Wilhelm Hemprich und Johann Christoph Klug)
Die geographische Verbreitung der Infusionsthierchen in Nord-Africa und West-Asien. Berlin 1828.
Naturgeschichtliche Reisen durch Nord-Afrika und West-Asien in den Jahren 1820 bis 1825 von Dr. W. F. Hemprich und Dr. C. G. Ehrenberg, Historischer Theil. Mittler, Berlin 1828.
Reisen in Aegypten, Libyen, Nubien und Dongala. Mittler, Berlin, Posen, Bromberg 1828.
Beitrag zur Characteristik der nordafrikanischen Wüsten. Schade, Berlin 1827.
Sylvae mycologicae Berolinensis. Bruschcke, Berlin 1818.

Външни препратки

((de)) Rudolph Zaunick, Ehrenberg, Christian Gottfried. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 349 f.
((de)) Martin Schneider, Christian Gottfried Ehrenberg (1795–1876). In: Institut für Sächsische Geschichte und Volkskunde (Hrsg.): Sächsische Biografie.