Кобо Абе
| Кобо Абе 安部 公房 | |
 Кобо Абе през 1954 г. | |
| Псевдоним | Кобо Абе |
|---|---|
| Роден | Кимифуса Абе 7 март 1924 г. Кито, Токио, Япония |
| Починал | 22 януари 1993 г. Токио, Япония |
| Професия | писател, драматург, театрален режисьор |
| Националност | японец |
| Активен период | 1947-1991 |
| Жанр | Психоогически роман Фантастика |
| Тема | Изолация |
| Направление | Модернизъм |
| Течение | Абсурдизъм |
| Дебютни творби | „Стихотворения от един неизвестен поет“ (1947) |
| Известни творби | „Жената от пясъците“ (1962) |
| Награди | „Акутагава“ (1951) |
| Уебсайт | |
| Кобо Абе в Общомедия | |
Кобо Абе (на японски: 安部公房, по английската Система на Хепбърн Abe Kōbō, Абе Кобо), псевдоним на Кимифуса Абе (安部 公房, Abe Kimifusa), е японски романист, драматург, поет и режисьор, определян за един от най-значимите и известни японски писатели.[1]
Стилът на Абе е определян като сюрреалистичен[2] и алегоричен,[3] понякога допиращ се до фантастиката. Главна тема в творчеството му е очуждението на отделния индивид и празнотата на съвременното общество. Най-известният роман на Абе е „Жената от пясъците“, придобил популярност от едноименната филмова екранизация по него.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Кимифуса Абе е роден на 7 март 1924 г. района Кита, Токио. Израства в Китай, древния град Мукден (сега Шънян), провинция Манджурия, управлявана от японците. Баща му е лекар, който преподава в местния медицински колеж. В средното училище Абе се представя добре в математиката, но се интересува също от събиране на насекоми и от книги. Сред любимите му автори са Фьодор Достоевски, Франц Кафка, Райнер Мария Рилке, Едгар Алан По и Луис Карол.[3]
През 1941 г. Абе се връща в Токио и влиза в гимназия. 1943 г. записва медицина в Токийския императорски университет, но се връща в Манджурия след две години, като остава следването си.[3] Абе остава там до края на Втората световна война, когато японските войски се изстеглят от Китай. Бащата на Абе умира от тиф и синът му се завръща в Токио, за да продължи образованието си. Захваща се с няколко случайни работи, например: уличен продавач на въглища, за да се издържа, докато учи. През 1948 г., след няколко неуспешно положени изпита, Абе се дипломира по медицина. Той никога не практикува лекарската професия.[2]
По същото време Абе започва своята литературна дейност. На собствени разноски публикува стихосбирката „Стихотворения от един неизвестен поет“ (無名詩集 - Mumei shishu, 1947). Следващата година е издаден първият му роман „Пътният знак в края на улицата“ (終りし道の標に - Owarishi michi no shirube ni), който му донася известна популярност в Япония. На 26 години Кобо Абе печели популярната японска литературна награда „Акутагава“ за повестта „Стената – престъплението на С. Карума“ (壁―S・カルマ氏の犯罪 - Kabe―S・Karuma shi no hanzai). През 1955 г. авторът пише първата си пиеса и започва своето дълго сътрудничество с театъра.
От средата на 50-те Абе е член на Японската комунистическа партия, но визитата му в Източна Европа през 1956 г. променя неговата политическа нагласа. Той се опитва да напусне партията през 1958 г., когато Съветския съюз навлизав Унгария, но му е отказано. Едва през 1962 г. Абе е изключен от партията.[3]
Въпреки известния брой романи и пиеси, които Абе прави като авангарден автор, той е признат за такъв едва с излизането на „Жената от пясъците“ (砂の女 - Suna no onna) същата година. Роман, определян като най-известната му творба, спечелила широка международна слава. В книгата е описана необикновената история на млад мъж, държан в плен от странен народ, живеещ в пясъчните дюни. Друг известен роман на Кобо Абе е „Четвъртият ледников период“ (第四間氷期 - Dai yon kan pyouki, 1959). Публикуван когато автора е на 46, той разказва ужасяващата история на компютър, който може да предсказва бъдещето.[2]
През 60-те години авангардният писател си сътрудничи с режисьора Хироши Тешигахара. Двамата създават четири филма, адаптация на творби от Абе: „Капан“, „Жената от пясъците“, „Чуждо лице“ и „Изгорената карта“. През 1973 г. Кобо Абе основава собствен театър в Токио, където режисира пиеси и прилага авангардните си виждания за театъра. Той пише и няколко пиеси, между които „Приятели“ (友達 - Tomodachi, 1967) и „Мъжът, който стана пръчка“ (棒になった男 - Bou ni natta otoko, 1957). Избран е от „Американската академия на науките и изкуствата“ за чуждестранен почетен член през 1977 г.
Много от творбите на японския авангардист осмислят загубата на личността и проблемите на свободния човек. Авторът размишлява и върху отчуждения живот в съвременната градска среда. Той самия избира да живее в изолация – не вдига телефона си и не отваря пощенската кутия.[2]
През 1992 г. Кобо Абе е номиниран за Нобелова награда за литература. Умира на 22 януари 1993 г.
Най-важни произведения
[редактиране | редактиране на кода]- 1951 – Стената - Престъплението на С.Карума (壁)
- 1959 – Четвъртият ледников период (第四間氷期)
- 1962 – Жената от пясъците (砂の女)
- 1964 – Чуждо лице (他人の顔)
- 1967 – Изгорената карта (燃えつきた地図)
- 1973 – Човекът кутия (箱男)
- 1977 – Тайната среща (密会)
- 1984 – Капанът (方舟さくら丸)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Кобо Абе, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
- Произведения на Кобо Абе в
Моята библиотека - ((en)) Кобо Абе в
Internet Movie Database
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Абе, Кобо. „Изгорената карта“. Първо издание. София, Отечествен фронт, 1983. с. втора корица.
- ↑ а б в г А // „Кой кой е в световната литература – Над хиляда писатели от Кобо Абе до Виктор Юго“. Първо издание. София, Изток-Запад. Златорог, 2004. ISBN 954-321-053-5. с. 6-7.
- ↑ а б в г Encyclopaedia Britannica. Novelists A-K // The Editors of Encyclopaedia Britannica. The Encyclopaedia Britannica. Literature. Encyclopædia Britannica, Inc. Посетен на 31 октомври 2020. (на английски)
|
