Жедна

Жедна
	Жедна
	; Сградата на кметството в Жедна
	Жедна Жедна
Общи данни
Население	112 души (15 март 2024 г.); 10,8 души/km²
Землище	10,417 km²
Надм. височина	814 m
Пощ. код	2423
Тел. код	07725
МПС код	РК
ЕКАТТЕ	29060
Администрация
Държава	България
Област	Перник
Община; – кмет	Радомир; Кирил Стоев ; (ПП – ДБ, БЗНС, ВМРО-БНД; 2023)
	Жедна в Общомедия

Жедна е село в Западна България. То се намира в община Радомир, област Перник.

География

Село Жедна попада в района на Южнокраищенската подобласт на Краищенска област. Разположено е в южния край на обширното Радомирско поле по северния склон на Гологлавските възвишения от Конявско-Милевската планинска редица. От югозапад се издига ридът Колош. Селото е разположено в началото на прохода през Конявска планина за град Бобов дол. Землището на селото граничи със землищата на: от север – Негованци и Бобораци; от изток – Касилак; от запад – Житуша; от юг – Бабино, Голяма Фуча и Бобов дол. Надморската височина на селото е около 700 м. Площта на селото възлиза на 10.417 кв. км (данни от НСИ).

През селото се пресичат пътищата Радомир – Бобов дол и Извор – Долна Диканя. По тази причина транспортът е много добре организиран. Автобуси с направление Жедна-София заминават три пъти дневно. Разстоянието до София по най-късия път е около 52 км.

Зимата е студена, а лятото прохладно. Поради постоянна циркулация на въздушни маси през дефилето за Бобов дол, климатът е много благоприятен за лечение на болни от астма и други дихателни заболявания. Селото е годно за климатично лечение, което е доказано с изследвания на въздушните маси в миналото.

Селото е водоснабдено от 1958 г. и електрифицирано от 1946 г. Изградени са напоителна и отводнителна системи на земи, които не се експлоатират.

Почвите в района са предимно чернозем-смолници, горски почви, а в близост до речните долини и алувиално-ливадни. Горите са дъбови и борови (изкуствено залесени).

В землището на селото има залежи от кафяви въглища, които се експлоатираха от рудник „Иван Русев“ към Бобовдолския минен басейн.

Административно деление и население

В административно отношение село Жедна попада в пределите на община Радомир, Пернишка област. От Освобождението 1878 година до 1934 година.

Жедна е център на община. Към нея в различни комбинации спадат селата Житуша, Негованци, Касилаг и Канджулица (Александър Димитров).

Населението на селото наброява 112 жители (към 01/01/2007 – НСИ). Демографската криза и отрицателният естествен прираст определят сравнително бързите темпове на намаляване на населението. Според преброяване през 1880 г. броят на населението на селото е 635 души. През 1910 г. неговия брой възлиза на 899 души, а 10 години по-късно 884 души. Започва трайна тенденция на намаляване на населението и през 1956 г. неговия брой е 601 души, а през 2001 г. – 120 души.

История

Възрастта на селото е над 800 години. За пръв път се споменава в турски документ от 1446 година като тимар на Япуджак. През 1570 година в селото живеят 105 семейства, населението наброява над 600 жители и е хас на Кюстендилския санджакбей. Наред с Радомир, Червена могила, Диканите, Дрен, Друган, Кондофрей и Върба е едно от най-старите селища в Радомирско. Съществувало е и по времето на Втората Българска държава.

По-големи подробности относно историята на Жедна може да прочетете в книгата на краеведа Георги Стоянов През вековете до днес-800 години село Жедна, Радомирско.

Религии

Религията е изцяло източноправославно християнство.

Население

Населението е съставено само от етнически българи.

В селото никога не са живели турци, татари, черкези или цигани.

Културни и природни забележителности

Църквата „Св. Димитрий Мироточец“.

Мястото, където е построена църквата е дарение от рода Джаферови. За изграждането и е взето специално разрешение от турските власти. Ограничения за нейната големина не е имало, защото в селото няма джамия-конкурент. Църквата е построена с доброволния труд на населението. Строители са двамата братя майстори Стойо и Нове Любенови Йовичкови. На входната врата стои надпис: „1862 майстор Стойо с. Жедна. Помени Господи мене грешния майстор на църкви съграждани в царството на султан Абдул“. Църквата е открита през 1862 г. След 1961 г. църквата се обслужва от свещеника на село Кленовик. През 1979 г. църквата е обявена за художествен паметник на културата, но се нуждае от укрепване и основна реконструкция. Необходимо е подновяване на стенописите. Стенописите са изографисани от Димитър Молеров-представител на Банската художествена школа. Църквата е единствена в Радомирско изографисана от този зограф.

През 2014 година с доброволни дарения е построена красива селска чешма. Направен е и основен ремонт и конструктивно укрепване на църквата с пари от митрополията. Построи се и стопанска сграда към църквата, където се правят курбаните на Спасовден и Димитровден. В гробищния парк се извисява вековен дъб, чиято възраст се определя над 300 години. Обиколката на дънера е 4,70 метра.

Редовни събития

Всяка година на Спасовден и Димитровден се правят курбани първата събота на месец юни се провежда традиционният селски събор

Загиналите за свободата и обединението на Родината жители

Междусъюзническата война 1913 г.

Редник Алекси Кръстев Яньов загинал в пл. Беласица Македония
Мл.подофицер Миле Митев Чатрафилски загинал гр. Дойран Македония
Редник Атанас Пенев Бундев загинал село Белица Македония
Редник Милан Костов Ненков загинал село Орляк Македония
Мл.подофицер Симеон Наков Карамазов село Орляк Македония
Редник Пейчо Алексов Богданински град Дойран Македония
Фелдфебел Георги Милев Коларски село Злетово Македония
Редник Пане Тренев Богданински село Калиманци Македония
Свещеник Петър Янакиев около град Солун Македония
Мл. подофицер Костадин Милев Коларски град Горна Джумая Македония
Редник Лазар Алексов Стефанов остров Трикири Гърция
Редник Яне Ризов Дупкин град Горна Джумая Македония
Мл.подофицер Тоне Тренев село Църварица Кюстендилско

Първа световна война 1915 – 1918 г.

Редник Испиридон Начев Мачков село Махле чифлик Македония
Свещеник Владимир Богоев Новаков планина Бигла Македония
Редник Миле Наков Недялков село Мирзен Македония
Редник Иван Василев Богданински село Неволен Македония
Мл.подофицер Тодор Тренев Аврамов село Възвище Македония
Ст.подофицер Серафим Стоянов Танев град Прилеп Македония
Мл.подофицер Иван Василев Чачов Град Неготин Македония
Редник Костадин Велев Раковски село Криволак Македония
Ефрейтор Младен Здравков Лисичев село Криволак Македония
Редник Кирил Костадинов Папазов връх Висок камък Македония
Редник Глигор Симеонов Агин село Махле чифлик Македония
Редник Илия Стоилов Чернев село Клисели Македония
Фелдфебел Кръсто Христов Лисичев град Тутракан Добруджа
Фелдфебел Иван Алексов Стефанов връх Голош Македония
Редник Никола Алексов Стефанов Македония
Редник Йордан Станоев Дупкин село Радуково Македония
Редник Рангел Миленов Тасов Македония
Редник Яне Гонев Петрунов град Кюстендил
Редник Милан Тренев Лазов Македония

Втора Световна война 1944 – 1945 г.

Подофицер Димитър Иванов Васев село Преполац Сърбия
Редник Иван Миланов Вражев Драва Соболч Унгария
Подофицер Владимир Миланов Мачков село Ново село Сърбия
Редник Аспарух Кръстев Радков град Сурдулица Сърбия
Подофицер Серафим Крумов Станков ранен в Сърбия умира в дома си
Редник Борис Рангелов Тасов ранен в Сърбия умира в болница

Гражданска война 1941 – 1944 г.

Пане Стоимиров Банков народен представител
Георги Бундев кметски наместник
Васил Митев Рамански търговец
Стоилко Китов горски стражар
Илия Цветанов главен учител
Емил Цветанов студент
Милан Качов партизанин от село Друган

След 9 септември 1944 г. в местността „Старата чешма“ има масов гроб, в който са избити без съд и присъда много бивши полицаи и други.

С доброволни средства и труд в селото е изграден паметник на загиналите във войните.

Източници

↑ www.grao.bg

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[1]