Направо към съдържанието

Международна космическа станция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Международна космическа станция
Международната космическа станция на 29 май 2011 година. Изглед от отдалечаващата се совалка Индевър.
Характеристика на станцията
ПозивнаАлфа
Екипаж6
(към 11 декември 2024)
Запуск1998 – 2011 година
КосмодрумKSC LC-39,
Байконур LC1/5 LC-81/23
Сегашно състояниеАктивна
Маса417 289 kg
Дължина51 m
(от ПМА-2 до Звезда)
Ширина109 m
Височина20 m
Обитаем обем907 m³
(март 2011)
Атмосферно налягане101,3 kPa
Перигей413 km
Апогей418 km
Орбитална инклинация51,63°
Средна скорост7706,6 m/s (27 743,8 km/h)
Орбитален период91,34 минути
Орбити на ден15,723
Дни в орбита9518
(към 11 декември 2024)
Обитавана8805 дни
(към 11 декември 2024)
Брой на орбитите149400
(към 11 декември 2024)
Изминато разстояние6337571721 km
(към 11 декември 2024)
Посещения на
пилотирани кораби		73 (към 29 септември 2013)
Посещения на
безпилотни кораби		68 (към 29 септември 2013)
Статистика до май 2012.
Конфигурация
Международна космическа станция в Общомедия

Международната космическа станция (МКС) (на английски: International Space Station, ISS, на руски: Междунаро́дная косми́ческая ста́нция; на руски: МКС) е съвместен проект на пет космически агенции:

Бразилската космическа агенция (AEB), участва чрез отделно споразумение с НАСА. Италианската космическа агенция, която е част от ЕКА, също участва чрез отделни споразумения и извършва разнообразна дейност, която обаче е отделна от работата, свършена от ЕКА по МКС (Италия членува и в ЕКА). Китай изявява голям интерес към проекта, особено ако има възможност да работи с ФКА.[2] Страната обаче няма участие, а вместо това строи собствена станция – Тиегун.

Изграждането на МКС започва през 1998 г. Станцията е на ниска околоземна орбита и може да бъде видяна от Земята с невъоръжено око. Височината ѝ варира от 319,6 km до 346,9 km над повърхността на планетата.[3] Станцията се движи със средна скорост около 27 743,8 km/h, извършвайки 15,7 орбити на ден.[4] Първият компонент на станцията е на орбита от 20 ноември 1998 година или от 26 години, а първият екипаж пристига на 2 ноември 2000 година, като към днешна дата станцията е постоянно обитавана вече над 24 години, което е рекорд.

МКС е завършена към края на 2011 година с изключение на руския сегмент и се очаква да функционира поне до 2020 година.[5][6] Към днешна дата тя е най-голямото съоръжение в космоса, което е било изграждано.[7] Когато бъде завършена, станцията ще има големината на игрище и ще тежи 455 тона. Невъзможно е МКС да бъде изградена на Земята и тогава да бъде изстреляна. Няма ракета, достатъчно голяма и достатъчно мощна, която да издигне такова съоръжение в космоса. Затова МКС се изгражда в космоса, като се изстрелват модул след модул.[8]

Станцията е обслужвана основно от руските космически кораби Союз и Прогрес и от американската космическа совалка. На 9 март 2008 г. ЕКА изстрелва с ракета-носител Ариана 5 първия Автономен товарен кораб, наречен „Жул Верн ATV“ с товар над 8000 kg.[9] Корабът се скачва успешно със станцията.[10] На 10 септември 2009 година прави дебют и японският непилотиран Товарен кораб H-II.[11] Оттогава европейските и японските снабдителни кораби извършват полети средно по веднъж годишно. След отстраняването на американската космическата совалка през 2011 година, в продължение на 9 години само руски космически кораби извършват пилотирани полети до МКС. От ноември 2020 година обаче пилотираният космически кораб „Crew Dragon“ на щатската корпорация „Спейс Екс“ също започва да превозва астронавти до МКС.[12]

През декември 2021 г. американската администрация решава да удължи до 2030 г. разрешението за експлоатация на станцията.[13] Според НАСА, МКС може би ще бъде изведена от орбита и потопена в Тихия океан през януари 2031 г.[14]

Официалният език на борда на МКС е английският език.[15] МКС е най-скъпоструващият обект, построен от човечеството – около 150 млрд. щ.д. към 2010 г.[16]

От септември 2022 г. ръководител на МКС е италианката Саманта Кристофорети.[17]

Общи сведения

[редактиране | редактиране на кода]

Космическата станция лети в орбита около Земята на височина от приблизително 360 km[3] – вид орбита, обикновено определяна като ниска околоземна орбита.[18][19] (Височината варира в рамките на няколко километра във времето, поради атмосферното съпротивление и корекциите на орбитата. Станцията губи средно по 100 метра от височината си на ден, което се коригира периодично.) Една пълна обиколка около Земята МКС прави за около 92 минути.[3] От извеждането в орбита до 11 декември 2024 станцията е направила 149400 пълни обиколки.

Видео с ултрависока резолюция от станцията, 2018 г.

Всъщност МКС представлява обединение на планирани преди това независими космически станции, основно руската „Мир 2“ (наследник на космическа станция „Мир“),[20] Космическата станция „Фрийдъм“ на САЩ и планираният европейски „Кълъмбъс“, целящи осигуряване на постоянно човешко присъствие в космоса.

Станцията е обитавана от 2 ноември 2000 г. насам от най-малко двучленен екипаж (при смяната на стар с нов астронавтите на борда са много повече).

Станцията се обслужва главно от космическата совалка и руските космически кораби „Союз“ и „Прогрес“. Тя е още в процес на изграждане, но там вече се извършват някои експерименти. Станцията има капацитет за екипаж от шест души. Първоначално екипажът на станцията се състои от трима души, но след инцидента с „Колумбия“ и временното прекратяване полетите на совалките, екипажът е от двама астронавти. С възстановяването на полетите на совалката и разширяването на станцията, екипажите стават шестчленни. Дотогава всички членове на постоянния екипаж са от американската, руската, европейската и японската космически програми. Освен тях, МКС е била посетена от много други астронавти, част от които от други страни, както и от петима космически туристи.

Името „Международна космическа станция“ представлява компромис, сложил край на споровете за подходящо име на станцията. Първоначално предложеното име „Космическа станция Алфа“[21] е отхвърлено от Русия, понеже то би намеквало, че станцията ще бъде нещо съвършено ново, като се има предвид, че Съветският съюз вече е използвал осем орбитални станции преди извеждането на МКС в орбита (вижте Космическа станция). Руското предложение станцията да се нарече „Атлант“ от своя страна е отхвърлено от Съединените щати, поради опасения в сходство с „Атлантида“, името на легендарния континент потънал в океана. Използването на „Атлант“ също би причинило объркване с американската совалка „Атлантис“.

Конструкция на станцията

[редактиране | редактиране на кода]

Представената по-долу схема изобразява основните компоненти на станцията. Сините зони представляват херметизирани секции, където екипажът може да се движи свободно без скафандър. Суперструктурата на станцията е обозначено в червено. Други нехерметизирани компоненти са оцветени в жълто. „Юнити“ и „Дестини“ в реалност са свързани директно, но на диаграмата са показани отделно с цел нагледност.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Руски шлюз
за скачване
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Слънчев
панел
 
Звезда ДОС-8
Сервизен модул
 
Слънчев
панел
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Руски шлюз
за скачване		Шлюз
Поиск (МИМ-2)
 
 
 
 
 
 
 
 
Шлюз
Пирс		Руски шлюз
за скачване
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наука ще замени
Пирс
 
Европейска
ръка-робот
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Слънчев
панел
 
Заря ФГБ
(първи модул)
 
Слънчев
панел
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Леонардо
товарен отсек
 
 
 
 
 
 
 
 
Рассвет
(МИМ-1)		Руски шлюз
за скачване
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
ХАС-1
шлюз за скачване
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Шлюз
Куест
 
 
Юнити
Възел 1
 
Транквилити
Възел 3		ХАС-3
шлюз за скачване
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
ВСП-2
 
 
 
 
 
 
Купола
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Слънчев панел
 
 
Слънчев панел
 
 
ВАТеКС
радиатор
 
 
ВАТеКС
радиатор
 
 
Слънчев панел
 
 
Слънчев панел
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
ТСПЕ-2, АМС-02
 
 
 
 
 
Ферма З1
 
 
 
 
 
ТСПЕ-3
 
 
 
 
Ферма С5/С6Ферма С3/С4Ферма С1С0Ферма С1P3/P4 TrussФерма П5/П6
 
 
 
 
 
 
ТСПЕ-4, ТСПЕ-3
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
ТСПЕ-1
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Декстър
 
 
Канадарм2
 
 
 
 
 
 
 
 
Слънчев панел
 
 
Слънчев панел
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Слънчев панел
 
 
Слънчев панел
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дестини
Лаборатория		ВСП-1
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
HTV док
(шлюз за скачване)
 
 
 
 
 
 
HTV док
(шлюз за скачване)
 
 
 
Кибо транспортен
товарен отсек
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Външни
експерименти
 
Кълъмбъс
Лаборатория
 
Хармъни
(Възел 2)
 
Кибо
Лаборатория
 
Кибо
Ръка-робот
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
ХАС-2
шлюз за скачване
 
 
 
 
 
 
Кибо
Външна платформа
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Изграждането на МКС

[редактиране | редактиране на кода]

За завършването на МКС ще са необходими над 50 монтажни и обслужващи полета, от които с космическата совалка. Освен монтажните и обслужващите полети, ще бъдат необходими още около 30 полета на Прогрес за материално-техническото обезпечаване на строителния процес. След завършването си МКС ще има херметизиран обем от 1200 кубически метра, маса от 419 000 килограма, 110 киловата полезна мощност, фермова конструкция, дълга 108,4 метра, модули, дълги 74 метра и постоянен 6-членен екипаж.

Ред на сглобяване на главните компоненти на МКС

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Ред на сглобяване на МКС

В конфигурацията си от март 2011 година масата на станцията е 375 727 кг при планирани 400 000 кг за крайната конфигурация, като наличното място за обитаване от екипажа е 907 кубически метра. Размерите ѝ от най-крайните точки са: 109 метра широчина, 51 метра дължина и 20 метра височина. Извършените операции включват 35 полета на американската Космическа совалка и 25 руски пилотирани полета. Към март 2011 изграждането включва 155 излизания в открития космос. Общото време прекарано в открития космос около станцията е 973 часа и 53 минути.

Космонавтът Сергей Крикальов в обслужващия модул „Звезда“, ноември 2000

На 1 декември 1987 г. НАСА обявява имената на четири щатски компании, с които са сключени договори за участие в изграждането на американските части на Космическата станция: Боинг Аероспейс, Астро-космическото поделение на Дженеръл Електрик, Макдонъл Дъглас, и Ракетното поделение на Рокуел.

Първият модул е изведен в орбита през 1998 година. Впоследствие са добавени още два, преди да бъде изпратен първият екипаж, който пристига на станцията на 2 ноември 2000 година и се състои от американския астронавт Уилям Шепърд и двама руски космонавти – Юрий Гидзенко и Сергей Крикальов. Те решават да нарекат станцията Космическата станция „Алфа“, но това име остава използвано само до края на тяхната мисия.

Международната станция има нелека история. Първоначално замисляна като „Космическа станция „Фрийдъм“ на НАСА и популяризирана от президента Рейгън, тя е определена като твърде скъпа. След края на Студената война е възобновена отново като съвместен проект между НАСА и руския Роскосмос. Реално тя е още по-скъпа, отколкото са първоначалните очаквания на НАСА, а изграждането ѝ е доста изостанало от планираното.

Херметизирани модули

[редактиране | редактиране на кода]

Когато бъде завършена станцията ще се състои от шестнадесет модула с общ обем над 1000 кубични метра. Това включва лаборатории, отсеци за скачване, шлюзови камери, възли и помещения за живеене. Петнадесет от тези компоненти са вече в орбита, като остават още два компонента да бъдат изстреляни. Всеки от тези модули е бил или ще бъде изстрелян от Космическа совалка, ракета-носител „Протон“ или ракета-носител „Союз“.[22]

Изстреляни херметизирани модули
Модул Оригинално название Държава производител Държава собственик Размери (м) Маса (кг) Функционалност
Заря Функционально-грузовой блок Русия САЩ 12,6 х 4,1 19 323 Функционален товарен блок
Юнити Unity Module САЩ САЩ 5,5 х 4,6 11 612 Играе ролята на възел между няколко други модула и съхранява някои основни подсистеми на станцията
Звезда Звезда Русия Русия 29,7 х 13,1 19 051 Обслужващ модул
Дестини Destiny Laboratory Module САЩ САЩ 8,5 х 4,3 14 515 Лаборатория
Съвместна шлюзова камера Куест Quest airlock САЩ САЩ 5,5 х 4 6064 Шлюз за излизане в космоса на астронавти и склад за съответната техника
Отсек за скачване Пирс Стыковочный отсек Пирс Русия Русия 4,9 х 2,25 3676 Шлюз за излизане в космоса на астронавти и склад за съответната техника, както и пристанище за корабите Союз и Прогрес.
Хармъни Harmony Италия САЩ 7,2 х 4,4 14 288 Играе ролята на възел между няколко други модула и съхранява някои основни подсистеми на станцията
Кълъмбъс Columbus Италия (с участие на останалите страни от ЕКА) ЕКА/ САЩ 6,871 х 4,487 12 800 Лаборатория
Японски Експериментален Модул – товарен херметизиран сегмент Kibo Japanese Experiment Logistics Module – Pressurized Section (ELM-PS) Япония Япония 3,9 х 4,4 4200 Модул-склад
Японски Експериментален Модул – херметизирана секция Kibo Japanese Experiment Module Pressurized Module (JEM-PM)
Japanese Remote Manipulator System (JEM RMS) 		Япония Япония/ САЩ 11,2 х 4,4 15 900 Лаборатория и роботизирана ръка
Поиск По̀иск Русия Русия 4,049 х 2,55 3670 Шлюз за излизане в космоса на астронавти и склад за съответната техника, както и пристанище за корабите Союз и Прогрес.
Транквилити Tranquility Италия САЩ 6,706 х 4,480 15 500 Отсек за скачване
Купола Cupola Италия САЩ 1,5 х 2,95 1880 Играе ролята на възел между няколко други модула и съхранява някои основни подсистеми на станцията
Рассвет Рассве́т Русия Русия 6 х 2,35 5075 Играе ролята на пристанище за корабите Союз и Прогрес.
Леонардо
(Перманентен многофункционален модул) 		Permanent Multipurpose Module Италия САЩ 6,4 x 4,6 9896 Използва се за складиране на материали. Създаден е чрез модифициране на МТМ Леонардо
Предвидени за изстрелване
Наука Нау́ка Русия Русия 13 х 4,11 20 300 Научна лаборатория
Възлов модул Узловой Модуль Русия Русия 4000 Отсек за скачване
BEAM Bigelow Expandable Activity Module САЩ САЩ 4 х 3,2 1360 Експериментален надуваем модул

Отменени модули

[редактиране | редактиране на кода]

Няколко модула, които са били планирани за станцията са отказани с развитието на програмата, поради недостиг в бюджета, поради това, че са станали ненужни или след преразглеждането на плановете за конструкцията след трагичния инцидент с „Колумбия“ през 2003 г. Отменените модули включват:

Нехерметизирани модули и други подсистеми

[редактиране | редактиране на кода]
Астронавтът Стивън Робинсън е закотвен за роботизираната ръка Canadarm2 при излизането си в открития космос.

В допълнение към херметическите модули има още множество външни компоненти към станцията. Най-големият от тях е фермовата конструкция, към която са прикачени слънчевите панели и термалните радиатори.[28] Фермовата конструкция се състои от 10 сегмента с обща дължина 108,5 m.[29]

Алфа магнитният спектрометър (АМС) е експеримент от физика на частиците, който измерва космическите лъчения и следи за доказателства за наличие на тъмна материя и антиматерия.[30]

Фермовата конструкция служи и като база за главната дистанционна манипулаторна система, наречена Мобилна обслужваща система. Тя е съставена от Мобилна базова система, Canadarm2 и Манипулатора за специални цели Декстър. Мобилната базова система се движи по релси изградени в някои от сегментите на фермовата конструкция позволяващо на роботизираната ръка (Канадаарм2) да достигне всяка част от американския сегмент от станцията.[31] Мобилната обслужваща система увеличава размахът си с помощта Orbiter Boom Sensor System.[32]

Още две дистанционни манипулаторни системи са предвидени в окончателната конфигурация на МКС. Европейската роботизирана ръка, която ще обслужва Руския орбитален сегмент ще бъде изстреляна заедно с Многофункционалния лабораторен модул.[33] JEMRMS обслужва Японския екеспериментален модул (Кибо)[34] и е прикрепена към херметизирания модул „Кибо“. В допълнение към тези роботизирани ръце има два товарни крана „Стрела“ използвани за преместване на космонавти излезли в открития космос, както и за преместване на товари по външната част на Руския орбитален сегмент.[35]

Станцията в завършената си форма има няколко по-малки външни компонента, като три Външни складови платформи изстреляни с полети STS-102, STS-114 и STS-118 използвани като складови помещения. Четирите Транспортно-складови палета, позволяващи експериментите да бъдат разгърнати и извършвани във вакуума на космоса, осигуряват цялото захранване и обработка на информацията на място.

Настоящо положение на МКС

[редактиране | редактиране на кода]

След полет STS-133 на космическата совалка от март 2011 година, всички обитаеми модули от американския сегмент са на станцията. Общо 15 херметизирани модула (Заря, Звезда, Дестини, Юнити (Възел 1), Хармъни (Възел 2), Транквилити (Възел 3), Кълъмбъс, Японски експериментален модул (лабораторен и товарен модули), Леонардо, Куест, Купола, Поиск, Рассвет и Пирс са скачени с МКС. Към тези модули можем да прибавим и трите херметизирани адаптери за скачване. Освен това през 2012 година Роскосмос планира да изстреля до станцията и модула Наука, като в замяна от станцията ще бъде премахнат Пирс.[36]

Има и планове за доставяне на още два модула до станцията, но съдбата им все още не е ясна – това са модула за временно управление и Възел 4. Модулът за временно управление би предоставил гориво за станцията за период от една до три години, а Възел 4 би предоставил възможността към станцията да бъдат скачвани бъдещи космически кораби, разполагащи с международната система за скачване.[37]

Полети до МКС

[редактиране | редактиране на кода]

Експедиции до МКС

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Списък на Експедициите до МКС

Посещенията на станцията от екипажи са наречени „Експедиции“. Всяка Експедиция е номерирана с число, като всяка следваща е с по-голям номер. Всяка една мисия е с продължение от около половин година. Експедиции от 1 до 6 са с по трима членове на борда, но след инцидента със совалката Колумбия членовете на Експедиции 7 до 12 са само по двама. От Експедиция 13 до Експедиция 19 екипажите отново са по трима.[38][39] На 27 май 2009 година започва мисията на „Експедиция 20“. Тя е първата съставена от шестима космонавти. Екипажът на „Експедиция 20“ долита до МКС на два отделни полета на космически кораби Союз ТМА (корабът може да превози само по трима космонавти). Космическите полети са Союз ТМА-14 на 26 март 2009 година и Союз ТМА-15 на 27 май 2009 година.

Към момента на станцията е Експедиция 36/Експедиция 37 с екипаж Фьодор Юрчихин, Карън Найберг, Лука Пармитано, Сергей Рязанский, Олег Котов и Майкъл Хопкинс.

МКС е най-посещаваната станция в историята на космическия полет. Към 15 декември 2010 година станцията е имала 297 посетителя,[40] докато „Мир“ само 137 (за повече информация виж космическа станция). Ако не се броят повторните посещения, на МКС са пребивавали 196 космонавта (на „Мир“ – 104)[41].

На 22 ноември 2010 година продължителността на непрекъснато пребиваване на човек на борда на МКС минава 3641 денонощия, като така е подобрен рекорда, принадлежал на станцията „Мир“[42].

Към момента до МКС летят два вида пилотирани космически апарати. Руският космически кораб Союз служи за смяна и евакуация на екипажа при повреда, като корабите остават скачени по шест месеца. На 12 ноември 2021 година космически кораб „Дракон“ на щатската корпорация „Спейс Екс“ за пореден път успешно се скачи с МКС.[43] Разработват се още три вида пилотирани космически апарати за връзка с МКС – CST-100, Орион и Дрийм Чейсър.

Пилотирани и безпилотни космически кораби до МКС

[редактиране | редактиране на кода]
Компютърно изображение на мисия STS-134, когато вскички видове обслужващи кораби са скачени с МКС.
 Основни статии: Списък на корабите с екипаж до МКС и Списък на полети без екипаж до МКС

Космически кораби на три различни агенции и две частни компании извършват полети до станцията с различни цели. Автономен товарен кораб на Европейска космическа агенция, „Прогрес“ на Федералната космическа агенция, товарен кораб H-II на ДЖАКСА, космическата капсула Дракон на американската компания SpaceX и космическата капсула Сигнъс на америакнската компания Orbital Sciences извършват безпилотни снабдителни мисии до МКС. Освен това Дракон връща и товари от станцията обратно на земята.

В допълнение Русия използва и корабите „Союз“, които служат за подмяна на екипажа на станцията, което се извършва на всеки 6 месеца, и за евакуация при случай на авария на станцията. След прекратяването на полетите на совалките през 2011 година, Союз е единственият космически кораб в експлоатация, който може да превозва екипаж от и до орбиталния комплекс.

Заради извеждането от експлоатация на космическите совалки се очаква нови космически кораби да полетят до станцията. Сигнъс на Орбитъл сайънс и „Дракон“ на СпейсЕкс по договор с НАСА вече летят като снабдителни мисии до МКС до поне 2015 г.[44][45] В допълнение космически кораб „Орион“ от Проект Констилейшън, който трябва да замени совалките като извършва полети с екипаж до МКС, отново е одобрен за довършване от администрацията на президента Барак Обама на 15 април 2010 г.[46] Допреди това проектът „Орион“ е замразен поради липса на средства във фискалния бюджет на САЩ за 2011 година.[47] В процес на разработка са и пилотираният космически кораб тип совалка Дрийм Чейсър на Sierra Nevada Corporation и пътническа версия на Дракон.

Настоящи скачени кораби

[редактиране | редактиране на кода]

Към 28 октомври 2013 година с МКС са скачени следните космически кораби:

Космически кораб Мисия Отесек за скачване Дата на скачване (UTC) Разкачване
Прогрес М-21М Прогрес 53 Карго Звезда 29 ноември 2013 10 юни 2014
Союз ТМА-12М Експедиция 39/40 Поиск 27 март 2014 11 септември 2014
Прогрес М-23М Прогрес 55 Карго Пирс 9 април 2014 22 юли 2014

От 26 февруари до 7 март 2011 г. (по време на мисията STS-133) всички четири големи правителствени партньори (САЩ, ЕКА, Русия и Япония) са били скачили своите космически кораби (Спейс Шатъл, АТК, HTV, Союз и Прогрес) със станцията. Това е единственият път в историята на станцията, когато това се е случвало.

Планирани за скачване

[редактиране | редактиране на кода]
Космически кораб Мисия Отсек за скачване Дата на планирано изстрелване
Союз ТМА-11M Експедиция 38/39 Рассвет 7 ноември 2013
Прогрес М-21М МКС Прогрес 53 Звезда 25 ноември 2013
Сигнъс Сигнъс CRS Orb-1 Хармъни 15 декември 2013
Прогрес М-22М МКС Прогрес 54 Пирс 5 февруари 2014
Дракон CRS Spx-3 Хармъни 11 февруари 2014
Союз ТМА-12M Експедиция 39/40 Поиск 26 март 2013
Дракон CRS Spx-4 Хармъни април 2014

За актуална информация относно полетите до МКС вижте NASA's Consolidated Launch Schedule и SpaceflightNow's World launch schedule.

Статистика

[редактиране | редактиране на кода]

Към 29 септември 2013 година до станцията са извършени 141 полета, 73 от които пилотирани:

Космически кораб Оператор Полети
Космическа совалка† НАСА 37
Союз Роскосмос 36
Прогрес Роскосмос 54
Модули на собствен ход‡ Роскосмос 2
Автономен товарен кораб ЕКА 4
Товарен кораб H-II ДЖАКСА 4
Дракон SpaceX 3
Сигнъс Orbital Sciences 1

† вече не се използва
‡ Звезда и Заря

Международно присъствие

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Списък на корабите с екипаж до МКС

Астронавти, космонавти и туристи от следните страни са посещавали МКС:

1. Белгия
2. Бразилия
3. Великобритания1, 2
4. Германия

5. Иран1, 2
6. Испания
7. Италия
8. Казахстан

9. Канада
10. Малайзия
11. Нидерландия
12. Русия

13. САЩ
14. Франция
15. Унгария1, 2
16. Швеция

17. ЮАР1
18. Южна Корея
19. Япония

1 Само космически туристи от тази страна са посещавали МКС.
2 Единственият човек от тази страна, посетил станцията, притежава двойно гражданство.

Наблюдение на станцията

[редактиране | редактиране на кода]
Снимка на МКС и Товарен кораб H-II, направена през телескоп от Ралф Вандеберг. Снимка на транзит на МКС при дълга експонация.
Снимка на МКС и Товарен кораб H-II, направена през телескоп от Ралф Вандеберг.
Снимка на транзит на МКС при дълга експонация.

Поради големината на Международната космическа станция и особено голямата отразяваща повърхност на нейните слънчеви панели е възможно осъществяване на наблюдението ѝ от Земята с невъоръжено око. Тя е най-яркият изкуствен спътник на земята като освен нея по-ярки са само някои спътникови проблясъци. Яркостта ѝ достига до -4 видима звездна величина, която е съизмерима с тази на Венера. МКС също може да произвежда моменти блясъци, които достигат от 8 до 16 пъти яркостта на Венера. МКС може да бъде видяна и при дневна светлина, въпреки че е значително по-трудно да се открие на небето.[48][49] Станцията е видима от цялата територия на България.

След като станцията е в ниска околоземна орбита, е нужно ъгълът, под който слънчевите лъчи падат върху станцията и ъгълът, под който бива гледана станцията да съвпаднат. Затова е видима само за кратки периоди от време.[50]

НАСА осигурява информация за предстоящите възможности за наблюдение на МКС (и на други обекти) в интернет страницата си за наблюдения на станцията, същото прави и Европейската космическа агенция на собствения си сайт[50][51], както и трети сайтове като www.heavens-above.com.

Интересни факти

[редактиране | редактиране на кода]

Космически туризъм и сватби

[редактиране | редактиране на кода]

МКС стана свидетел на първия космически турист, Денис Тито, който похарчи 20 милиона долара, за да лети на руска снабдителна мисия. Към 2011 година на борда на станцията са се качвали седем космически туриста, всеки от които е заплатил по 25 млн. долара. Всички те са пътували с Руските снабдителни полети.

На станцията се извършва и първата космическа сватба, когато Юрий Маленченко (намиращ се на борда на МКС) се жени за Екатерина Дмитриева, която е в Тексас.

Атмосфера

[редактиране | редактиране на кода]

Атмосферата на борда на станцията има същото съотношения на газовете като при Земната.[52] Атмосферното налягане около е 101,325 kPa.[53]

Планирани събития

[редактиране | редактиране на кода]

На руския модул на МКС се планира през 2019 г. да бъде инсталиран научният комплекс All-Sky Monitoring за създаване на актуализирана карта на цялото звездно небе. Комплексът ще картографира местоположението на всички обекти в небесната сфера в продължение на три години.[54]

През 2024 г. американската компания Аксиом Спейс планира да прикачи първия търговски модул към модула „Хармъни“ и два други към него, и да ги използва за космически туризъм (разглеждат се и варианти с по-голям брой модули). След приключването на проекта за МКС, сегментът Аксиом се планира да се оборудва с независима енергийна платформа, да се откачи и да се използва като търговска орбитална станция.

Извеждане от експлоатация

[редактиране | редактиране на кода]

Ако се вземе решение за прекратяване на експлоатацията на станцията, предвижда се извеждането ѝ от орбита. Към момента е договорено финансирането и експлоатацията на МКС до 2024 г. включително се обмисля и допълнителен цикъл на удължаване до 2028 г. (или до 2030 г.). В края на 2021 г. американската страна удължи живота на станцията до 2030 г.[55]

Станцията, подобно на потопяването на орбитална станция Мир и на други космически обекти, трябва да бъде потопена в Тихия океан, като за това се избере неплавателна зона. По предварителни оценки, от общата маса на космическата станция, която е над 400 тона, около 120 тона отломки ще останат неизгорели. Траекторията на спускане на МКС от височина 400 km се състои от няколко етапа. Когато достигне 270-километрова орбита, времето за слизане до земната повърхност ще отнеме около месец. Разделянето на станцията на части на височини от 110, 105 и 75 km ще разшири зоната на падане на отломките до 6000 km. Какви устройства ще се използват за ликвидирането на МКС все още не е определено, обмислят се варианти с двигателите на модула Звезда или комбинация от няколко кораба „Прогрес“)[56].

Разглеждани са предложения през 2024 г. от МКС да се отдели руски сегмент от три модула („лабораторният модул“, възловият модул, „научно-енергийният модул“) и създаването на тяхна база на руска Национална орбитална космическа станция.[57]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ 10 от нейните членове участват; Австрия, Финландия, Ирландия, Португалия, а Великобритания избра да не участва в проекта; Гърция и Люксембург се присъединяват към ЕКА по-късно.ESA – Human Spaceflight and Exploration – European Participating States // ESA. Посетен на 3 юли 2005. (на английски)
  2. ↑ Китай планува участие в МКС // Space Daily, 1 май 2001. Посетен на 26 юни 2007.
  3. ↑ а б в Human Space Flight (HSF) – Realtime Data // NASA, Unknown. Архивиран от оригинала на 2008-02-11. Посетен на 13 март 2008.
  4. ↑ See the ISS from your home town // ESA, 7 януари 2009. Посетен на 20 март 2011.
  5. ↑ Statement by Charlie Bolden, NASA Budget Press Conference // NASA, 1 февруари 2010. Архивиран от оригинала на 2010-02-01. Посетен на 1 февруари 2010.
  6. ↑ Nations Around the World Mark 10th Anniversary of International Space Station // NASA, 17 ноември 2008. Посетен на 6 март 2009.
  7. ↑ Изграждането на МКС // ESA, 27 април 2007. Посетен на 26 юни 2007.
  8. ↑ Jules Verne boosts ISS orbit // esa.int, 25 април 2008. Посетен на 16 ноември 2008.
  9. ↑ International success for Astrium: Europe’s Jules Verne mission accomplished // EADS.[неработеща препратка]
  10. ↑ H-IIBロケット試験機による宇宙ステーション補給機（HTV）技術実証機の打上げ結果について（速報） // 16 септември 2009. Посетен на 16 септември 2009.
  11. ↑ Корабът Crew Dragon се скачи в орбита с МКС  {{{title}}} // Вестник „Сега“, 17 ноември 2020. Посетен на 18 ноември 2021.
  12. ↑ Biden-Harris Administration Extends Space Station Operations Through 2030 – Space Station
  13. ↑ NASA Provides Updated International Space Station Transition Plan // 31 януари 2022. Посетен на 2022-02-02.
  14. ↑ Members of 20th ISS expedition answer questions of RT viewers // RT, 5 май 2009 г. Посетен на 2 февруари 2013. (на английски)
  15. ↑ Astronomy IE // NASA, Unknown. Архивиран от оригинала на 2008-04-11. Посетен на 17 март 2008.
  16. ↑ Италианка става първата европейка командир на МКС
  17. ↑ IADC Space Debris Mitigation Guidelines (PDF) // Inter-Agency Space Debris Coordination Committee, 15 октомври 2002. Архивиран от оригинала на 2010-02-15. Посетен на 2011-03-19.
  18. ↑ NASA Safety Standard 1740.14, Guidelines and Assessment Procedures for Limiting Orbital Debris (PDF) // Office of Safety and Mission Assurance, 1 август 1995. Архивиран от оригинала на 2013-02-15. Посетен на 2011-03-19.
  19. ↑ David Harland. The Story of Space Station Mir. New York, Springer-Verlag New York Inc, 30 ноември 2004. ISBN 978-0-387-23011-5.
  20. ↑ GAO. Космическа станция: Удар на разширяващото се руско участие в изследванията и откритията. (PDF) // GAO, юни 1994. Посетен на 3 ноември 2006.
  21. ↑ HSF: ISS assembly sequence and on-orbit configuration // European Space Agency (ESA). Посетен на 19 март 2011.
  22. ↑ Where is the Centrifuge Accommodation Module (CAM)? // NASASpaceflight.com. Архивиран от оригинала на 2012-03-09. Посетен на 19 март 2011.
  23. ↑ Tariq Malik. NASA Recycles Former ISS Module for Life Support Research // Space.com, 14 февруари 2006. Посетен на 19 март 2011.
  24. ↑ ICM Interim Control Module // U.S. Naval Center for Space Technology. Архивиран от оригинала на 2007-02-08. Посетен на 2011-03-19.
  25. ↑ а б Anatoly Zak. Russian segment of the ISS // russianspaceweb.com. Посетен на 19 март 2011.
  26. ↑ Russian Research Modules // Boeing. Посетен на 19 март 2011.
  27. ↑ Spread Your Wings, It's Time to Fly // NASA, 26 юли 2006. Посетен на 19 март 2011.
  28. ↑ NASA. On-Orbit Elements (PDF) // NASA, 18 февруари 2010. Архивиран от оригинала на 2009-10-29. Посетен на 20 март 2011.
  29. ↑ The Alpha Magnetic Spectrometer Experiment // CERN, 21 януари 2009. Посетен на 19 март 2011.
  30. ↑ International Space Station // Canadian Space Agency, 9 март 2006. Посетен на 20 март 2011.
  31. ↑ Chris Bergin. NASA approve funding to leave OBSS permanently on the ISS // NASASpaceflight.com, 27 януари 2009. Посетен на 20 март 2011.
  32. ↑ ERA: European Robotic Arm // ESA. Посетен на 20 март 2011.
  33. ↑ Remote Manipulator System:About Kibo // JAXA, 29 август 2008. Архивиран от оригинала на 2008-03-20. Посетен на 20 март 2011.
  34. ↑ International Space Station Status Report #02 – 03 // NASA, 14 януари 2002. Архивиран от оригинала на 2010-03-11. Посетен на 20 март 2011.
  35. ↑ NASA – Consolidated Launch Manifest // NASA. Архивиран от оригинала на 2009-03-07. Посетен на 15 юли 2006. (на английски)
  36. ↑ Bergin, Chris. Soyuz TMA-19 relocated as ISS managers discuss Node 4 addition // NasaSpaceflight.com. Посетен на 4 март 2011.
  37. ↑ International Space Station Expeditions // NASA, 10 април 2009. Архивиран от оригинала на 2011-08-14. Посетен на 17 март 2011.
  38. ↑ NASA. International Space Station // NASA, 2008. Посетен на 17 март 2011.
  39. ↑ Facts and Figures // NASA, 15 декември 2010. Архивиран от оригинала на 2015-06-03. Посетен на 17 март 2011.
  40. ↑ Статистику посещений можно получить, проанализировав данные на сайте НАСА: Space Station Crew // Архивиран от оригинала на 2011-08-14. Посетен на 2011-03-06. и Shuttle Missions
  41. ↑ МКС подобрила рекорда на станцията „Мир“ по непрекъснато наличие на космонавти на борда и // Сайт Роскосмос, 26 октомври 2010. Архивиран от оригинала на 2013-06-18. Посетен на 1 ноември 2010.
  42. ↑ Започва нова мисия на НАСА: Капсулата на Мъск се скачи с МКС // Сайт Българска национална телевизия, 12 ноември 2021. Посетен на 18 ноември 2021.
  43. ↑ Space Operations Mission Directorate. Human Space Flight Transition Plan // NASA, 30 август 2006. Архивиран от оригинала на 2010-11-25. Посетен на 2011-03-19.
  44. ↑ NASA Seeks Proposals for Crew and Cargo Transportation to Orbit // NASA, 18 януари 2006. Посетен на 19 март 2011.[неработеща препратка]
  45. ↑ Barack Obama. Remarks By the President on Space Exploration in the 21st Centure // 15 април 2010. Посетен на 19 март 2011.
  46. ↑ Fiscal Year 2011 Budget Estimates // NASA. Архивиран от оригинала на 2010-02-01. Посетен на 19 март 2011.
  47. ↑ Artificial Satellites > (Iridium) Flares // Calsky.com. Посетен на 1 май 2012.
  48. ↑ How to Spot the International Space Station (and other satellites) // Hayden Planetarium. Посетен на 12 юли 2011.
  49. ↑ а б НАСА. Възможност за наблюдение на Международната космическа станция // NASA, 2007. Архивиран от оригинала на 2015-12-21. Посетен на 2007-11-23 2007.
  50. ↑ European Space Agency. Виж МКС от собствения си град // European Space Agency, 2007.
  51. ↑ How Space Stations Work by Craig Freudenrich, Ph.D. at Howstuffworks. Посетен януари 2008 г.
  52. ↑ The Air Up There NASAexplores: 29 април 2004. Посетен януари 2008 г.
  53. ↑ Константин Терехов. На МКС установят российский научный комплекс для создания карты неба // Федеральное агентство новостей No.1. Архивиран от оригинала на 2019-03-24. Посетен на 2019-03-24.
  54. ↑ Biden-Harris Administration Extends Space Station Operations Through 2030 // НАСА, 31 декември 2021 (англ.)
  55. ↑ В РКК разрабатывают план затопления МКС Архив на оригинала от 2022-02-03 в Wayback Machine. // astronews.ru
  56. ↑ РКК „Энергия“ предложила создать российскую космическую станцию // РИА Новости, 26 ноя 2020

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Международна космическа станция

Справки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Пилотирани космически полети на САЩ
Активни
МКС (съвместно) · Проект Констилейшън (бъдещ)
Предишни
Активни
В разработка
Предишни
Восток · Восход · Салют · Аполо-Союз (съвместно) · Мир · Фобос-грунт(неуспешен)
Космодруми
Тази статия е включена в списъка на избраните на 24 август 2005. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.
     Портал „Космически полети“         Портал „Космически полети“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Международна_космическа_станция&oldid=12436675“.