Направо към съдържанието

Вилорога антилопа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вилорога антилопа
♂ Antilocapra americana
Antilocapra americana
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
разред:Чифтокопитни (Artiodactyla)
семейство:Вилорогови (Antilocapridae)
род:Antilocapra
вид:Вилорога антилопа (A. americana)
Научно наименование
(Ord, 1815)
Разпространение
Синоними
  • Antilocapra anteflexa Gray, 1855
  • Antilope furcifer H. Smith, 1821
Обхват на вкаменелости
Вилорога антилопа в Общомедия
[ редактиране ]

Вилорогата антилопа (Antilocapra americana) е чифтокопитен бозайник и единствен съвременен представител на семейство Вилорогови (Antilocapridae). Въпреки името си обаче, тя не е същинска антилопа и представлява своеобразен преход между Еленовите и Кухорогите. Скорошни проучвания дори сочат много близко родство с Жирафите. Рогата ѝ са изградени от кератин, израстващ върху костна основа, като външния рогов слой се сменя всяка година.

Общи сведения

Височина в холката около един метър. Възрастните мъжки тежат 45-60 кг, а женските — 35-45 кг. Окраската на вилорогата антилопа е жълто-кафява до червеникава с бяла задница, корем и две бели ивици на шията. Мъжките се отличават с черни очертания на бузите си и дълги до 50 см. рога с едно малко разклонение и извити назад и навътре краища. Рогата на женските са много по-малки и прави. Има големи очи и много остро зрение с 320 градуса на полезрение.

Разпространение

Разпространена е от южен Саскачъуан и Албърта в Канада през САЩ (Северозападна Минесота, Тексас, Аризона) до Сонора, Долна Калифорния и Сан Луис Потоси в Северно Мексико.

Начин на живот и хранене

Стадо вилороги антилопи през зимата

Живее на стада в прерията, но се среща и в пустинни местности или храсталаци. През размножителния сезон в края на лятото стадата се пръскат, за да се съберат отново в началото на зимата. Тези стада могат да наброяват повече от стотина индивида, които се движат непрекъснато в търсене на храна: треви, житни растения, клонки, дори кактуси. В полупустинните райони вилорогата антилопа понася добре жаждата, но при възможност изпива големи количества вода.

Размножаване

През май-юни бременната женска се отделя от стадото за да роди 1-2 малки. Те се раждат с тегло около 2 кг. и са сивкави на цвят. На три месечна възраст добиват окраската на възрастни, а рогата им се появяват в края на годината.

Допълнителни сведения

Вилорогата антилопа е най-бързото сухоземно животно в Северна Америка. Тя може да пробяга големи разстояния поддържайки скорост от 50 км/ч, но в случай на нужда развива до 90 км/ч, като прави големи петметрови скокове.

Природозащитен статус

Вилорогата антилопа е вписана в Червения списък на световнозастрашените видове на IUCN като вид с малък риск[2].

Бележки

  1. Antilocapra americana (Ord, 1815). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Antilocapra americana (IUCN Red List of Threatened Species, 2007)