Междуметие
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Междуметието е част на речта, която изразява чувства или желания (искане, заповед) или подражава природни звуци и шумове, животински гласове и звуци от човешка дейност.
Междуметията се употребяват главно в говоримата (устната) реч и по-рядко в писмените текстове, главно когато се предава или наподобява говоримата реч. Прекомерно наситената с междуметия реч е признак за висока емоционалност и/или бедност на езика (на други изразни средства).
За употребата им се използват наличните в азбуката букви (понякога неправописно и други, неазбучни символи), което прави записването им в текст условно, тъй като не винаги и не изцяло може да се предаде тяхната произносимост или звуков еквивалент. Междуметията влизат в изказването със собствената си семантика. Обикновено са в началото на изказването (в началото на изречение или по-дълго изказване, последователност от изречения) или самостойно (като самостоятелно изречение), като могат и да бъдат повторени в изказването.
Междуметията са неизменяеми думи и нямат свои словоформи.
Междуметията са вероятно най-старите езикови изразни средства (тоест думи или думи-фрази), с които хората са общували помежду си и по своя характер те са универсални, интернационални – съществуват във всички езици, макар че имат и своя национална езикова специфика. Езиковото заемане е характерно и за междуметията, макар и по-рядко отколкото за друг вид думи.
Общи примери
- ах…
- ех…
- иха…
- ураа…
- бау…
- мяу-мяу…
- чик-чирик…
- ааа…
- ооо…
- ц-ц-ц…
- ох…
- их…
- цап…
- цоп…
- пляс…
- пльок…
- пинг-понг…
- ух...
- Ужас!
Примерни изречения
- Пуф-паф и влакът тръгна.
- Ураа, спечелихме!
- Ехаа, толкова е красиво!
Видове междуметия и примери
- За изразяване на непосредствени чувства и мисли, като например:
- изненада: ах, господи, гледай ти, я виж ти, о, небеса;
- възторг: ура;
- страх (уплаха): оле, олеле боже, майчице;
- съмнение: хм;
- досада: их;
- съжаление: тюх, тюх да се не види;
- учудване: тц-тц, ау, оо;
- За изразяване на волеизява (искане, заповед):
- повикване: ало, ей, хей, помощ;
- подтикване: хайде, айде;
- окуражаване: кураж, давай-давай;
- предупреждение: стой, стоп, внимавай, варда;
- забрана: шшт, млък;
- изгонване: марш, марш оттук, вън, махай се;
- заповед: огън.
Както се вижда може да се изразят с отделни звукове – най-често гласни или дълго произносими съгласни, кратки звукосъчетания, както и с други видове думи (съществителни, глаголи), нарочно употребени (например междуметията майчице, боже, гледай, виж, стой). При междуметията съответно най-често съществителните са в звателни форми (мале), а глаголите в заповедни (я виж, виж го ти).
Семантична многозначност има и при междуметията, като значението се определя от контекста на конкретната ситуация и се предава езиково чрез съответното произношение и интонация.
Например:
- Аха?
- Аха!
|