Фрай Ото
| Фрай Ото Frei Otto | |
| германски архитект | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Вармброн, Баден-Вюртемберг, Германия |
| Националност |  Германия |
| Учил в | Технически университет – Берлин |
| Архитектура | |
| Период | 1952 – 2000 |
| Известни творби | покрив на Олимпийския стадион в Мюнхен (1972) |
| Повлиян | Владимир Шухов, Йохан Хелмке, Бъкминстър Фулър, Лудвиг Мис ван дер Рое[1] |
| Повлиял | Ричард Роджърс, Норман Фостър[1] |
| Награди | „Прицкер“ (2015) |
| Семейство | |
| Съпруга | Ингрид Смола[1] |
| Деца | 5 |
| Уебсайт | freiotto.com |
| Фрай Ото в Общомедия | |
Фрай Паул Ото (на немски: Frei Paul Otto) е германски архитект. Получава световно признание като създател на тентови и мембранни конструкции, които използва в своите архитектурни проекти.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 31 май 1925 г. в градчето Зигмар (днес район на Кемниц, Германия в семейството на скулптор. През 1931 – 1943 г. учи в средно училище в района Целендорф в Берлин. Следва архитектура в Берлин, когато е призован в Луфтвафе. Участва в края на Втората световна война като летец изтребител.
Интерниран е във френски лагер за военнопленници. По време на строителството на лагера успява да се прояви като инженер конструктор, предлагайки няколко проекта за постройки от олекотени конструкции, които са осъществени.
След войната Фрай Ото продължава следването си вече в Берлинския технически университет и го завършва през 1950 г. Стажува в САЩ, където се запознава с архитекти като Ерих Менделсон, Лудвиг Мис ван дер Рое, Рихард Нойтра и Франк Лойд Райт.
Собствената си кариера на архитект започва в Германия през 1952 г., основавайки собствено архитектурно бюро в Целендорф. През 1954 г. получава докторска степен за съоръжения от напрегнати конструкции.
През 1964 г. Ото основава Института за леки конструкции към Щутгартския университет и го оглавява като професор до излизането си в пенсия. Като пенсионер продължава да работи активно като архитект, инженер и консултант.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]
Сред проектираните от Фрай Ото сгради са павилионът на Западна Германия на Експо 67 в Монреал (1967), покривът на Олимпийския стадион в Мюнхен (1972), мултихале в Манхайм (1975), волиера за хищни птици в Мюнхенския зоопарк (1980), сградата Tuwaiq Palace в Саудитска Арабия (1985), покривът на японския павилион на Експо 2000 в Хановер (2000).
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]- 1974 – Медал „Томас Джеферсън“ в областта на архитектурата[2]
- 1980 – Почетен докторат на Университета в Бат[3]
- 1980 и 1998 – Награда „Ага-хан“ за архитектура
- 1990 – Награда „Хонда“
- 1996 – Награда „Волф“ за архитектура[3]
- 2005 – Златен медал на RIBA (Royal Institute of British Architects)[4][5]
- 2005 – Почетен докторат на Мюнхенския технически университет[6]
- 2006 – Praemium Imperiale за архитектура[7][8][9]
- 2015 – „Прицкер“[10][11][12]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Танцуващите фонтани в Кьолн с покривна конструкция на Фрай Ото (1957) -
Институтът за леки конструкции към Щутгартския университет (1965) -
Пощенска марка с павилиона на Западна Германия на Експо 67 в Монреал -
Олимпийският стадион в Мюнхен (1972) -
Олимпийският стадион в Мюнхен -
Сграда на община Бонхьофер в Бремен -
Общежития (вляво), църква (в средата) и камбанария (вдясно) в Шьонов, Берлин
.jpg){kind=small}
.JPG)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в ((en)) Jonathan Glancey. „Frei Otto obituary“ // The Guardian, 13 март 2015. Посетен на 8 януари 2017.
- ↑ ((en)) Cramer, James P., Yankopolus, Jennifer Evans. Almanac of Architecture & Design 2006. Greenway Communications,, 2005. ISBN 9780975565421. с. 720.
- ↑ а б ((en)) Barnes, Michael, DIckson, Michael. Widespan Roof Structures. ICE Publishing, 1 ноември 2000. ISBN 978-0727728777. с. 19.
- ↑ ((en)) The man with the golden pen, Building.co.uk, 2005 issue 08. (изисква се абонамент)
- ↑ ((en)) Jonathan Glancey. „The lightweight champion of the world“ // The Guardian, 4 октомври 2004. Посетен на 8 януари 2017.
- ↑ ((de)) Ehrendoktorwürde für Frei Otto // Портал на Мюнхенския технически университет. 19 май 2005. Посетен на 6 януари 2017.
- ↑ ((en)) Frei Otto, 2015 Laureate // Pritzker Architecture Prize. 10 март 2015. Посетен на 6 януари 2017.
- ↑ ((en)) Robin Pogrebin, Pritzker Prize for Frei Otto, German Architect, Announced After His Death, The New York Times, 10 март 2015.
- ↑ ((en)) Frei Otto // Praemium Imperiale. Посетен на 6 януари 2017.
- ↑ Експертите подчертават: „В контраст с тежката, използваща много колони, камък и зидария архитектура, предпочитана от националсоциалистите в Германия от 30-те години, в която се възпитава и израства Ото Фрай, неговите работи са леки, отворени към природата и светлината, нейерархични, демократични, евтини за реализация, енергийноефективни и понякога проектирани умишлено за временна употреба.“ Николай Тодоров. „Ото Фрай с наградата „Прицкер“ за 2015 г.“ // gradat.bg, 11 март 2015. Посетен на 6 януари 2017.
- ↑ Ема Димитрова, „Германският архитект Фрай Ото бе удостоен с наградата „Прицкер“ за 2015 г.“ Архив на оригинала от 2017-01-06 в Wayback Machine., citybuild.bg, 11 март 2015 г.
- ↑ ((en)) Agence France-Presse. „Architect Frei Otto named Pritzker prize winner one day after his death“ // The Guardian, 11 март 2015. Посетен на 8 януари 2017.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- ((de)) Официален сайт на Фрай Ото
- ((en)) „Architect Frei Otto's best creations – in pictures“, „Гардиън“, 11 март 2015
- ((en)) Oliver Wainwright, „Frei Otto: the titan of tent architecture“, „Гардиън“, 11 март 2015
|
