Материализъм: Разлика между версии
м r2.7.1) (Робот Добавяне: rue:Матеріалізм |
мРедакция без резюме |
||
(Не са показани 45 междинни версии от 22 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Материализмът''' ({{Lang|la|materialis}} – веществен)<ref>[http://bse.sci-lib.com/article074340.html Значение слова „Материализм“ в Большой Советской Энциклопедии]</ref> e [[Монизъм|монистично]] направление в [[онтология]]та, според което всичко реално съществуващо е [[Вещество|материя]] – всички обекти са материални и всички явления, включително [[съзнание]]то, са резултат от материални взаимодействия, като материята е единствената [[субстанция]]. В този контекст най-често понятието материя обхваща не само [[Вещество|веществата]], но и други физични концепции, като [[антиматерия]]та или [[гравитация]]та. [[Философия|Философски]] алтернативи на материализма са [[Дуализъм (философия)|дуализмът]] и [[Плурализъм (философия)|плурализмът]], както и останалите форми на монизма – [[идеализъм]], [[неутрален монизъм]], [[спиритуализъм (философия)|спиритуализъм]]. |
|||
'''Материализмът''', наричан още '''линия на [[Демокрит]]''', е философско учение, според което основно начало в света е материята, вещественото. Едно от двете основни направления във философията, според което основното начало в света е материята, която съществува обективно и независимо от човешкото съзнание, според което света и неговите закономерности са напълно познаваеми. |
|||
Въпреки големия брой философски школи и малките различия между много от тях,<ref name=Edwards1972>{{cite book | year = 1972 | origyear = 1967 | last = Edwards | first = Paul (Editor-in-chief) | title = The Encyclopedia of Philosophy | isbn = 0-028-94950-1 | lang = en }}</ref><ref name=Priest1991>{{cite book | year = 1991 | last = Priest | first = Stephen | title = Theories of the Mind | url = https://archive.org/details/theoriesofmind0000prie | location = London | publisher = Penguin Books | isbn = 0140130691 | lang = en }}</ref><ref name=Novack1979>{{cite book | year = 1979 | last = Novack | first = George | title = The Origins of Materialism | location = New York | publisher = Pathfinder Press | isbn = 0873480228 | lang = en }}</ref> повечето философии попадат в една от двете основни категории на идеализма и материализма. Основното разграничение между тези две категории е свързано с проблема за природата на [[реалност]]та. За материалистите материята е първична, а [[разум]]ът и [[Дух (философия)|духът]] са нейни вторични прояви, докато за идеалистите е вярно обратното – материята произтича от духа или разума.<ref name=Novack1979/> |
|||
==Вижте също== |
|||
== История == |
|||
Развитието на материализма може да бъде проследено в историята на света на философската мисъл от създаването си до наши дни.<ref>[http://filosof.historic.ru/enc/item/f00/s06/a000644.shtml Материализъм], Цифрова библиотека по философия</ref> Материалистичните идеи намират отражение в историята на източната философия ([[Китай]], [[Корея]], [[Япония]], [[Индия]]). |
|||
В [[античност]]та [[Талес]] вярва, че всичко възниква от водата и се превръща в нея. Очевидно, към същата позиция се придържа и древногръцкият философ [[Хипо]]. [[Анаксимен]], [[Идей Гимерийски]] и [[Диоген Аполонийски]] вярват, че всичко идва от [[въздух]]а. [[Хераклит]] и [[Хипас]] вярват, че всичко произтича от [[огън]]я. Според [[Енопид Хиоски]], по-младият съвременник на [[Анаксагор]], всичко възниква от огън и въздух. Най-последователно преследва материалистичната линия [[Левкип]], [[Демокрит]], [[Епикур]] и [[Лукреций Кар]]. За древните материалисти, особено за Епикур е характерен акцентът върху личното самоусъвършенстване на човека: освобождение от [[страх]]а от [[бог]]овете, от всички [[страст]]и и придобиването на възможността да бъде щастлив при всякакви обстоятелства. Според някои изследователи дълбоки исторически корени материалистическата традиция има в Китай. Виден представител на тази традиция се смята философът [[Ван Чун]]. Съществуването на материалистическата традиция в Япония е показано в историята на японската философия. |
|||
В съвременния смисъл материализмът се заражда с работатата на [[Томас Хобс]]. Своят разцвет материализмът достига в ерата на френското [[Просвещение]] (Ламетри, [[Пол-Анри Дитрих Холбах|Холбах]] и [[Дени Дидро|Дидро]]), но в този период остава все още механичен и редукционистки. Английската материалистическа мисъл по това време е представена от мислители като Джон Толанд, Антъни Колинс, Дейвид Хартли и Джоузеф Пристли. |
|||
Материалистът и [[атеизъм|атеист]] [[Лудвиг Фойербах]] сигнализира за нов обрат в материализма чрез книгата си ''„Същност на християнството“'', която дава хегелианско разбиране на това как религията и Бог не са нищо друго освен външна проекция на вътрешната материална природа на човека. Материализмът на Фойербах по-късно ще повлияе на Карл Маркс. |
|||
Решаващо влияние върху европейската философска мисъл материализмът придобива в [[XIX век]] ([[Карл Маркс]], [[Фридрих Енгелс]], Лудвиг Фойербах, [[Давид Щраус]], [[Якоб Молесхот]], [[Карл Фохт]], [[Лудвиг Бухнер]], [[Ернст Хекел]], [[Карл Дюринг]]). |
|||
През 1870-те в [[Европа]] се появява нова философска и политическа теория, наречена [[марксизъм]]. Нейният основател, Карл Маркс, обяснява света и неговите закони, като подчертава материалистичните аспекти на живота като двигатели насветовната история, и затова нарича теорията си ''материализъм''. |
|||
[[Карл Маркс]] и [[Фридрих Енгелс]], преобръщат идеалистичната [[диалектика]] на [[Хегел]] с главата надолу, като въвеждат две различни понятия: [[диалектически материализъм]] и [[исторически материализъм]].<ref>{{cite book |editor=Jonathan Wolff, Ph.D. |encyclopedia=Stanford Encyclopedia of Philosophy |title=Karl Marx |url=http://plato.stanford.edu/entries/marx/ |accessdate=17 септември 2009 |publisher=Stanford }}</ref> |
|||
=== Диалектически материализъм === |
|||
{{основна|Диалектически материализъм}} |
|||
Диалектическият материализъм е философско направление, изучаващо закономерностите и същността на битието, отношението на човека към света и историческите изменения на това отношение в процеса на практически и теоретически действия. Диалектическият материализъм е създаден от Карл Маркс и Фридрих Енгелс през [[XIX век]] и след това доразвит от Ленин през [[XX век]]. Той се счита за идеологическата основа на марксизма. |
|||
=== Исторически материализъм === |
|||
{{основна|Исторически материализъм}} |
|||
Историческият материализъм е теория за развитието на обществото, разработена в края на [[XIX век]] и началото на [[XX век]] последователно от Карл Маркс, Фридрих Енгелс и [[Ленин]]. Според него основата на всяко общество е материалното производство, което определя общественото съзнание, с други думи [[битие]]то определя [[съзнание]]то, а не обратното.<ref name="km">[[Маркс|К. Маркс]]. „[[Към критика на политическата икономия]]“ Предисловие</ref> Смяната на обществено-икономическите формации, или строеве е обусловена от ръста и усъвършенстването на производителните сили. В историческия материализъм развитието на обществото зависи от нивото на развитие на производителните сили. Базисът на обществото представлява материалното производство – производителните сили и производствените отношения. Надстройката е съвкупността от политически, правни и религиозни институции и техните нравствени, естетични и философски идеи. |
|||
=== Научен материализъм === |
|||
Научният материализъм<ref>[http://www.gramota.ru/slovari/dic/?lop=x&bts=x&zar=x&ag=x&ab=x&sin=x&lv=x&az=x&pe=x&word=естественно-научный современных словарях], а также в „Орфографическом словаре русского языка“ (6-е издание, 2010 год, ISBN 978-5-462-00736-1), утверждённом [http://gramota.ru/spravka/docs/16_12 Приказом Минобрнауки России] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111020132641/http://gramota.ru/spravka/docs/16_12 |date=2011-10-20 }}, указано написание '''„естественно-научный“''', противоречащее действующим [http://www.rusyaz.ru/pr/ Правилам русской орфографии и пунктуации] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20101121113235/http://www.rusyaz.ru/pr/ |date=2010-11-21 }}, утверждённым в 1956 году Академией наук СССР, Министерством высшего образования СССР и Министерством просвещения РСФСР, в части [http://gramota.ru/spravka/rules/?rub=def&text=19_20 § 80, п. 2]. В „Грамматическом словаре русского языка“ (6-е издание, 2009 год, ISBN 978-5-462-00766-8), также утверждённом [http://gramota.ru/spravka/docs/16_12 Приказом Минобрнауки России] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20111020132641/http://gramota.ru/spravka/docs/16_12 |date=2011-10-20 }}, указано правильное написание '''„естественнонаучный“'''. Подробнее см. [http://gramota.ru/biblio/research/slovari-norm/pril1/ „О соответствии ОСРЯ действующим правилам орфографии“] – статья [[Беликов, Владимир Иванович|В. И. Беликова]] на сайте [[Грамота.ру]].</ref> е разновидност на стихийния (наивен) материализъм, оформен като обобщение на опита на учените. Методологическата недостаточност, слабостта на тази разновидност на материализма е в нестрогия, непоследователен и несистематичен подход към материалистическия отговор на основния въпрос на философията, който излиза извън предела на компетентността на естествознанието (проблемите на [[история]]та, [[естетика]]та, [[социология]]та и т.н.). |
|||
== Дефиниране на материята == |
|||
Материята е философска категория за обозначаване на обективната реалност, която се отразява от нашите [[сетиво|сетива]], съществуваща независимо от тях (обективно). Материята е обобщение на понятията материално и идеално и тяхната относителност. Терминът материя има онтологичен оттенък. Понятието материя е едно от основните в материализма и в частност във философията, и по-точно в диалектическия материализъм. |
|||
Във [[физика]]та, материята се определя като всичко, което има [[маса]] и [[обем]]. Материята може да се определи и като субстанцията, от която са съставени [[атом]]ите и [[молекула|молекулите]]. |
|||
== Литература == |
|||
* Комарова В. Я. ''Становление философского материализма в Древней Греции''. Л., 1975. |
|||
* Ян Хиншун. ''Материалистическая мысль в древнем Китае''. М., 1984. – 181 с. |
|||
* [http://runivers.ru/philosophy/lib/book6202/138471/ Материалисты Древней Греции. – М.: ''Государственное издательство политической литературы'', 1955] |
|||
* Аникеев Н. П. ''О материалистических традициях в индийской философии''. М., 1965. – 260 с. |
|||
* Уткина Н. Ф. ''Естественнонаучный материализм в России XVIII века''. М., 1971. |
|||
* Радуль-Затуловский, Яков Борисович. ''Из истории материалистических идей в Японии''. М., 1972. – 290 с. |
|||
* Annette Wittkau-Horgby: ''Materialismus. Entstehung und Wirkung in den Wissenschaften des 19. Jahrhunderts''. Vandenhoek & Ruprecht: Göttingen 1998. |
|||
* Eduard Jan Dijksterhuis: ''Die Mechanisierung des Weltbildes.'' Reprint der Ausgabe 1956. Springer, Berlin/Heidelberg/New York 1983, ISBN 3-540-02003-9 |
|||
* Ernst Bloch: ''Das Materialismusproblem, seine Geschichte und Substanz'' (1972) |
|||
* Frederic Gregory: ''Scientific Materialism in Nineteenth Century Germany.'' D. Reidel, Dordrecht 1977. |
|||
* Friedrich Albert Lange: ''Geschichte des Materialismus''. Suhrkamp (stw 70), Frankfurt 1974 ([http://www.zeno.org/Philosophie/M/Lange,+Friedrich+Albert Online-Version]) |
|||
* Gupta, Uma. ''Materialism in the Vedas''. New Delhi, 1987. – ISBN 81-7054-038-0 |
|||
* Margarete J. Osler: ''Mechanical Philosophy'', in: New Dictionary of the History of Ideas, 1389 – 1392. |
|||
* M. Overmann: ''Der Ursprung des französischen Materialismus. Die Kontinuität materialistischen Denkens von der Antike bis zur Aufklärung.'' Peter Lang: Frankfurt 1993. |
|||
* Mario Bunge, Martin Mahner: ''Über die Natur der Dinge. Materialismus und Wissenschaft''. Hirzel-Verlag, Stuttgart 2004. |
|||
* Moser, P. K., J. D. Trout. Eds. ''Contemporary Materialism: A Reader.'' New York, Routledge, 1995. |
|||
* Vitzthum, Richard C. ''Materialism: An Affirmative History and Definition.'' Amhert, New York, Prometheus Books, 1995. |
|||
== Вижте също == |
|||
{{колони|2| |
|||
* [[Атеизъм]] |
|||
* [[Будизъм]] |
|||
* [[Джайнизъм]] |
|||
* [[Хуманизъм]] |
|||
* [[Идеализъм]] |
* [[Идеализъм]] |
||
* [[Дуализъм (религия)|Дуализъм]] |
|||
}} |
|||
== Източници == |
|||
<references/> |
|||
{{Философия}} |
{{Философия}} |
||
{{Метафизика}} |
|||
[[Категория:Материализъм| ]] |
[[Категория:Материализъм| ]] |
||
[[Категория:Монизъм]] |
|||
{{философия-мъниче}} |
|||
[[af:Materialisme]] |
|||
[[an:Materialismo]] |
|||
[[ar:مادية]] |
|||
[[arz:ماديه]] |
|||
[[az:Materializm]] |
|||
[[bat-smg:Materēlėzmos]] |
|||
[[be:Матэрыялізм]] |
|||
[[be-x-old:Матэрыяльнае]] |
|||
[[bn:বস্তুবাদ]] |
|||
[[br:Danvezelouriezh]] |
|||
[[bs:Materijalizam]] |
|||
[[ca:Materialisme]] |
|||
[[cs:Materialismus]] |
|||
[[da:Materialisme]] |
|||
[[de:Materialismus]] |
|||
[[el:Υλισμός]] |
|||
[[en:Materialism]] |
|||
[[eo:Materialismo]] |
|||
[[es:Materialismo]] |
|||
[[et:Materialism]] |
|||
[[fa:مادهگرایی]] |
|||
[[fi:Materialismi]] |
|||
[[fr:Matérialisme]] |
|||
[[gan:唯物主義]] |
|||
[[gl:Materialismo]] |
|||
[[he:מטריאליזם]] |
|||
[[hi:भौतिकवाद]] |
|||
[[hr:Materijalizam]] |
|||
[[hu:Materializmus]] |
|||
[[id:Materialisme]] |
|||
[[is:Efnishyggja]] |
|||
[[it:Materialismo]] |
|||
[[ja:唯物論]] |
|||
[[ka:მატერიალიზმი]] |
|||
[[kaa:Materiyalizm]] |
|||
[[ko:유물론]] |
|||
[[la:Materialismus]] |
|||
[[lt:Materializmas]] |
|||
[[mk:Материјализам]] |
|||
[[ml:ഭൗതികവാദം]] |
|||
[[nl:Materialisme (filosofie)]] |
|||
[[nn:Materialisme]] |
|||
[[no:Materialisme]] |
|||
[[pl:Materializm]] |
|||
[[pnb:میٹیریلزم]] |
|||
[[pt:Materialismo]] |
|||
[[ro:Materialism]] |
|||
[[ru:Материализм]] |
|||
[[rue:Матеріалізм]] |
|||
[[sah:Материализм]] |
|||
[[sh:Materijalizam]] |
|||
[[simple:Materialist]] |
|||
[[sk:Materializmus]] |
|||
[[sl:Materializem]] |
|||
[[sq:Materializmi]] |
|||
[[sr:Материјализам]] |
|||
[[sv:Materialism]] |
|||
[[ta:பொருள்முதல்வாதம்]] |
|||
[[th:วัตถุนิยม]] |
|||
[[tl:Materyalismo]] |
|||
[[tr:Maddecilik]] |
|||
[[uk:Матеріалізм]] |
|||
[[vi:Chủ nghĩa duy vật]] |
|||
[[war:Materyalismo]] |
|||
[[zh:唯物主义]] |
Текуща версия към 19:53, 24 март 2024
Материализмът (на латински: materialis – веществен)[1] e монистично направление в онтологията, според което всичко реално съществуващо е материя – всички обекти са материални и всички явления, включително съзнанието, са резултат от материални взаимодействия, като материята е единствената субстанция. В този контекст най-често понятието материя обхваща не само веществата, но и други физични концепции, като антиматерията или гравитацията. Философски алтернативи на материализма са дуализмът и плурализмът, както и останалите форми на монизма – идеализъм, неутрален монизъм, спиритуализъм.
Въпреки големия брой философски школи и малките различия между много от тях,[2][3][4] повечето философии попадат в една от двете основни категории на идеализма и материализма. Основното разграничение между тези две категории е свързано с проблема за природата на реалността. За материалистите материята е първична, а разумът и духът са нейни вторични прояви, докато за идеалистите е вярно обратното – материята произтича от духа или разума.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]Развитието на материализма може да бъде проследено в историята на света на философската мисъл от създаването си до наши дни.[5] Материалистичните идеи намират отражение в историята на източната философия (Китай, Корея, Япония, Индия).
В античността Талес вярва, че всичко възниква от водата и се превръща в нея. Очевидно, към същата позиция се придържа и древногръцкият философ Хипо. Анаксимен, Идей Гимерийски и Диоген Аполонийски вярват, че всичко идва от въздуха. Хераклит и Хипас вярват, че всичко произтича от огъня. Според Енопид Хиоски, по-младият съвременник на Анаксагор, всичко възниква от огън и въздух. Най-последователно преследва материалистичната линия Левкип, Демокрит, Епикур и Лукреций Кар. За древните материалисти, особено за Епикур е характерен акцентът върху личното самоусъвършенстване на човека: освобождение от страха от боговете, от всички страсти и придобиването на възможността да бъде щастлив при всякакви обстоятелства. Според някои изследователи дълбоки исторически корени материалистическата традиция има в Китай. Виден представител на тази традиция се смята философът Ван Чун. Съществуването на материалистическата традиция в Япония е показано в историята на японската философия.
В съвременния смисъл материализмът се заражда с работатата на Томас Хобс. Своят разцвет материализмът достига в ерата на френското Просвещение (Ламетри, Холбах и Дидро), но в този период остава все още механичен и редукционистки. Английската материалистическа мисъл по това време е представена от мислители като Джон Толанд, Антъни Колинс, Дейвид Хартли и Джоузеф Пристли.
Материалистът и атеист Лудвиг Фойербах сигнализира за нов обрат в материализма чрез книгата си „Същност на християнството“, която дава хегелианско разбиране на това как религията и Бог не са нищо друго освен външна проекция на вътрешната материална природа на човека. Материализмът на Фойербах по-късно ще повлияе на Карл Маркс.
Решаващо влияние върху европейската философска мисъл материализмът придобива в XIX век (Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Лудвиг Фойербах, Давид Щраус, Якоб Молесхот, Карл Фохт, Лудвиг Бухнер, Ернст Хекел, Карл Дюринг).
През 1870-те в Европа се появява нова философска и политическа теория, наречена марксизъм. Нейният основател, Карл Маркс, обяснява света и неговите закони, като подчертава материалистичните аспекти на живота като двигатели насветовната история, и затова нарича теорията си материализъм.
Карл Маркс и Фридрих Енгелс, преобръщат идеалистичната диалектика на Хегел с главата надолу, като въвеждат две различни понятия: диалектически материализъм и исторически материализъм.[6]
Диалектически материализъм
[редактиране | редактиране на кода]Диалектическият материализъм е философско направление, изучаващо закономерностите и същността на битието, отношението на човека към света и историческите изменения на това отношение в процеса на практически и теоретически действия. Диалектическият материализъм е създаден от Карл Маркс и Фридрих Енгелс през XIX век и след това доразвит от Ленин през XX век. Той се счита за идеологическата основа на марксизма.
Исторически материализъм
[редактиране | редактиране на кода]Историческият материализъм е теория за развитието на обществото, разработена в края на XIX век и началото на XX век последователно от Карл Маркс, Фридрих Енгелс и Ленин. Според него основата на всяко общество е материалното производство, което определя общественото съзнание, с други думи битието определя съзнанието, а не обратното.[7] Смяната на обществено-икономическите формации, или строеве е обусловена от ръста и усъвършенстването на производителните сили. В историческия материализъм развитието на обществото зависи от нивото на развитие на производителните сили. Базисът на обществото представлява материалното производство – производителните сили и производствените отношения. Надстройката е съвкупността от политически, правни и религиозни институции и техните нравствени, естетични и философски идеи.
Научен материализъм
[редактиране | редактиране на кода]Научният материализъм[8] е разновидност на стихийния (наивен) материализъм, оформен като обобщение на опита на учените. Методологическата недостаточност, слабостта на тази разновидност на материализма е в нестрогия, непоследователен и несистематичен подход към материалистическия отговор на основния въпрос на философията, който излиза извън предела на компетентността на естествознанието (проблемите на историята, естетиката, социологията и т.н.).
Дефиниране на материята
[редактиране | редактиране на кода]Материята е философска категория за обозначаване на обективната реалност, която се отразява от нашите сетива, съществуваща независимо от тях (обективно). Материята е обобщение на понятията материално и идеално и тяхната относителност. Терминът материя има онтологичен оттенък. Понятието материя е едно от основните в материализма и в частност във философията, и по-точно в диалектическия материализъм.
Във физиката, материята се определя като всичко, което има маса и обем. Материята може да се определи и като субстанцията, от която са съставени атомите и молекулите.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Комарова В. Я. Становление философского материализма в Древней Греции. Л., 1975.
- Ян Хиншун. Материалистическая мысль в древнем Китае. М., 1984. – 181 с.
- Материалисты Древней Греции. – М.: Государственное издательство политической литературы, 1955
- Аникеев Н. П. О материалистических традициях в индийской философии. М., 1965. – 260 с.
- Уткина Н. Ф. Естественнонаучный материализм в России XVIII века. М., 1971.
- Радуль-Затуловский, Яков Борисович. Из истории материалистических идей в Японии. М., 1972. – 290 с.
- Annette Wittkau-Horgby: Materialismus. Entstehung und Wirkung in den Wissenschaften des 19. Jahrhunderts. Vandenhoek & Ruprecht: Göttingen 1998.
- Eduard Jan Dijksterhuis: Die Mechanisierung des Weltbildes. Reprint der Ausgabe 1956. Springer, Berlin/Heidelberg/New York 1983, ISBN 3-540-02003-9
- Ernst Bloch: Das Materialismusproblem, seine Geschichte und Substanz (1972)
- Frederic Gregory: Scientific Materialism in Nineteenth Century Germany. D. Reidel, Dordrecht 1977.
- Friedrich Albert Lange: Geschichte des Materialismus. Suhrkamp (stw 70), Frankfurt 1974 (Online-Version)
- Gupta, Uma. Materialism in the Vedas. New Delhi, 1987. – ISBN 81-7054-038-0
- Margarete J. Osler: Mechanical Philosophy, in: New Dictionary of the History of Ideas, 1389 – 1392.
- M. Overmann: Der Ursprung des französischen Materialismus. Die Kontinuität materialistischen Denkens von der Antike bis zur Aufklärung. Peter Lang: Frankfurt 1993.
- Mario Bunge, Martin Mahner: Über die Natur der Dinge. Materialismus und Wissenschaft. Hirzel-Verlag, Stuttgart 2004.
- Moser, P. K., J. D. Trout. Eds. Contemporary Materialism: A Reader. New York, Routledge, 1995.
- Vitzthum, Richard C. Materialism: An Affirmative History and Definition. Amhert, New York, Prometheus Books, 1995.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Значение слова „Материализм“ в Большой Советской Энциклопедии
- ↑ Edwards, Paul (Editor-in-chief). The Encyclopedia of Philosophy. 1972, [1967]. ISBN 0-028-94950-1. (на английски)
- ↑ Priest, Stephen. Theories of the Mind. London, Penguin Books, 1991. ISBN 0140130691. (на английски)
- ↑ а б Novack, George. The Origins of Materialism. New York, Pathfinder Press, 1979. ISBN 0873480228. (на английски)
- ↑ Материализъм, Цифрова библиотека по философия
- ↑ Karl Marx. Stanford. Посетен на 17 септември 2009.
- ↑ К. Маркс. „Към критика на политическата икономия“ Предисловие
- ↑ современных словарях, а также в „Орфографическом словаре русского языка“ (6-е издание, 2010 год, ISBN 978-5-462-00736-1), утверждённом Приказом Минобрнауки России Архив на оригинала от 2011-10-20 в Wayback Machine., указано написание „естественно-научный“, противоречащее действующим Правилам русской орфографии и пунктуации Архив на оригинала от 2010-11-21 в Wayback Machine., утверждённым в 1956 году Академией наук СССР, Министерством высшего образования СССР и Министерством просвещения РСФСР, в части § 80, п. 2. В „Грамматическом словаре русского языка“ (6-е издание, 2009 год, ISBN 978-5-462-00766-8), также утверждённом Приказом Минобрнауки России Архив на оригинала от 2011-10-20 в Wayback Machine., указано правильное написание „естественнонаучный“. Подробнее см. „О соответствии ОСРЯ действующим правилам орфографии“ – статья В. И. Беликова на сайте Грамота.ру.
|