Направо към съдържанието

Икономика на Норвегия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакция
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м overlinking
Rescuing 6 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5
 
(Не са показани 8 междинни версии от 3 потребители)
Ред 1: Ред 1:
'''Норвегия''' е много високо развита [[индустриална политика|индустриална страна]], с отворена, насочена към [[експорт]]а [[икономика]]. Страната е една от най-богатите в света. <ref name="Economic Growth">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.norvegia.bg/aboutnorway/economy/economy/growth/ | заглавие=Economic Growth | достъп_дата = 18 февруари 2012 |издател=Норвежко посолство в България| език=en }}</ref>
'''Норвегия''' е много високо развита [[индустриална политика|индустриална страна]], с отворена, насочена към [[експорт]]а [[икономика]]. Страната е една от най-богатите в света. <ref name="Economic Growth">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.norvegia.bg/aboutnorway/economy/economy/growth/ | заглавие=Economic Growth | достъп_дата=18 февруари 2012 | издател=Норвежко посолство в България | език=en | архив_дата=2012-05-26 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120526161705/http://www.norvegia.bg/aboutnorway/economy/economy/growth/ }}</ref>


== Обща информация ==
== Обща информация ==
Сред факторите за икономическия прогрес са запасите от нефт и газ, открити по бреговете на Норвегия през 1970-те, както и близостта до западноевропейските пазари. <ref name="Economic Growth" /> Годишните доходи от продажба на петрол са 40 млрд. щатски долара. Повече от половината от норвежкия експорт е от този сектор. За да се предотврати инфлация харченето на печалбите от нефтената промишленост е ограничено. Значима част от излишъка е инвестиран в независим фонд, оценяван на 400 до 500 млрд. щатски долара през 2009 г. <ref name="BBC Norway profile">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/country_profiles/1023276.stm | заглавие=BBC News — Norway country profile | достъп_дата = 20 февруари 2012 |издател=[[Би Би Си]]| език=en }}</ref> <ref name="CIA">{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/no.html | заглавие=CIA — The World Factbook | достъп_дата = 18 февруари 2012 |издател=[[Централно разузнавателно управление]] на [[САЩ]]| език=en }}</ref>
Сред факторите за икономическия прогрес са запасите от нефт и газ, открити по бреговете на Норвегия през 1970-те, както и близостта до западноевропейските пазари. <ref name="Economic Growth" /> Годишните доходи от продажба на петрол са 40 млрд. щатски долара. Повече от половината от норвежкия експорт е от този сектор. За да се предотврати инфлация харченето на печалбите от нефтената промишленост е ограничено. Значима част от излишъка е инвестиран в независим фонд, оценяван на 400 до 500 млрд. щатски долара през 2009 г. <ref name="BBC Norway profile">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/country_profiles/1023276.stm | заглавие=BBC News — Norway country profile | достъп_дата = 20 февруари 2012 |издател=[[Би Би Си]]| език=en }}</ref><ref name="CIA">{{Цитат уеб | уеб_адрес=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/no.html | заглавие=CIA — The World Factbook | достъп_дата=18 февруари 2012 | издател=[[Централно разузнавателно управление]] на [[САЩ]] | език=en | архив_дата=2020-05-06 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20200506091556/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/no.html }}</ref>


Страната е сред [[Списък на страните по Индекса на човешкото развитие|страните с най-голямо развитие на човешкия ресурс]]. Тя също е и най-миролюбивата страна в света за 2007 година. Норвегия е на 33-то място в света по средно образование, което е под нормите.
Страната е сред [[Списък на страните по Индекса на човешкото развитие|страните с най-голямо развитие на човешкия ресурс]]. Тя също е и най-миролюбивата страна в света за 2007 година. Норвегия е на 33-то място в света по средно образование, което е под нормите.


Икономиката на Норвегия обикновено се описва като смесена икономика — капиталистическа пазарна икономика, с явен компонент на правителствена намеса. Правителството контролира ключови области, като например жизненоважния нефтен сектор (чрез широкомащабни държавни предприятия) и енергийния сектор. Държавното участие в икономиката продължава да намалява вследствие на процесите на дерегулация и приватизация. Земеделието и риболовът са в частни ръце, с изключение на около 10% от горите, използвани за лесовъдство, които са държавна собственост. <ref name="Mixed Economy">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.norvegia.bg/aboutnorway/economy/economy/mixed/ | заглавие=Mixed Economy | достъп_дата = 19 февруари 2012 |издател=Норвежко посолство в България| език=en }}</ref>
Икономиката на Норвегия обикновено се описва като смесена икономика — капиталистическа пазарна икономика, с явен компонент на правителствена намеса. Правителството контролира ключови области, като например жизненоважния нефтен сектор (чрез широкомащабни държавни предприятия) и енергийния сектор. Държавното участие в икономиката продължава да намалява вследствие на процесите на дерегулация и приватизация. Земеделието и риболовът са в частни ръце, с изключение на около 10% от горите, използвани за лесовъдство, които са държавна собственост. <ref name="Mixed Economy">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.norvegia.bg/aboutnorway/economy/economy/mixed/ | заглавие=Mixed Economy | достъп_дата=19 февруари 2012 | издател=Норвежко посолство в България | език=en | архив_дата=2012-05-26 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120526180844/http://www.norvegia.bg/aboutnorway/economy/economy/mixed/ }}</ref>


Страната е осигурена с природни ресурси — нефт, природен газ, риба, водни ресурси, горски площи и минерали. <ref name="CIA" /> Норвегия е вторият най-голям експортьор на природен газ и шестият на нефт в света. <ref name="CIA" /> Разчита най-вече на своята нефтена продукция и на международните цени на нефта; през 1999 г. 35% от износа на страната е на нефт и [[природен газ]]. Само [[Саудитска Арабия]] и [[Русия]] изнасят повече нефт от Норвегия. По-големи отрасли на стопанството на Норвегия са: хидроенергетика, металургия, корабостроене, локомотивостроене, дърводобив и дървопреработване, рибоконсервна и рибопреработваща промишленост, производство на маргарин.
Страната е осигурена с природни ресурси — нефт, природен газ, риба, водни ресурси, горски площи и минерали. <ref name="CIA" /> Норвегия е вторият най-голям експортьор на природен газ и шестият на нефт в света. <ref name="CIA" /> Разчита най-вече на своята нефтена продукция и на международните цени на нефта; през 1999 г. 35% от износа на страната е на нефт и [[природен газ]]. Само [[Саудитска Арабия]] и [[Русия]] изнасят повече нефт от Норвегия. По-големи отрасли на стопанството на Норвегия са: хидроенергетика, металургия, корабостроене, локомотивостроене, дърводобив и дървопреработване, рибоконсервна и рибопреработваща промишленост, производство на маргарин.
Ред 14: Ред 14:
В началото на 2007 г. в северната част на страната, при случаен сондаж, са били открити огромни залежи от нефт. Дотогава няма информация за наличие на нефт в този участък. Това откритие тласка икономиката напред с откриване на нови работни места, повишаване на брутния вътрешен продукт и създаване на твърди позиции на международния пазар.
В началото на 2007 г. в северната част на страната, при случаен сондаж, са били открити огромни залежи от нефт. Дотогава няма информация за наличие на нефт в този участък. Това откритие тласка икономиката напред с откриване на нови работни места, повишаване на брутния вътрешен продукт и създаване на твърди позиции на международния пазар.


Норвежката валута се нарича норвежка крона. Една крона се дели на 100 йоре. Брутният вътрешен продукт на Норвегия за 2011 г. е 391,8 млрд. евро (3 017 473 млрд. норвежки крони). БВП на човек от населението е 66 047 евро (510 544 норвежки крони). <ref name="facts_figures">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.norvegia.bg/aboutnorway/facts/ | заглавие=Facts & Figures | достъп_дата = 18 февруари 2012 |издател=Норвежко посолство в България| език=en }}</ref>
Норвежката валута се нарича норвежка крона. Една крона се дели на 100 йоре. Брутният вътрешен продукт на Норвегия за 2011 г. е 391,8 млрд. евро (3 017 473 млрд. норвежки крони). БВП на човек от населението е 66 047 евро (510 544 норвежки крони). <ref name="facts_figures">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.norvegia.bg/aboutnorway/facts/ | заглавие=Facts & Figures | достъп_дата=18 февруари 2012 | издател=Норвежко посолство в България | език=en | архив_дата=2012-05-26 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120526161218/http://www.norvegia.bg/aboutnorway/facts/ }}</ref>


Икономическата политика на Норвегия се стреми да стабилизира и да се бори срещу [[безработица]]та и [[инфлация]]та, да насърчава растежа и да влияе на структурата на индустрията и разпределението на приходите. Слабоиндустриализираните райони биват подлагани на по-леко данъчно облагане. Създадени са финансови институции, които да подпомагат регионалните индустриални сектори, както и земеделието, риболовът и др. Целта е да се подкрепя иновацията, да се поддържат традиционните видове промишленост и да се предотврати изчезването на локалната индустрия. <ref name="Economic Policy">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.norvegia.bg/aboutnorway/economy/economy/policy/ | заглавие=Economic Policy | достъп_дата = 19 февруари 2012 |издател=Норвежко посолство в България| език=en }}</ref>
Икономическата политика на Норвегия се стреми да стабилизира и да се бори срещу [[безработица]]та и [[инфлация]]та, да насърчава растежа и да влияе на структурата на индустрията и разпределението на приходите. Слабоиндустриализираните райони биват подлагани на по-леко данъчно облагане. Създадени са финансови институции, които да подпомагат регионалните индустриални сектори, както и земеделието, риболовът и др. Целта е да се подкрепя иновацията, да се поддържат традиционните видове промишленост и да се предотврати изчезването на локалната индустрия. <ref name="Economic Policy">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.norvegia.bg/aboutnorway/economy/economy/policy/ | заглавие=Economic Policy | достъп_дата=19 февруари 2012 | издател=Норвежко посолство в България | език=en | архив_дата=2011-03-24 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110324033257/http://www.norvegia.bg/aboutnorway/economy/economy/policy/ }}</ref>


Докато дясноцентристките партии целят изграждането на инфраструктура с излишъка, лявоцентристките целят инвестирането му във фонд за бъдещите генерации. <ref name="BBC Norway profile" />
Докато дясноцентристките партии целят изграждането на инфраструктура с излишъка, лявоцентристките целят инвестирането му във фонд за бъдещите генерации. <ref name="BBC Norway profile" />


От 1980 г. глобализацията води до свързване на норвежката икономика с тенденциите в световната икономика и нивото на безработицата се променя спрямо световните тенденции. През 2002 г. безработицата е 3,9%. През 21 век броят на работещите е стабилен и около 2.0-2.1 млн. души, а броят на работещите жени е висок от 1980-те. Малко под половината жени и около 10% от мъжете работят на непълен работен ден, т.е. под 36 часа на седмица. <ref name="Labour Market">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.norvegia.bg/aboutnorway/economy/economy/labour/ | заглавие=Labour Market | достъп_дата = 18 февруари 2012 |издател=Норвежко посолство в България| език=en }}</ref>
От 1980 г. глобализацията води до свързване на норвежката икономика с тенденциите в световната икономика и нивото на безработицата се променя спрямо световните тенденции. През 2002 г. безработицата е 3,9%. През 21 век броят на работещите е стабилен и около 2.0-2.1 млн. души, а броят на работещите жени е висок от 1980-те. Малко под половината жени и около 10% от мъжете работят на непълен работен ден, т.е. под 36 часа на седмица. <ref name="Labour Market">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.norvegia.bg/aboutnorway/economy/economy/labour/ | заглавие=Labour Market | достъп_дата=18 февруари 2012 | издател=Норвежко посолство в България | език=en | архив_дата=2012-05-26 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120526181339/http://www.norvegia.bg/aboutnorway/economy/economy/labour/ }}</ref>


76% от работещите работят в сектора на услугите, 21,1% в индустрията и 2,9% в земеделието. <ref name="CIA" />
76% от работещите работят в сектора на услугите, 21,1% в индустрията и 2,9% в земеделието. <ref name="CIA" />
Ред 30: Ред 30:
През 2010 г. 26,7% от износът на Норвегия е за [[Великобритания]]. 12,1% за [[Германия]], 7% за [[Швеция]], 6,6% за [[Франция]] и 5% за [[САЩ]]. <ref name="CIA" />
През 2010 г. 26,7% от износът на Норвегия е за [[Великобритания]]. 12,1% за [[Германия]], 7% за [[Швеция]], 6,6% за [[Франция]] и 5% за [[САЩ]]. <ref name="CIA" />


През 2010 г. 14,1% от вносът на Норвегия е от [[Швеция]], 12,4% от [[Германия]], 8,5% от [[Китай]], 6,3% от [[Дания]], 5,9% от Великобритания и 5,4% от [[САЩ]]. <ref name="CIA" />
През 2010 г. 14,1% от вносът на Норвегия е от Швеция, 12,4% от Германия, 8,5% от [[Китай]], 6,3% от [[Дания]], 5,9% от Великобритания и 5,4% от САЩ. <ref name="CIA" />


== Транспорт ==
== Транспорт ==
Ред 42: Ред 42:


{{Европа-модел|Икономика на|Икономика на страните в Европа}}
{{Европа-модел|Икономика на|Икономика на страните в Европа}}

{{норвегия-мъниче}}


[[Категория:Икономика на Норвегия| ]]
[[Категория:Икономика на Норвегия| ]]

Текуща версия към 23:18, 9 октомври 2023

Норвегия е много високо развита индустриална страна, с отворена, насочена към експорта икономика. Страната е една от най-богатите в света. [1]

Обща информация

[редактиране | редактиране на кода]

Сред факторите за икономическия прогрес са запасите от нефт и газ, открити по бреговете на Норвегия през 1970-те, както и близостта до западноевропейските пазари. [1] Годишните доходи от продажба на петрол са 40 млрд. щатски долара. Повече от половината от норвежкия експорт е от този сектор. За да се предотврати инфлация харченето на печалбите от нефтената промишленост е ограничено. Значима част от излишъка е инвестиран в независим фонд, оценяван на 400 до 500 млрд. щатски долара през 2009 г. [2][3]

Страната е сред страните с най-голямо развитие на човешкия ресурс. Тя също е и най-миролюбивата страна в света за 2007 година. Норвегия е на 33-то място в света по средно образование, което е под нормите.

Икономиката на Норвегия обикновено се описва като смесена икономика — капиталистическа пазарна икономика, с явен компонент на правителствена намеса. Правителството контролира ключови области, като например жизненоважния нефтен сектор (чрез широкомащабни държавни предприятия) и енергийния сектор. Държавното участие в икономиката продължава да намалява вследствие на процесите на дерегулация и приватизация. Земеделието и риболовът са в частни ръце, с изключение на около 10% от горите, използвани за лесовъдство, които са държавна собственост. [4]

Страната е осигурена с природни ресурси — нефт, природен газ, риба, водни ресурси, горски площи и минерали. [3] Норвегия е вторият най-голям експортьор на природен газ и шестият на нефт в света. [3] Разчита най-вече на своята нефтена продукция и на международните цени на нефта; през 1999 г. 35% от износа на страната е на нефт и природен газ. Само Саудитска Арабия и Русия изнасят повече нефт от Норвегия. По-големи отрасли на стопанството на Норвегия са: хидроенергетика, металургия, корабостроене, локомотивостроене, дърводобив и дървопреработване, рибоконсервна и рибопреработваща промишленост, производство на маргарин.

Само 21% от площта на Норвегия е обработваема земя (3% култивирана земя и 18% гори, използвани за лесовъдство). [1]

В началото на 2007 г. в северната част на страната, при случаен сондаж, са били открити огромни залежи от нефт. Дотогава няма информация за наличие на нефт в този участък. Това откритие тласка икономиката напред с откриване на нови работни места, повишаване на брутния вътрешен продукт и създаване на твърди позиции на международния пазар.

Норвежката валута се нарича норвежка крона. Една крона се дели на 100 йоре. Брутният вътрешен продукт на Норвегия за 2011 г. е 391,8 млрд. евро (3 017 473 млрд. норвежки крони). БВП на човек от населението е 66 047 евро (510 544 норвежки крони). [5]

Икономическата политика на Норвегия се стреми да стабилизира и да се бори срещу безработицата и инфлацията, да насърчава растежа и да влияе на структурата на индустрията и разпределението на приходите. Слабоиндустриализираните райони биват подлагани на по-леко данъчно облагане. Създадени са финансови институции, които да подпомагат регионалните индустриални сектори, както и земеделието, риболовът и др. Целта е да се подкрепя иновацията, да се поддържат традиционните видове промишленост и да се предотврати изчезването на локалната индустрия. [6]

Докато дясноцентристките партии целят изграждането на инфраструктура с излишъка, лявоцентристките целят инвестирането му във фонд за бъдещите генерации. [2]

От 1980 г. глобализацията води до свързване на норвежката икономика с тенденциите в световната икономика и нивото на безработицата се променя спрямо световните тенденции. През 2002 г. безработицата е 3,9%. През 21 век броят на работещите е стабилен и около 2.0-2.1 млн. души, а броят на работещите жени е висок от 1980-те. Малко под половината жени и около 10% от мъжете работят на непълен работен ден, т.е. под 36 часа на седмица. [7]

76% от работещите работят в сектора на услугите, 21,1% в индустрията и 2,9% в земеделието. [3]

През 2011 г. публичният дълг възлиза на 48,4% от БВП. Инфлацията е 1,4% (2,5% през 2010 г.)

През 2007 г. износът на Норвегия се изчислява на 140,3 млрд. долара, а вносът — на 77,24 млрд. долара.

През 2010 г. 26,7% от износът на Норвегия е за Великобритания. 12,1% за Германия, 7% за Швеция, 6,6% за Франция и 5% за САЩ. [3]

През 2010 г. 14,1% от вносът на Норвегия е от Швеция, 12,4% от Германия, 8,5% от Китай, 6,3% от Дания, 5,9% от Великобритания и 5,4% от САЩ. [3]

Транспорт

[редактиране | редактиране на кода]

В Норвегия се намират 98 летища, 4169 км железопътна мрежа, 93 247 км пътища (253 км магистрали). [3]

Телекомуникации

[редактиране | редактиране на кода]

Норвегия разполага с една от най-напредналите телекомуникационни мрежи в Европа. Поради големите разстояния има широка употреба на мобилни телефони. [3] През юни 2010 г. 4,4 млн. норвежци са свързани с интернет — близо 95% от населението. [2]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Economic Growth // Норвежко посолство в България. Архивиран от оригинала на 2012-05-26. Посетен на 18 февруари 2012. (на английски)
  2. ↑ а б в BBC News — Norway country profile // Би Би Си. Посетен на 20 февруари 2012. (на английски)
  3. ↑ а б в г д е ж з CIA — The World Factbook // Централно разузнавателно управление на САЩ. Архивиран от оригинала на 2020-05-06. Посетен на 18 февруари 2012. (на английски)
  4. ↑ Mixed Economy // Норвежко посолство в България. Архивиран от оригинала на 2012-05-26. Посетен на 19 февруари 2012. (на английски)
  5. ↑ Facts & Figures // Норвежко посолство в България. Архивиран от оригинала на 2012-05-26. Посетен на 18 февруари 2012. (на английски)
  6. ↑ Economic Policy // Норвежко посолство в България. Архивиран от оригинала на 2011-03-24. Посетен на 19 февруари 2012. (на английски)
  7. ↑ Labour Market // Норвежко посолство в България. Архивиран от оригинала на 2012-05-26. Посетен на 18 февруари 2012. (на английски)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Икономика_на_Норвегия&oldid=11966636“.