Невиждани академици - Тери Пратчет

С изненада установих, че съм спрял да чета книгите от Света на диска преди цели десет години, и това, че съм ги изчел и ги притежавам всичките, не е никакво основание за тази жестока пауза. Добре направиха благородните люде, които възобновиха издаването им на български, макар да трябва да понесат да чуят някоя и друга дума относно избора на преводачите си или поне за старанието им.

Както знаете, тази книга разказва за възникването на футбола в Анкх-Морпорк и дейното участие на магьосниците от Невидимия университет в тази работа. Също важно участие имаха заклетият да придобие стойност орк г-н Хаху и завеждащата Нощната кухня г-ца Гленда. Мяркаше се и (професор) Ринсуинд, за когото си припомнихме, че няма майка, защото е избягала преди да се роди. Достойно място в действието зае и Ветинари (с или без лейди Марголота от Юбервалд), както и Деканът, за когото помним, че напусна НУ и предателски замина за Псевдополис да става архиканцлер в тамошния такъв.

Накратко, припомних си, че човек незменно има нужда от редовни дози духовит Пратчет. Също вярно е, че човек има нужда да чете като цяло. И този човек реши, че запустялият му блог заедно с читателската му любознателност могат да бъдат реанимирани като си самоподари и прочете нещо доказано качествено. Исках да прочета повече книги от миналата година, което не беше особено трудно, ако се вгледам в нея. Догодина пък ще станат 20 години от основаването на този блог, което си е интересно число, може би постижение, а също така и определено прозиращо предизвикателство.

Пожелавам ви през 2026 да прочетете повече книги отколкото през 2025. Направете го и ви обещавам, че няма да съжалявате.

Ще те помним завинаги, скъпи чичо Тери, защото ти имаш стойност.

Последният герой - Тери Пратчет

Никой не помни певеца. Песента остава.

Преди 20 години, когато попивах пратчетовата премъдрост за пръв път, не вярвах, че е възможно да искам да пиша за него и книгите му. Та то там всичко е толкова изпипано, че няма нужда от коментар! Ето, че човекът си отиде, медиите и книжарите го позабравиха и ни остана само да си припомняме добре забравените му шедьоври.

Както знаете, във всяка от книгите му за Диска се осмива нещо - кино, медии, религии, нации, полиция и всичко друго, което се сетите, както и още повече неща, за които изобщо не бихте се сетили. Разбира се, всичко това е гарнирано с интересна история, смешни персонажи, житейска философия, фентъзийни светове, иронии с неща, за които ви трябва доста широчка обща култура, за да схванете с какво точно се подиграва. Хубавото е, че дори и да ви харесва само едно от нещата, в книгите му има достатъчно от него, за да ги харесате.

В тази книга се осмиваха героите, професионалните, които отдавна са събрали точките за пенсия, но занаятът не ги пуска. И малко боговете. И някои от изобретенията на Леонардо да Куирм, като космически кораб с реактивна тяга на няколко степени, съставени от блатни дракони на специална калорична диета.

И още едно лично мнение. От художниците, с които свързваме кориците на пратчетските книги, Джош Кърби >>> Пол Кидби.

Фалшивата брада на Дядо Коледа - Тери Пратчет

Още една доза стари пратчетски историйки за деца и по-големи. Този път тематиката е за Дядо Коледа, джуджетата, зимните празници, снегове и времето в най-общ смисъл. Все пак в Англия времето си е основна и доста важна тема. Мястото, както и в предната книга, е малкото градче Блекбъри, освен ако не е някой засипан от преспите замък. А може и да е просто замък, без преспи, но пък с принц, който трябва да отговори на шантава гатанка, за да спечели една принцеса за жена. Абе много работи има, няма да скучаете, дори няма и да заспивате прекалено често, ако понечите да четете тези приказки на някой, който още не може да чете.

Преводът отново е на Комата, което е гаранция за качество и смешни смешки.

Боя се, че той не разбира английските закони. Престъпление може да бъде абсолютно всичко, както често се случва. Ако на хората им се позволяваше да правят каквото си щатсамо защото случайно не съществува закон, който да го забранява, щяхме да сме на същия хал като французите.

***

- Виж какво, бабо, не може да си гледаш Гнусен гаден снежен човек за домашен любимец! Тях всички ги ненавиждат!

- Той никак не е гнусен и гаден! - сопна му се тя. - Много даже си го навиждам и утре ще го водя в пощата да ми издадат разрешително да си го гледам.

Прахосмукачката на вещицата - Тери Пратчет

Патица на хоризонта! На таран! Пълен ластик!

Доста време мина, откакто по тези ширини са се мяркали платната на Тери Пратчет, и беше крайно време животворният му хумор да озари душите ни.

Разказите са сравнително по-старички и са от младините му, когато е публикувал навред из периодичния печат. Може да ви се сторят по-детински или неортодоксални (няма и намек за Света на диска), но пак са си симпатични и смешни. Има една прокрадваща се нишка за малко градче в най-дивия запад (Уелс), където овцекрадците биват преследвани от най-бързата полицейска палка наоколо, както е известен местният полицай. Имаше нещо познато и в историята за малките човечета, които живеят в тунелчета край подмолите на реката и се возят в лодки от орехови черупки, имаше даже и разгневени магьосници, които се замерят с всичко магическо, за което се сетят, а имаше и съвсем различни темички, които пък на нищо познато не приличат.

Много приятни и възпитани истории, които могат да бъдат страхотен подарък за мало и по-голямо. Буквите са едри, понякога грамадански и кривят насам-натам, а има и доста картинки. И има обилно много смешки, нали си знаете?:)

Още хубави думи за същата книга са писали Искрен и Ана.

Еманципирана магия – Тери Пратчет

Един ден, или по-скоро една нощ, в къщата на селския ковач от затънтеното планинско село му се ражда осми син. Работата е там, че ковачът също е осми син и съгласно преданието на новопоявилото се бебе му се полага да бъде магьосник. Ритуали са извършени, жезъл е връчен и чак тогава се установява, че бебето всъщност е момиченце. А жените не могат да бъдат магьосници, то си се знае открай време, само дето магията това не я интересува и тя вече си е там, вътре у новородената Ескарина Смит. Как ще се справи тя с магията, света и предразсъдъците и може ли изобщо?

В самото начало на фентъзи-образованието ми прочетох за еманципирането на магията и оттогава серията за вещиците ми стана най-любимата от историите за Света на Диска. Оказва се, че е било съвсем навреме, защото тя по принцип си се явява изначална – само №3 в поредицата – и предоставя основни сведения за деянията на магията и човеците в този свят. Защо жените стават вещици, а мъжете магьосници и каква е разликата.

„Вузев“ са издали това бижу още през 1994, когато аз още хабер съм си нямал от такава възвишена литература. По тези времена още не са превеждали имената на героите и Баба Вихронрав фигурира като Баба Уедъруекс, планините Овнерог са Рамптоп и други такива. А да, също така на едно място пише, че поотрасналата Ескарина била запозната с особеностите на междуполовото общуване, защото вече била помагала при раждания, както и да водят козите на коч. Което пише черна точка в досието на преводачката, защото ни праща директно при междувидовата любов. Отделно, че на друго място пък не различава силиций от силикон, но да кажем, че на това вече сме обръгнали, макар да си е все така неприемливо.

В крайна сметка реших, че има нужда от намесата на различни преводачи при поредиците, те ти дават така нужния поглед отстрани, защото човек свиква лесно с разкоша и започва да го приема за даденост. С подобна лекота приемахме и редовната поява на новите произведения на гения Тери, докато един ден и той не чу безплътен глас да му говори с главни букви. Защо тогава да не се върнем и да си припомним основите – ранните, зрелите, късните или просто които и да е от неговите книги? Какво от това, че го няма? Нима без него някой щеше да се осмели да пише забавно и мъдро фентъзи?

Аудиокнигата чете Стаси. Не знам коя е тя, но за всеки случай нека боговете от Главината да й помагат, за да прочете още книги на глас.:)

По-добри ревюта на същата книга има при Лонганлон, Ламот и Червенокосата лисица.

Баба страдаше от ужасно здрави зъби, нещо, което тя смяташе за голям недостатък у една вещица. Тя наистина завиждаше на Леля Анапъл, вещицата отвъд планината, която бе успяла да изгуби всичките си зъби до двайсетгодишна възраст и беше придобила авторитетния вид на истинска стара вещица. Това означаваше, че трябва да ядеш много супа, но и, че също така много те уважават.

***

– Разправят, че малкото знания били опасни, обаче от мен да знаеш - голямото невежество си е далеч по-страшно.

***

Днешните вълци бяха наследници на поколение, оцеляло само, защото се беше научило, че човешкото месо причинява и болка.

Килимените хора – Тери Пратчет

Смешна книга от най-ранните години на Пратчет. Този път действието не е в света на Диска, а се разиграва върху Килима и касае мъничките народи, които щъкат из него. Космите на Килима са гори, износените места – равнини, а из праха му изгряват и процъфтяват цивилизации. Или поне докато не се появят Фрей и мунрунгите. Насладих се на истории за смелост и хитрост, приключения, истории за малките и големите, за тайни вратички за влизане в непревземаеми замъци, за същества, които помнят бъдещето, за умници и глупаци, за несправедливи владетели и епична битка за финале гранде.

Весело и напрегнато повествование с характерните любими смешки. Донякъде ми липсваше онази типична за автора многопластовост от по-късните му книги, в която успява да съчетае освен смешки и трилър също и философия, множество сюжетни линии, справедлива кауза, може би дори наука, истинско познание. Тази книга е може би най-близкото му произведение до определението фентъзи.

Прилагам няколко любими цитата.

Погледнеш ли нещо, ти го променяш.

***

Повечето армии всъщност се командват от сержантите — офицерите ги има само за да придават известен цвят на картината да пречат войната да се обърне в проста махленска свада.

***

— Съдбата е нещо, дето си го правиш самичък, ей така, докато си живееш — рече Снибрил. — От собствен опит го знам.

***

— Не трябва да убиваш врага, ако е захвърлил оръжието си — обади се Бейн.

— А, тъй ли било? Човек се учи, докато е жив… Винаги съм си мислил, че точно тогава е най-удобният момент!

***

Ако не полагаш грижи за знанието, то си отива. 

Вещици в чужбина – Тери Пратчет

– Жълти павета – обяви Леля. – Къде се е чуло и видяло да се прави улица с жълти павета?

Това е книгата, в която Баба и Леля укориха Маграт за това, че иска да носи панталони и да „ходи по крака“, които панталони впоследствие бяха наречени магралони. Пак в тази книга вещиците откриха, че в чужбина хората се завиват да спят с юргам, което си е много хубава дума, нали? :):)

Как става така, че човек като се оплаче от нещо в салатата си, излиза, че точно това е поръчал!

***

Маграт казва, че [Баба] ще напише книга озаглавена Пътуване за Един Долар Дневно, при туй си е все същия долар.

***

Същността на прогреса е в това, че лошото се случва по-бързо.

***

Гутен ден, голем брато! Майне Домакине, троа бири пер нас, порке е мор. Силну зле.

***

Не харесвам приказките. Те не са истински.

Ламот също е писъл по темата по темата тук. А пък то вече имало и постановка по „Вещици в чужбина“ на Видинския театър, моля ви се, ше извинявате много.

Жътварят - Тери Пратчет

Смърт е временно отстранен от длъжност и докато се намери приемник за поста, по Света на диска започват да стават шантави работи. Хората все така си умират по разни причини, но никой не идва да ги вземе. Така става и с Уиндъл Пунс - престарелия магьосник от Невидимия университет. 

Весела, разбира се, но по онзи смел начин, по който само интелигентните хора се шегуват със сериозните неща, от които всички ни е страх. Всеки го е страх да умре, но като се замислиш, никой не го е страх да живее... Защо го живеем изобщо тоя живот, как, с кого? 

Препрочетох я, защото си я купих наскоро. Чел съм я преди от монитора, но ми беше останала само тя от Света на диска да я нямам в хартиена форма, та си попълних редицата. Толкова по въпроса дали вреди безплатното четене на книги от интернет на продажбите на хартиените им версии. 

Трябва да проверя, но ми се струва, че Пратчет я е писал, когато е разбрал, че е неизлечимо болен. И понеже е важно, за пореден път ще го кажа, че трябва да си доста корав тип, за да можеш да се шегуваш философски и поучително с всичко това. Респект, Тери! 

(За часовниците.) Как го понасяха хората? Допускаха времето в домовете си сякаш им е приятел. 

*** 

- Туй как се нарича? 

- ТАНГО. 

- Не вкарват ли в затвора за такива танци? 

- ДОКОЛКОТО ЗНАМ - НЕ. 

- Да се чудиш и маеш. 

*** 

Важното е да си необходим.

Нация - Тери Пратчет

Един човек е нищо. Двама са нация. 

Възможно ли е да бъде весела и оптимистична книга, в която още в първите страници е била издавена една нация, а друга е полуумряла от чума? Ако наистина си задавате такива въпроси, явно имате остра нужда от четене на още книги от Пратчет...

Приятен роман в духа на последните детско-юношески неща на автора. Долавя се солена нотка като от "Островът на съкровищата", може би капка  възмъжаване като от "Книга за джунглата" и вълни от любим пратчетов хумор, някои от които възголемички. Пак има достатъчно зададени философски въпроси и предложени чрез действията на героите възможни отговори. Колко бързо се става възрастен, колко тежи отговорността за взетите решения, когато още не знаеш какво да решаваш? Как се живее заради някого и заради нещо по-голямо и от двама ви? И куп други важни такива. Струва си да се прочете и може би в тийн-възрастта би имала най-голям ефект.

Намерих неочаквани коментари за "Нация" на неочаквани места. При Блажев има пространен текст от друг човек, който обаче доста дразнещо е побързал да погребе Пратчет с използването на думи като „лебедова песен“ и „последната книга на Тери Пратчет“. Настроението ми се пооправи, когато най-неочаквано за мен се оказа, че на сайта на Максим има чудесно интервю с Тери, включващо и въпрос за тази книга. Трябва да му се обърне повече внимание на Максим, явно разбира от кладенчова вода.:) 

Интересно се случи, че четох книгата много скоро след като гледах филма The Impossible, който разказва за цунамито в югоизточна Азия.  Напоследък съм станал забележимо по-ревлив...

Ако живеех край морето, бих си татуирал стилизирана вълна. 

... да убиваш също е част от това да си мъж. 

*** 

Ако ще се жертвате, казал по-късно Мау, тогава жертвайте времето си на олтара на всеобщото благо.

Зимеделецът – Тери Пратчет

Това е онзи Пратчет, който може да ти свие гърлото и да ти насълзи очите, пък макар и от хубави работи, а не онзи, който безгрижно те разсмива. Тази, както и другите книги за Тифани, младата вещица със зелените жилетки, са може би по-младежки, по-възпитателни. В приложения по-долу Правилник За Четене На Тери Пратчет те се водят Young Adult, което вероятно означава нещо като юношески. Тематиката този път също е за действията и желанията на младежите и за това как ... хм, се пръкват бебетата? :)

При всички случаи, теми и подходи обаче Тери Пратчет си остава недостижим властелин на хумора и сърцата на читателите си. 

Книгата е пореден и да се надяваме не последен бисер в короната от великолепни преводи на благородния сър de Cyrvool, който не спира да твори чудеса от храброст и преводаческа виртуозност. Човекът продължава да превежда глава по глава и да ги пуска за безвъзмездно четене в съответния клуб в дир.бг, а на верните му фенове ни остава само да попиваме и славословим. Човече, велик си! Респект! 

Следва укротено потопче от цитати, от които сърцето ми прескача удар. В случай, че е останал някой, който не знае как се изразява Тери Пратчет. 

- Eпа разочароваш ме, бе. 

- Епа прощавай, бе Роб. 

*** 

Вещиците обичаха да казват примерно: „Няма как да прекалиш със старостта, кльощавината и брадавиците.” 

*** 

След малко един глас се обади: 

- Дека е бе? 

- Мое па да е в отпуска? 

- Оти му е на демоно отпуска бе? 

- Ми да си види майната и таткото, мое би? 

*** 

- Ъ... че приемеш ли ей така леекичко да те поизлажем? - пробва се Роб. 

*** 

- Епа да, от убав помен по-убаво нема. 

*** 

- И от квиченето има файда. 

- А стига простотии бе! 

- Епа верно си е! Земаш, чуеш ли, кора за баница и туряш у нея много сланинка и подире, чуеш ли, фащаш квиченето и го туряш у сланинката и доде не е избегало, чуеш ли, право у печката. 

- Епа таквоз нещо досега не бех чувал! 

- Епа с’а го чу. Квик му викат на туй, от мен да на’еш. 

- Епа такова нещо нема! 

- Оти па да нема? Нали има кейк? А дето кейк, там и квик. 

*** 

Искаш ли да се свърши нещо, поръчай го на зает човек. 

*** 

Ние сме тези, които правят щастливите краища, дете, ден след ден. 

*** 

Романтиката е бая важна, от мен да найте. Най-вече оно е чалъмо за момъко да припари до момето без она да му рипне и да му издращи зъркелите. 

*** 

Затрупани в преспите посред замръзналата мочурлива низина, неколцина скитащи библиотекари се бяха скупчили покрай изстиващото си кюмбе и се чудеха какво ли още да изгорят. 

*** 

- Едно от момичетата ни направи чуден гювеч, - спомена тя (Леля беше прочута с това, че не помни имената на нито една от снахите си). 

*** 

Никога не учиш другиго чак пък на всичко, което знаеш. 

*** 

- Кривънци, кви бе’а тея картали бре? – изкоментира Голем Йън. 

- Мойте лели, - представи ги мрачно Роланд – Какво е картал? 

- Оно е таквоз големо черно дърто пиле с длъжък врат дето само чека некой да умре, - обясни Били Големо чене. 

*** 

И той чете „Принципи на съвременното счетоводство” цяла сутрин, но за да го направи поне малко по-интересно, вкара в него и сума ти дракони.

Академик Невиждан У. – Тери Пратчет

Поредна здравословна доза свеж Пратчет. Прясно-прясно преведен пак от достопочтения de Cyrvool и пак за безмерна радост на масите. Леко е наивно да се смята, че човек може да добави нещо смислено към завършените философско-хумористични бисери на Пратчет и затова за пореден (но не и последен) път само ще поцитирам в захлас. А този път светът (на Диска) е футбол! Алилуя!:):)

пп
Простете, но не можах да се сдържа с цитатите, такава наслада са.:)
пп2
Имаше и още, ама някак успях да орежа... половината.

Да работиш тук (в свещоливницата) означаваше, че вече нямаш достатъчно представителност за да си просяк.
***
- Бихме могли да поспестим пари, ако спазваме здравословна диета от зърнени храни и пресни зеленчуци. Това би ни позволило да запазим платото със сирената с избор от, примерно, три вида сирене.
- Три вида сирене не е избор, а издевателство! - възмути се Лекторът по Съвременни Руни.
***
Според някои шери не трябвало да се пие рано сутринта. Тези някои грешат.
***
В сърцето на един магьосник винаги има място за готвачки, защото то е близо до стомаха му.
***
Обикновено островърхата шапка в съчетание с роба и жезъл разчистваха пътя по-бързо и от трол със секира.
***
Теоретически погледнато той беше експерт по любовната поезия през вековете и я беше обсъждал надълго и нашироко с Госпожица Церикаишова, библиотекарката на замъка. Беше се опитал също да я обсъди и с Милейди, но тя само се изсмя и каза, че тя била твърде фриволна, макар и доста полезна като инструмент за обучение по използването на езиковото богатство, мерената реч, звукосъчетанията и чувствата в качеството им на средство за постигане на крайната цел, а именно да бъде докарана дадена девойка до това да остане съвсем без дрехи.
***
Гленда не можа да чуе нищо, защото някой наблизо занитваше някакви дрехи. (Джуджешкото модно ателие.)
***
Аз съм изцяло за свободното споделяне на информация, стига те да са тези, които свободно споделят тяхната информация с нас. Архиканцлерът
***
Писмото изглеждаше все едно някой беше отворил кранчето на поезията, забравил го така и заминал на ваканция.
***
- Хайде, двама капитани две крачки напред. Не ми пука кои ще са.
Това отне повече време, отколкото би могло да се очаква, защото тези, които не се бяха измъкнали по терлици от Залата, осъзнаваха, че постът на капитан на отбор предлага забележителния шанс да се окажеш на прицела на язвителния гняв на Архиканцлера. Накрая две жертви бяха изблъскани отпред и не съумяха да си пробият път обратно в редиците на колегите си.
- А сега, пак повтарям, избирайте поред играчи за отборите си, - той си свали шапката и я метна на земята
- Хайде де, това всички поначало си го разбираме! То си е момчешко нещо! Като с момиченцата и розовото е! Знаете как е! Всеки избира по един играч, така че накрая на единия се пада хърбата, а на другия дебелака. Някои от най-скоростните математически изчисления на всички времена са били постигани от капитани на отбори, мъчещи се да не им се падне хърбата... Стой си на мястото, Ринсуинд!
***
Хенри, с пъргавина изобщо не очаквана от магьосник толкова нагоре по главната последователност на диаграмата на Кръцврънк-Съсел, бързо посегна и хвана цигарата, мърморейки си нещо в смисъл „да не вземе да се изцапа”.
***
- Разбира се оттогава изтече много вода, - каза Ридкъли и след още една пауза добави
- Случайно да ти се е припило нещо?
- И да ми се е припило, не е случайно, - отвърна бившият Декан.
***
Пондър Стибънс веднъж беше взел на сто процента изпит по ясновидство като се яви на него предишния ден.
***
- На ограничен бюджет сме, - обясни Архиканцлерът на Бързнек – Нали разбираш, държавно финансиране.
Магьосниците се смълчаха. Беше все едно някой току що да ти е казал, че майка му е починала.
***
Когато двамата началници си тръгнаха, по-старшите преподаватели си отдъхнаха. Повечето бяха достатъчно възрастни за да си спомнят последните две ожесточени битки между магьоснически групировки, най-страшната от които беше едва-едва доведена до край от Ринсуинд размахващ половин тухла в чорап...
Пондър хвърли един поглед към Ринсуинд, който подскачаше неловко на един крак мъчейки се пак да си обуе чорапа. Пондър реши да се въздържи от коментар. То вероятно беше същият онзи чорап.
***
- Какво става тук?
И номерът мина. Изрече ли го с правилния тон жена скръстила ръце пред гърдите си и един неподготвен мъж все нещо ще отговори преди да има време да помисли и дори преди да има време да измисли някоя лъжа.
***
- Женският ум несъмнено е коварен, милорд.
Ветинари погледна изненадано секретаря си:
- Е да, разбира се. Нали трябва да се оправя с мъжкия.
***
Някъде в този момент тя разбра, и то цялото й тяло разбра, че е на път да изригне в потоп от сълзи. Вместо това се зае да мете.
***
- Какво е орк? - не доразбра жената до него.
- А, едно време в Юбервалд ли, май там беше, те са разкъсвали хора и са ги изяждали.
- Чужденци, какво да ги правиш, - изкоментира жената.
***
Зората съумя накак си да надзърне покрай необятната пушилка, издигаща се денонощно над Анх-Морпорк, Града на Градовете, илюстрирайки почти до края на наличното пространство, че димът е белег на прогрес, или поне на това, че някакви хора палят нещо.
***
Прогресът на историята се нуждае от касапи не по-малко отколкото от пастири.
***
Искам от вас да подходите към случая в най-добрите спортсменски традиции на Невиждания Университет, а именно, да мамите само като не ви виждат.
***
- По време на почивката, както разбирам, ще се състои показно шествие на Анкх-Морпоркския акордеонен оркестър, но съм сигурен, че ще посрещнем това изпитание с чест.

Туп! – Тери Пратчет

Особеното този път е това, че след години суша от ИК "Вузев" успяха да изкарат нещо, което не нагарча. Истинска хартиена книга от Пратчет на български! Преводът, срещу който предния път всички толкова мрънкаха, си е съвсем нормален (на мен ми хареса дори и онзи момент с Гроздеберито:), самата история не блести кой знае колко, но пак има загадка, напрежение до последния момент на разкриването и обичайните пратчетски смешки. Имаше някои прозрения като това за умопомрачителната танцьорка на пилон, която се пада приятелка на Ноби (на Ноби!!!), и за четенето на приказки на невръстния отрок на Сам Ваймс.:) Последното го разбирам много добре в смисъла му на нещо, което си обещал да вършиш и след n на брой повторения то започва да се превръща в ритуал и ненарушимо табу.

Разбира се, за пореден път почти всички ме превариха с точни коментари по темата.

- They have dwarf bread?
- I'm afraid so.
- Isn't it illegal to give that to prisoners?!
***
No excuses. No excuses at all. Once you had a good excuse, you opened the door to bad excuses.
***
- Certainly we need to talk to you, said Carrot. Do you want a lawyer?
- No, I ate already.

Шапка от небето – Тери Пратчет

Отново покъртително добър превод от de Cyrvool, да е вечно здрава клавиатурата Му! Всеки е наясно какво самоубийство е това да се превежда Пратчет, а той за пореден път се е справил блестящо. И няма такова нещо като „непреводима игра на думи”, всичките му са удачни.:)

Това е втора книга за Тифани. След като в първата наби Кралицата на феите с тиган, сега беше пратена да чиракува и трябваше на чужда територия да се бори с роилник, за който всички знаят, че не може да бъде убит. Нак Мак Фийгъл помагаха самопожертвователно (те нали само така могат), а накрая дори Баба Вихронрав удари едно кокалесто рамо.

Добра, много добра, Пратчетска.

Кръг от тишина последва Тифани и мис Тик надолу по пътеката, защото нещата, които обикновено шумолят из плетищата, гледат да са много тихи, когато наблизо има Нак Мак Фийгъл.
***
Не е лесно да говориш с някой, който не престава да внимава. Това направо те скапва.
***
Вече беше овладял първите две правила на писането, както ги разбираше той:
1. Открадни си малко хартия.
2. Открадни си молив.
За нещастие това не стигаше.

- Ми ние тука тъкмо я развивахме литратурната дейност.
***
Джейни потропваше с краче. Ръцете и все още си бяха скръстени. И се усмихваше с онази специална усмивка, която жените научават също така приблизително когато рекат да се омъжат и която като че ти казва: „Да, наистина си загазил, но аз ще те оставя да се закопаеш още повече”.
***
Винаги се изправяй срещу страховете си. Носи си достатъчно пари, но никога твърде много, както и малко канап. Дори когато вината не е твоя, отговорността е твоя.
***
Ако вземеш да се превъзбудиш и да се развикаш и да удариш козата (при което да си удариш ръката, защото то е все едно да зашлевиш чувал със закачалки).
***
Те се спогледаха. Това беше безумен, отчаян план, много опасен и рискован и изискващ неимоверна сила и смелост за да сполучи.
А щом като се постави въпросът по този начин, [Нак Мак Фийгъл] веднага се съгласиха с него.
***
Мястото й си беше на Варовитище. Всеки ден тя казваше на хълмовете какво са били. И всеки ден те й казваха коя е тя.
***
- Вие да не би да я шпионирате... исках да кажа да не би да я наблюдавате през цялото време? – леко се поужаси г-ца Здравомислова.
- Епа да, - подтвърди безметежно Роб Секигоопрай – Ма не и у кенефо, оно се най. И у спалнята й също оно станá по-мъчно, оти она е запушила доста от фугите, кой я знае оти.
- Изобщо не мога да се сетя защо ли, - вметна предпазливо г-ца Здравомислова.
- И ние не мо’ем, - кимна Роб – Викаме си дека мо’е па да е, да не й дуе течение.
***
- Как че я освестим големата бабаяга бре? - зачуди се Голем Йън.
- Чувал съм, дека требе да й се тури чутурата между нозете, - рече неуверено Роб.
Прост Уили въздъхна и си изтегли меча:
- Я викам дека туй е мънечко драстично, ма само некой да ми я държа да не мърдоли...
***
- Тогава защо с мис Тик ме изпратихте при нея? - поиска да знае тя.
- Защото тя обича хората, - отговори старата вещица крачейки бързо напред - Грижа я е за тях. Дори и за онези тъпите, гадните и изкуфелите, за немарливите майки със сополивите им отрочета, за нехранимайковците и за глупаците и за онези идиоти, които се отнасят с нея като с някаква слугиня. Ей на това му викам аз магия: да виждаш всичко това, да се занимаваш с всичко това и все пак да продължаваш. Това е да бдиш цяла нощ до някой беден старец на смъртно легло, облекчавайки колкото болка смогнеш, утешавайки ужаса им, грижейки се да си тръгнат леко по пътя... а после да ги измиеш, да ги спретнеш за погребението и да помогнеш на разреваната вдовица да почисти и да изпере след него, а това, да ти кажа, не е задачка за слабонервни, и да продължиш да бдиш и следващата нощ до ковчега преди погребението, а когато най-сетне се прибереш вкъщи да не можеш да поседнеш и пет минутки преди да довтаса да тропа на вратата ти с гневни викове някой мъж, щото жена му имала затруднения с първото си раждане, а акушерката не знаела какво да стори, а ти да станеш, да си вземеш торбата и пак да потеглиш на път... Всички го правим това, всяка по свой си начин, а тя го прави по-добре от мен, ако си сложа честно ръка на сърцето. Това е основата и сърцевината, душата и средоточието на вещерския занаят, това е то. Душата и средоточието! - Госпожа Вихронрав заби юмрук в дланта си подчертавайки с по един удар всяка дума - Душата ... и ... средоточието!
***
Сигурна съм, че можех ... да се оправя все някак си, да спестявам...
- Живеем в нечестен свят, детето ми. Радвай се, че имаш приятели.
***
БААЛОНЧЕТООООО!”, което беше традиционният звук на мъничко детенце, току що научило, че с балоните, както и с живота като цяло, е много важно да знаеш, кога да не му отпускаш края. То балоните за друго не стават, освен да учат малките дечица на това.
***
- Сбогом... Артър.
Тя почувства, как роилникът потегли. Нямаше много по какво да се усети - тук помръднат няколко песъчинки, там избучи нещо във въздуха - но той бавно се заплъзга през черния пясък.
- И да пукнеш дано и да се не повратиш! - изкрещя след него Роб Секигоопрай.
***
Не са важни вещите. Хората са всичко.
***
Защо да си тръгва? За да се върне пак тук. Така че да може да види мястото откъдето е тръгнала с други очи и в нови разцветки. А и хората виждаха нея по нов начин. Да се върнеш откъдето си започнала, не е същото като никога да не си заминавала.

Ерик – Тери Пратчет

Изумително скучни неща като „Фауст” и Троянската война, глупостите на Данте за ада, откриването на фалшиви Индии, творенето на светове и куп други популярни митове и легенди (които е логично човек да е успял да намрази стабилно и от сърце още в невръстна училищна възраст) могат да бъдат осмени като едното нищо. Достатъчно е с тях да се заеме Пратчет.

Този сектор от Света на диска е издаден през далечната 1990, аз го четох 10 години по-късно и ми се струваше, че Ринсуинд ми е най-малкото състудент. Сега, след още 10 години, откривам други забавни моменти. Номерът в много от смешките на Пратчет е, че трябва достатъчно добре да познаваш това, с което се подиграва, за да схванеш иронията в пълнота. А в този случай никак не е трудно, защото всичко малко или много е било част от задължителната учебна програма. Забавно беше.:)

Поли иска континентче.
***
В джунглата на централен Клетч действително има изгубени кралства на тайнствени амазонски принцеси, които пленяват изследователи от мъжки пол, за да ги подложат на специфично мъжки задължения. Последните са действително буйни и изтощителни и жертвите без късмет не издеянват дълго*.
[* Става така, защото задължения като да поставяш щепсели, да ковеш рафтове, да проверяваш странни шумове по таваните и да косиш полянки постепенно могат да износят и най-здравия организъм.]

Да направиш пари – Тери Пратчет

Тери е гений. Точка.

Исках да кажа, че макар всичко пак да опира в крайна сметка до чисто физическата крайна цел, но стилът все трябва да значи нещо, не мислиш ли? Нужен е блясък. Нужно е новаторство. Нужна е феноменалност, а не проста функционалност.
***
Лишен съм от каквото и да е чувство за хумор. Изобщо нямам такова. Това е доказано френологично. Имам синдрома на Нихтлахен-Кайнвиц.
***
Олян беше виждал как се издухва и извива стъкло и се възхищаваше на хората които го правеха, както може да се възхищава само някой, чиято единствена дарба беше да извърта думи.
***
Който и да е казал, че не можеш да измамиш честен човек, със сигурност не е бил такъв.
***
Странна работа, как става така че баща разбойник е нещо, за което си траеш, обаче пра-пра-пра-прадядо пират и роботърговец е нещо, с което можеш да се фукаш на чаша портвайн.
***
Той беше изключително добър в делегирането на отговорности. Да, обаче този талант изискваше и хората от другия край на веригата да са добри в това, да им се делегират отговорности. А те не бяха.
***
- “Вестникът” изглежда си мисли, че съм възнамерявал да национализирам Кралската Банка, - сподели Ветинари.
- Да национализирате? – смая се Олян.
- Да я открадна, - преведе Ветинари
***
Като не знаеш какво да правиш, среши си косата и си лъсни обувките. Мъдри слова.
***
Дамата в приемната беше несъмнено фина жена, но понеже работеше за „Вестника”, Олян не се чувстваше в състояние да я признае за пълноправна дама.
***
А след още малко Гладис пристигна с гардероба му. С целия, включително и с вратата, която тя беше хванала под мишница.
***
Тя беше адско изчадие в приблизително човешки облик.
***
…сприхавостта и докачливостта на бръснати маймуни.
***
Кавичките потрепнаха като девойка от добро семейство натъкнала се на умряла мишка.
***
Тя тропаше с крак и настояваше за внимание и заплашваше и оскърбяваше и хич не помагаше, че ги наричаше „добри хора”, защото никой не обича явния лъжец.
***
Защото хората не обичат промените. Но направиш ли промяната достатъчно пъргаво, просто минаваш от един вид нормалност в друга.
***
- Аж шъм Игор, шър. Ние не жадаваме въпроши.
- Така ли? И защо?
- Не жнам, шър. Не шъм питал.
***
Оръжие, което разнасяш без да знаеш да си служиш с него, принадлежи на врага ти.
***
...керван на странстващи счетоводители...
***
Изглеждаха пищни като пудинг със сливи и по-сложни и от джуджешки договор.
***
Хюбърт е икономик. Това е нещо като алхимик, но не води до чак толкова мазало.
***
Мрачни изчадия на Ужаса заиграха параноичното си хоро пред вътрешните очи на Олян.
***
Капитанът беше затворена книга в заключено книгохранилище.
***
„Старите некроманти никога не умират.”
***
Позорът, Безчестието и г-н Калпазанчо го гледаха в лицето, но само последният го облизваше.
***
И се яви мисъл: става дума за ум срещу ум. А оръжие, което той не знае да използва, принадлежи на теб. Притисни го.
***
Хората на г-н Спулс бяха сторили, ами, каквото им беше по силите. Това обикновено е извинителна фраза, означаваща, че резултатът е само една стъпка над посредственото, обаче онова, което беше по техните сили, представляваше лъвски скок над превъзходното.
***
Замажи с приказки, каквото не можеш да уредиш с приказки. Изработи си сам късмета. Заложи на шоуто. Ако се провалиш, гледай да те запомнят как си го превърнал в пикиране.

пп
И отново огромнейши благодарности на дьо Цървул за всеотдайната работа по превода. Хвала!

Добри поличби - Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица - Тери Пратчет, Нийл Геймън

Поредна доза Пратчетска амброзия, макар на моменти да ми се струваше не достатъчно Пратчетска. Ангелските и дяволските страни в действието не ми харесаха особено, бяха някак... холивудски. Нелепо е да ти пробутват по-сериозни неща от обикновено в Пратчетските книги, обаче с американска гарнитура. Бих предпочел да ми разкаже повече за детската банда с колелетата и още за брачния живот на вещицата и унищожителя на вещици. Това обичам аз, човешките истории, а не глупостите за четиримата рокери на не знам си какво си...

Както и да е, наистина хубава книга, много весела и силно възпитателна. Може да припомни кои са важните неща в живота на тези, които са забравили колко точно е дълга лятната ваканция. Ама стига вече толкова, така или иначе за Пратчет никога не мога кажа достатъчно хубави думи, затова да се оправя сам.:)

Предложете на хората някаква нова вяра, облечена в собствен костюм — и сърцата и умовете им са ваши.
***
- Сигурно работата ви е много вълнуваща, винаги съм си го мислела — рече сестра Мери. Господин Йънг като че ли беше доволен. Не всеки можеше да оцени най-стимулиращите страни на ценовото счетоводство.
***
Да, с кралското семейство поне си наясно с положението. С истинските му членове, естествено, дето наблягаха на махането с ръка и откриването на мостове. Не ония, дето по цяла нощ се шматкаха по дискотеките и повръщаха върху папараците*.
[* Може би тук си струва да споменем, че господин Йънг си мислеше, че папараци е вид италиански линолеум.]
***
На господин Йънг от години не му се бе налагало да успокоява ревящо бебе. Пък и поначало никога не се бе изявявал особено добре в това. Той поначало си уважаваше сър Уинстън Чърчил и да пляскаш негови по-маломерни версии по дупето, винаги му се бе струвало проява на грубост.
— Добре дошъл в света — рече той уморено. — Почакай и ще му свикнеш.
Бебето затвори уста и го загледа на кръв, сякаш той беше някой непокорен генерал.
***
Като си ангел, не значи непременно, че си и глупак.
***
По-нататък във влака някакви се сбиха. Скарлет се усмихна. Хората вечно се биеха — за нея или покрай нея; много мило наистина.
***
...онова, което е наистина важно, е да бъдеш такъв, какъвто си, и то колкото можеш по-яко.
***
Рижата приличаше на жена, която, ако отиде на почивка на остров, по-малък от Австралия, то ще е само защото са си дружки със собственика му.
***
Едно погрешно движение, и ще те застрелям! И после бял ден няма да видиш!
***
Ваканцията се простираше пред него, безкрайна и неопитомена.
***
Съществуват милион интересни неща, които едно момче и кучето му могат да правят в неделя следобед.
***
Верността беше велико нещо, но никой заместник-командир не бива да бъде принуждаван да избира между своя командир и цирк със слонове.
***
Със скоростта на нападаща кобра момчето се озова горе на дървото. Секунди по-късно вече беше на земята с препълнени джобове и шумно гризеше кисела, безупречна ябълка.
— Хей, ти! Хлапак! — подвикна изотзад грубиянски глас. — Ти си онзи, Адам Йънг! Виждам те! Ще кажа на баща ти, да знаеш — ще му кажа и още как!
Нямаше начин конското евангелие да му се размине, мислеше си Адам, докато търчеше редом с Кучето с джобове, натъпкани с крадени ябълки.
Никога не му се разминаваше. Но щеше да е чак довечера.
А до довечера имаше много-много време.
Той метна огризката от ябълката горе-долу натам, откъдето идваше преследвачът му, и бръкна в джоба си за друга.
И без това не разбираше защо хората вдигат такава патардия, дето някой им ядял тъпите ябълки, но без тая патардия животът щеше да е къде-къде по-малко забавен. И според Адам не съществуваше ябълка, дето да не си струва белята, която си навличаш, задето си я изял.
Искате ли да си представите бъдещето — представете си едно момче и кучето му, и приятелите му. И едно лято, което никога не свършва.
И искате ли да си представите бъдещето, представете си ботуш… не, кец, на който му се влачат връзките, подритващ камъче; представете си пръчка, която става да ръчкаш разни интересни неща и да я хвърляш на кучето, което може да реши да ти я донесе, а може и да не реши; представете си фалшиво подсвиркване с уста, което направо разказва играта на някое популярно парче без късмет; представете си фигура — наполовина ангел, наполовина дявол и изцяло човек… Която се влачи безгрижно към Тадфийлд… во веки веков.

Пощоряване - Тери Пратчет

Хората често бъркат това да си отчаян и да си Играч. На външен вид може и действията на двамата да си приличат, но съществената разлика е в избора, който всеки прави. Единият го върши, защото няма никакъв друг избор, а другият - защото понякога надмогва страха и може би това му харесва. По-интересни за мен обаче са все не крайностите, а зоните на преливането им с “нормалното”. Може ли хазартният тип да спре да бъде такъв когато си поиска и пак когато си поиска да продължи? Може ли страхливецът да овладее адреналина и да го впрегне в нужната посока, пак когато си поиска?

Всеки път като чета Пратчет и се веселя с книгите му съм много доволен, че съм му съвременник. Не че това ме грее физически, но е приятно. Сигурен съм, че след време хората ще започнат да го анализират, да обобщават и разглобяват, да състезават философското срещу смешното в Света на диска. А аз просто ще гледам от креслото в ъгъла и ще се подсмихвам самодоволно. Защото съм имал шанса да попивам интуитивно цялата прелест на романите му преди някой да е успял да ги разнищи на съставните им части. Без да ми се казва изрично за какво да внимавам, без да ми се обяснява всеки намек за квантова механика, всяка добре прикрита ирония. Много държа да ми остават неясни места, защото предизвикателството е все някога да ги разбереш сам, а тогава усмивката е много сладка, защото в такъв случай с Тери сме играли соло и на всичкото отгоре финтовете ни са се получили.

Спечелиш ли, прибираш кинтите и си тръгваш. Нали така трябваше да се развива една игра?

Бих искал да стисна ръката на преводача - благородният сър de Cyrvool. Мъжко момче. Аз четох от монитора неговата самоделка, която всъщност била първата от двете книги, посветени на пощите и подигравките с тях. Има си нови главни герои (и героини;), има ги и познатите ни стари муцуни от Двореца, Стражата, Гилдиите. Отдавна чаках кога Тери ще въведе и темата за хакерството като дори си мислех, че ще е в самостоятелна книга. Как да устои човек и да не се побъзика с програмистите?:)

Подвижни образи - Тери Пратчет

Смях се на глас. Не, това не е просто картинен речник, аз наистина виках ха-ха-ха, а по бузите ми се стичаха сълзи. Естествено, част от тях предпочетоха по-заобиколния маршрут и впоследствие бяха насилствено издухани.

Разширяващ се кръг от безлюдие.
***
Зайците нямат такива проблеми. Хайде, хоп… и много благодаря.
***
Гърбът вече го болеше.
Пренасянето на млади жени на безопасно място изглеждаше чудесна идея на хартия, но проявяваше големите си недостатъци още след първите стотина метра.
***
- Хайде да се махаме! – настоя Гаспод. – Не е редно да си сам в стаята на дама.
- Че аз не съм сам – възрази Виктор. – И тя е тук.
- За същото ти говоря.
***
Ако се вярва на историците, решителната битка, сложила край на гражданската война в Анкх-Морпорк, се провела между два оредели отряда от изтощени до припадък мъже, и то в някакво блато през ранно мъгливо утро. Макар че едната от враждуващите страни си приписала победата по-късно, на практика резултатът бил “Гарвани – 1000 точки, хора – 0 точки”. Впрочем така е след почти всички битки.
***
… възрази Джинджър с немощния глас на разума, който чака безумието да разбие вратата с брадва.
***
И хич не се опитвай да ми пробутваш това разумно хладнокръвие. Адски мразя хората да се държат насила хладнокръвно и разумно.
***
Художникът беше сътворил шедьовър. В прегръдките на Виктор, на фона на пламтящия град, Джинджър показваше практически всичко, което имаше, както и още много от онова, което всъщност нямаше.
***
- Да, бе, секс – прекъсна въздишката му Деканът. – Мен ако питаш, прекалено много се говори за това напоследък.
Разговорът събуди Уиндъл Пунс, който дремеше в креслото си на колела до камината.
- К’во било? – сепна се той. Деканът почти опря устни до ухото му.
- Казвам, че като млади дори не знаехме какво означава думичката “секс”.
- Вярно, съвсем вярно – потвърди Пунс и се загледа замислено в пламъците. – А помниш ли дали изобщо го открихме някога?
***
Както се оказа, можеш да си известен и с това, че си… хъм, известен.
***
Тя го тласна свирепо към древната инвалидна количка на Уиндъл Пунс и така се усмихна на стария магьосник, че от ушите му блъвнаха облачета изпарена ушна кал.
- Извинете – замърка с гласец, от който пръстите на магьосниците се подвиха в ботушите им, - може ли да ви ползваме назаем за мъничко?
***
А след жребеца фучеше триколесен стол, който взе завоя само на две колела, проточвайки струя искри след себе си. Беше претоварен с магьосници, които крещяха с все сила. Начесто някой от тях губеше опора и тичаше, за да набере скорост и пак да се хване за количката. Трима обаче не си бяха намерили място. Тоест единият все пак се държеше за влачещия се гюрук, другите двама пък стискаха робата на предния. Затова на всеки завой опашка от трима магьосници се мяташе по улицата с гръмко “Уааа!”.
***
А в момента Ковчежникът се опитваше да контролира прастара летяща метла, взета от музея на Университета, докато лудият зад него упорито се мъчеше да зареди арбалета си с една ръка. Архиканцлерът беше настоял за тази въздушна атака. Било абсолютно задължително да нападнат от въздуха.
***
- Туй какво е?
- Зеле, Архиканцлер.
- Да не е някакъв зеленчук?
- Да.
- Не понасям зеленчуци. Кръвта се разрежда от тях.
***
Целият живот е като да гледаш филм. Само че си влязъл десетина минути след началото и никой не ти разказва сюжета, затова го сглобяваш по откъслечните реплики.
И никога не ти дават шанс да останеш за следващата прожекция…

Дребнио волен народ – Тери Пратчет

Наскоро пробутвах някому прясната ми идея, че понеже хората са различни, трябва да се измисли начин как да носят различна отговорност. Един например може да отговаря само за себе си, друг може за двама, трети може за един клас/град/държава, а пък някои и за себе си даже не могат. И после точно на това място в разсъжденията прочетох “Дребнио волен народ”, където има някои сходни моменти:

Които могат, трябва да вършат работа и зарад тия, които не могат. А някой трябва да говори и зарад тия, които нямат свой глас.

А и някои още по-хубави. И друг път съм забелязвал, че Тери обича да разправя за страха и за гнева в съседни изречения. Страхът е хубаво нещо, помага за оцеляването, в критичните моменти те напомпва с всичко необходимо, за да реагираш светкавично. Но гневът е по-добър, защото има остър ръб.

Другото ми любимо е собственическото чувство, с което вещиците гледат на света наоколо им. Това не е егоцентризъм, мания за власт или нещо подобно, та те дори не искат да им се плаща за вещерските услуги. Но когато кажат “Това е моето село! Моят брат! Моята земя!” е по-добре да си потърсиш масивно прикритие, защото с казването на подобни неща само довършват точенето на въпросния режещ ръб. Та идеята ми беше, че и на мен ми действа много вдъхновяващо, когато мисля за нещо мое, като изобщо не е нужно да го притежавам. Важното е да мисля така за него.

Много се зарадвах на книгата, не само защото е от серията за вещиците, която пък ми е най-любимата, но и заради хъса на преводача. Да е жив и здрав и да илядИ ! Хвала на такъви!:)

Един хубав овчарски цитат:

Увиха Баба Болежкова във вълнено платнище и закачиха за него кичур сурова вълна. Това нещо беше специално за овчари. Щеше да каже на всички богове, които биха могли да бъдат замесени, че покойникът е бил овчар и че е прекарал много време по хълмовете и че, понеже покрай агненето и покрай това онова не е имал как да отдели достатъчно време за религия, и понеже горе на бърдото няма църкви и храмове, то като цяло можеше да се надява, че боговете ще разберат и че ще погледнат благосклонно. Трябва да се каже, че никой не е виждал Баба Болежкова през живота си да се е молила на когото и да е за каквото и да е, и всички бяха съгласни, че дори и сега тя не би отделила време за никой бог, който не би разбрал, че агненето първо, всичко останало после.

И последно, една кратка, изящна, ама много актуална в национален мащаб фраза:

…и у целото место пропада секакъв ред.

Истината – Тери Пратчет

Няколко пъти по различни поводи съм се чудил по въпроса за истината. Голямата истина една за всички ли е или всеки човек си има някакви негови малки истини? Изхарчил съм часове от времето на мои приятели, за да се убеждаваме един друг в правотата ту на голямата обективна, ту на малките части истини.

Тази книга е сред малкото от поредицата за Диска, които не са сканирани и пуснати за свободно четене из мрежата. Цитати от нея не фигурират в дългите списъци с крилати пратчет-лафчета. Никой фен на Пратчет няма да ви я похвали. Освен аз.:)

Намерих едно интересно размишление, пак принципно, за хората и обществото.

Значи то [обществото] е нещо различно от обществеността и хората? Да разбирам ли, че обществото не е същото като хората, които срещаме на улицата? И се оказва, че обществото се занимава с големите, умерени, разумни мисли, докато хората само се размотават и вършат дребни глупости.

И, разбира се, поуката от финалните редове, когато лампите светват, хората нетърпеливо се бутат да излизат, персоналът пали фенерчетата и тръгва между редовете, а в същото време биг бендът дава всичко от себе си и твори единственото нещо, заради което си е струвало да се отиде на този филм:

Защото нищо не е задължително да си остане вярно завинаги. Стига и да е достатъчно задълго. Истината ви казвам.

Хубава книга, кара те да се съмняваш в изначалните неща и да тормозиш познатите си с глупави въпроси като на всичкото отгоре настояваш за смислени и обосновани отговори.

п.п. А книгата се разправя за това, как в Анкх-Морпорк започва да излиза вестник.;)