Скъпи колеги, драги съмишленици, другарки и другари,
Настана време разделно, антондончево или, както Иван Славков, сценарист на юношеската класика "Неочаквана ваканция", веднъж спомена на излизане от хотел Радисън след среща с група журналисти под прикритие: "Застигна ни неочаквана ваканция, другари!". Е, моята не е неочаквана, нито е толкова горчива като неговата раздяла с председателското място на БОК, но затова пък е сладка като сочно резенче от пъпеш с аромат на плътски копнежи и недоизказани помисли.
Някак шибано неусетно се изтърколи половин година, в която най-после след дълго отлагане положих основите на блогърския си живот, който пък от своя страна ме срещна с Вас - мили и безславни копелета такива! Това обаче не ми дава повод да съм разточителен в думите и сантиментален в изводите, защото след по-малко от две седмици отново ще ви надувам главите с безмислици, така че радвайте се, докато ме няма, но не прекалявайте, защото може и да ви изненадам.
И понеже напоследък дишам в ритъма на new jazz вълната (със съдействието на среднощни железници "Lu-dost"), поздравявам ви със следващата влакова композиция и непреходна класика, блестящо ремиксирана от Club des Belugas.
