събота, 25 юни 2011 г.

Честит ми рожден ден!

Тежко е да имаш рожден ден. Всички се надпреварват да ти подаряват подаръци, а ти седиш на централно място пред отрупаната с лакомства маса и се чудиш от кое да си вземеш по-напред. Но какво да се прави, ще търпя. Величественно отказвам помощ, затова и не се опитвайте да ми подавате ръка, крак или друг крайник, освен ако не е добре препечено пилешко бутче - изобщо няма да съм ви признателна. Напротив, даже ще ви измисля наказания.

Ето такива снимки получавам на пощата си от сутринта!... Не че се оплаквам. :)

Например на Ностромо ще му свия компотите от малини - обичам да пия компот на верандата по изгрев слънце, така че изобщо да не ми прави обидени физиономии. Ламот, естествено, ще се прости с дантелените си гащи - съжалявам, Ламоте, но не може да имаш по-хубави гащи от моите. Скай и Миленка предвидливо ми подариха страхотни подаръци, затова към тях ще съм по-благосклонна - просто трябва да ми подарят по още един. Точето внезапно ще остане без билети за концерта на Удо, ама пък голям чудо, а после ще дам билетите на Лу и ще я метна, че са преместили концерта на Дейвид Бауи на стадиона, където ще пеят Удо - знам, гениална идея. На Идка ще й дам повод да напише пост как й е изчезнала полата в градския транспорт - така й се пада, като ме напива с бира. Вал ще трябва да ми намери голи снимки на интелигентни мъже - явно е, че няма да са на Ностро и Ламот, но и не искам да са на Айнщайн и Хокинг, че не са точно моя тип. А на Надето няма да й покажа снимките, които ми е дал Вал - това ще е катастрофа за нея. Зорито ще я озоря да пише разкази по мои рисунки на дракони - и без това вече има опит с истории за ламя. На Владо ще му спра четенето, слушането и гледането на новини, че да го видя какъв подтекст ще влага в приказките си. На Икария ще й огранича блога да не може да публикува постове по-дълги от 140 символа - заради нея всеки път си загарям манджата. На Дивка ще й скрия сладкишите - стига ме е разсейвала, докато работя - все пак само на работа си почивам и нямам време за ядене. На Блага пък ще й преместя часът на сутрешното кафе в един през нощта - страхотно, нали. На Омни ще й се скарам, задето си е запуснала блога, а пък навиква нас. Скроти ще бъде задължен да напише позитивно ревю на филм на Зак Снайдер - ах, може ли да съм толкова лоша. На Светлето ще й спра секса за около две минути - и да не си помисля да ме залива с дълги коментари. На Светлето от "Защо, какво, как", ще й преименувам блога на "Защо какво? И какво пък как?". Елфът ще задължа да ми праща по един щрудел за всеки употребен цинизъм и ще открия в Бургас най-голямото изложение на щрудели в източна Европа. Трубадура ще трябва да ми пише по един сонет на ден, но по-културно, колкото и да изпитва трудности. Лили пък ще я върна от почивка, хаха. Бла ще трябва да постъпи в католически манастир и всеки ден да пее "Аве Мария" облечен в расо на монахиня. Анджи пък ще го пляска с камшик, ако усети, че не пее от сърце. Янина ще бъде подложена на вечни предизвикателства с риск да й хареса, а Диандра ще трябва да ми предаде доброволно всичките си детски книжки. Медуизардо ще бъде обвинен в лаконизъм и вещерство и подложен на средновековни изтезания. Тотенлихтенщайн ще трябва да пише постове независимо от това дали Ностромо публикува ревю на АВП и голи снимки, а Фрогинщайн ще бъде лишена от присъствие на концерт на Рамщайн, за да гледа предаванията на Ник Щайн... денонощно.

Оф, стига толкова. Не очаквах така да се изморя, раздавайки наказания - обикновенно само огладнявам.

А сега ви оставям да ми благодарите и лягам да ям.
:))))

петък, 29 април 2011 г.

Happy Birthday to My Universe!

Като един небрежен и често разхвърлян изобретател, творящ между похапванията на крeм-карамел и агнешки котлети, преди година създадох за по-малко от единица планково време една завършена и абсолютно перфектна Музикална Вселена.

За да отпразнувам рожденият й ден, реших да поканя всички Вас, верни блогоподанници на Музикалната Вселена, на скромно тържество в десеткилометровия хангар на НАСА, така че да можем да се разположим удобно. Носете си яденето и пиенето, както и минимум по три-четири подаръка за мен. Естествено за пропусналите да ми донесат повече подаръци ще има много и разнообразни наказания. Обмислила съм ги!

За да спазя традициите, ви поздравявам с новото хитово парче от Малдивите.



:)))

четвъртък, 10 март 2011 г.

Get Away from My Blog

гъз
Творчески опити за смъкване на кожа от гръб

Отчаяна съм. Откакто пуснах поста "Сам ще се нахокам, две-три гъски и начинаещ мазохист", Гугъл постоянно препраща в блога ми търсения със словосъчетания, включващи "гъски". Като се започне от "гъски по пекински", "гъз на ски", "мазохист по гол гъз" чак до "шляпане на гъз на хтомал". Нима по света има толкова много нещастни хора, които мислят само с тази си част от анатомията?

Оттук нататък обмислям наказания за всеки посмял да потърси чуждо седалище в моя блог - сто върбови клонки на голо и вечеря на свещи с Ламот.

За всички останали е следващият ми музикален поздрав:



:))))

вторник, 8 март 2011 г.

Сам ще се нахокам, две-три гъски и начинаещ мазохист


Винаги съм искала да отида в Дивият запад. Не само заради смелите грийнхорни, които едва слезли от кораба, неподготвени потеглят към прерията, за да украсят със скалпа си колана на някой чероки с афинитет към късите прически, а просто, защото обичам приключенията.


Какво по-голямо приключение от това да си опъна хамака между две борчета нейде из Скалистите планини и да чета Карл Май и Майн Рид, докато някой снажен и смел трапер ловува мечки гризли, за да ми приготви вечеря. Разбира се, ако изгладнея, а той все още се мотка, ще трябва да се самонахока и по най-бързия възможен начин да отскочи до съседното ранчо, за да ми открадне две-три охранени гъски, които да приготви по китайска рецепта. Естествено винаги има и трети вариант, при който, като начинаещ мазохист, доброволно да си понесе наказанието - шляпане с траперски колан на голо.

Не разбирам защо всички обикновено избират последното?

:)))

петък, 25 февруари 2011 г.

понеделник, 7 февруари 2011 г.

На love за шамари

Малко известен факт е, че през средновековието хората сами са си търсели кой да ги нашляпа. Единствено с идеята да удовлетвори покачилото се търсене, а не от егоистични подбуди, Католическата църква, в лицето на Инквизицията, веднага предложила услугите си и започнала да разработва в подземната си лаборатория чудати, но ефикасни уреди за гъзомъчения.


Не е чудно, че веднага се намерили първите доброволци. Най-известният сред тях е Хтомал фон Шпее, останал и до днес в аналите на историята, като най-самоотвержения и любим на Инквизицията мъченик. Той дотолкова нямал търпение да се включи в програмата, че без да иска се надянал на вретеното на случайно намиращ се наблизо чекрък. За завидното му усърдие бил възнаграден лично от инквизитор Торквемада с едномесечно тестване на всички гъзомъчения в подземието плюс бонус мъчение - изгаряне на клада пред публика.

Томазо "Голото кубе" де Торквемада Фака

Мъчно ми е, че днес хората вече не са така изобретателни, като едно време.

събота, 5 февруари 2011 г.

Приключенията на биберон Ламотхаузен

Когато богинята майка объркала и топнала ЗАДНИКА на нищо неподозиращия Ламотхаузен в купата със сладолед, вместо в мътните води на Стикс, дори не подозирала какъв фетиш ще породи в бъдещия покорител на блогосферата. Подозрително е единствено, че и до днес той продължава да си търси нашляпването, а никога не го отнася.

Затова от този момент нататък обявявам инициатива под името "Да нашляпаме задника на Ламот... ама наистина". Който където го свари, да го почва с големите шамари. :P

Последната известна снимка на Ламот, възседнат от Ностромо.

ЧРД, Ламоте, и да ме вземеш следващия път като ходиш на сафари. Няма само Ностромо да те пришпорва, я! :P

:))))