C`est La Vie

Светнаха ме за нова програмка ...с екстри като фотошоп-а, само че за любители :) ...  вече я тествах - симпатична е:)

може би малко позакъснели размисли породени от коментарът... на    inni4ka   -  това за един път в месеца сериозно ли? не знаех че хората спират да съществуват като личности, когато минат под венчилото...човекът ако има интереси, които жена му не споделя по-добре да си седи вкъщи и да забрави, че има и самостоятелни хобита, които не е длъжен да изостави за веднъж в годината, ако половинката не ги споделя :)))) ако една връзка е толкова несигурна, че би я застрашила някоя и друга вечер посветена на спорт/събиране "по мъжки" или каквото там има нужда единия партньор, що за връзка и основа на съвместен живот е? а нейният е в отговор на репликата ми, че когато човек е семеен, приоритетите се променят и е трудно два-три пъти в седмицата да намира свободно време, за да се запилява с приятели :) .../подробностите   тук / Някак се чувствам длъжна ...ма не толкуз сериозно де, ..да разясня малко и да споделя личен опит, доколкото имам такъв. Съгласна съм, че ако няко...

Май ми е за втори път ...няма лошо ..щом е наградка :)  Ако беше за бой, да съм си плюла на петите :) Благодаря ти Владо :) за номинацията, и на онези, които са гласували :)

За пореден път се убеждавам, че туй да имаш комшии ... е Дар от Бога ..., когат са свестни де ...За съседите, там, откъдето ида ...съм се произнасяла вече - тук - Думата ми сега е за новите ...реално не ги познавам още , но се оказа, че квартала е богат на познати и приятели ...от третия ден на адреса и вече бяхме на имен ден в съседния вход :), участвам и в кооперативна торта - от мене сметаната, от комшолука тортата:) - напрайх сефтето и с няколко глави лук, за боба, на дружката ми от блока отсреща ...днес бях готова и яйца за застройка да й дам ...ма тя рече, че щяла да си оди на село и да зареди хладилника .../уби ми мерака да съм добрата комшийка, ама нейсе - ша има и друго поводи/ ...Пихме си и кафето на миниатюрното ми барплотче ..абе идилийка, откъдето и да го погледнеш ...

Доживях мама му стара да вляза в така да се каже нова къща ... ама не става лесно - требе да улезнеш първо в един списък, а след това да чакаш нещо да се освободи, и да ти дойде и на теб реда ... Вярно излязохме късметлии - измазано, с паркетче, латексче, тапетки и теракотче ...дори и барплотче има за пиене на ракийка :) - Обаче що да ти е лесно, като може да ти е трудно ... Типично по български ...за два дена организирахме бригадата и юруш на пренасянето .......тенджери, тигани айде по чувалите ...гащи, чаршафи ...абе майко мила ...накрая ме пренесоха и мене :) Дотук добре ..ами като влязоф в гарсониерката ...ко да видя - нафърляли кое където им видели очите ...и се започна два дена прескачане - все едно си играем на дама ...В първата утрин пристигна майстор №1 - започна се пробиване на дупки - требе вържем пералнята за канала ...оказа се обаче, че бургиите не са достатъчно дебели ...нищо остайхме дупките минахме на шкафчетата за кухнята ...- да точно от онез белите комунистическите ....

/Бел.ред. още в началото .... Не искам да засегна приятелите си, които вече са копи/пейстнали на стената си подобен статус ...Просто моята гледна точка е малко по-различна!/ Всяка Коледа винаги чувате хората да казват какво искат и какво ще купят. Ето това е, което искам аз- искам хората, които са болни, да бъдат излекувани. Искам деца без семейства да бъдат осиновени. Искам хората никога да не се притесняват за храна, подслон и топлина. Сега, нека да видим колко хора наистина ги е грижа и не се притесняват да копират това ! Отново стигам до ситуация, в която ако не направя това, което са направили голям процент от приятелите ми, ще излезе, че не ми пука за хората по света и у нас. А не е баш тъй ... Всъщност няма да потъвам в размисли и страсти около това, че и аз искам световен мир, да няма бедни, болни и нещастни хора и че колкото и да го искам, не мога да променя нещата кой знае колко. По-скоро реших да си отговоря на въпроса каков искам аз от дядо Коледа?!? До преди няколко го...

Представете си, че сте част от Социалната Мрежа - ФЕЙСБУК ...всъщност няма какво да си го представяте... Бас ловя, че сте ..., може би с леки изключения ... Почти всеки ден откривам, някакви нови и нови модификации на позабравената от детството ми игра на развален телефон - помните ли я?!? Получавам щафети да постна на стената си какво ли не ... и за миг започвам да си задавам въпроси ..Аз от този свят ли съм? - Да не би да съм някъде в паралелно измерение? - Нормална ли съм? - това май е най-точната питанка ... Защо ли? Защото ... Имам близък човек, който бе покосен от рак и си отиде точно тогава, когато най-много имах нужда от него ... Приех го като наказание ...Дядо Боже наказа мен, като ми го отне и може би спаси него, за да не се тревожи и разочарова от буйният ми пуберитет, от неориентираната ми мисъл и т.н. - В същото време обаче че чувствам идиотски и не влизам в онези 3 %, които поставят на стената си надписи в подкрепа на борбата с рака и по този начин изразяват съпричастност...

Заразена от Ondine и  MadWizard реших да помечтая за това как би изглеждал домът ми някой ден ...далеч в необозримото бъдеще :) Казвам далеч ....щото в близко време не се очертава дори да се доближа до бленуваните от мен хол, спалня, кухня и т.н ...за други помещения дори и не ща да фантазирам :) ... Аз съм градско чедо, израснало в апартамент, в който никога мястото не стигаше ...беше отрупан от мебели и на всеки ъгъл бележех колената и бедрата си със синини. Разминаването бе като при ски-слалом ... Не бих отказала да се разпростра в едно ей такова къще ...без претенции дали да е дървено или от ИТОНГ :) или некви други строителни материали...  (не`ам претенции щото съм скарана с понятията)      Разбира се зелените площи са повече от задължителни ...и съм категорична, че никога няма да посадя домати, лук и чесън ...може да има някоя и друга саксия с подправки и люти чушки ...но всичко останало ще е райграс и цветяяяяяяяя ....с място за пиене на кафе, където да...

Онези, които се отбиват в блога ми са наясно, че рубенсовите форми са повече от характерни за мен. Кюфте съм и го знам :) Айде от мен да мине "Болярско кюфте"...:) Това разбира се в кръга на шегата ...квалификацията имам предвид ...Да си дойдем на думата обаче ... Ходя си из улицата и установявам, че проблемът с килограмите е доста сериозен в последните години ...и то най-вече при младите хора ...Забелязвам обаче и друго ...ако в миналото бяхме аутсайдери в широки дрехи, днес малцина се затварят в себе си и попадат в плен на комплексите ..., което като цяло е добре ...Много е важно човек да се приеме такъв какъвто е и да се хареса. Лошото обаче е, че онези, които със самочувствие разхождат паласките го правят типично по американски - без да се съобразяват, че е грозно и пошло ... И дори да ме критикувате . .. аз ще си кажа какво мисля. Бях ПОТРЕСЕНА от вида днес на симпатично натурално блондинесто създание - което на видима възраст е на не повече от 16 години - да не кажа и ...

... И като съм се открехнала на спомени от ученическите години няма да забравя как в 8 клас в междучасията бягахме до Старите гробища, дето са в близост до школото за да ударим един фас. Веднъж физкултурничката ни угадила и в следващия час побягане и тичане ни стопи лагерите. Правихме обиколка след обиколка на двора и след всяка тя питаше ..Ще ходите ли пак да пушите ...? - ние с изплезени езици само успявахме да погледне умилително - демек - няма вече да прайм тъй /а наум си казвахме - до следващия път :) ...  В десети клас освен инцидента с пушенето имаше още нещо, което беляза цялата ми учебна година. Явно ме беше хванал пубертета и  започнах да бягам от часове. Но не защото не съм подготвена, ами просто ей така - ходех да пия кафе. Изчезвах без да подбирам предметите ...днес по история, друг път по биология ...и так далее. ... Не бях отваряла цяла година учебниците по химия и биология ...обаче само от помнене в часовете бях бетон с "добър 4" по химия и с "много добъ...

Признавам си без бой, че рекламните спотове, които имат за цел да провокират интереса на зрителя, до момента не правят нищо друго, освен да ме дразнят...На ръба съм да изпадна в истерия само като чуя инфантилните реплики на бъдещите младоженци... Дори и в момента, когато пиша това...отново върви анонсът на предаването... чак ми иди да зафича нещо по телевизора. Опнали се пред камерата едни младежи и девойки..дето тръгнали да се женят...обаче преди това искали те да узнаят истината един за друг...и да си отговорят на може би най-важните въпроси, свързани със съвместното им бъдеще.... Че то ако човек знае... какво го чака, като минава под венчило, а и преди това и след това...то тогава няма да е интересно никому състезанието, наречено - живот... Да ви питам аз..като са женихте, за това ли мислихте бе, хора...дали свекървата ви ша се меси във възпитанието на децата ви, дали ви обича истински, дали ще продължи да ви харесва, ако качите 10 кила... Ша ма прощавате - ама ебаси тъпите въпро...

Жега е! Новината е в обръщение в последните две седмици ... Толкуз е горещо - та се не трае, за непосветените :) ... тук Получих фотка от LiLi , а на нея ...басейн, шезлонг, чадърчета ...вода се плиска, чак ти идва да се гмурнеш ..., а на преден план лакирани в червено нокти :)))))))))) Ето и моят отговор :) ....в лилаво :)))))) Поздрави Смифчице и да оздравяваш бърже :)

Да не вземете да си помислите, че това ще е поредният кулинарен пост - дрън-дрън ярина - нема такъв филм. Отпускарче съм ...но ми е жега и гледам да не припарвам до кухнята - ни да готвя, ни да ям ..е нема опасност да се заарлача ...ама в туй горещото готвенето си е цяло изтезание ... Седя си на компа ..щракам по клавиатурата с лепнещи от пот пръсти и се чудя ... още колко мога да изтрая капчицата дето се плъзга по гръбнака ...ако някой Ви е излъгал, че това е приятно усещане не му вярвайте ...В чашката ми дрънкат ледчета , а резенът лимон се е пропил от студения чай и е заприличал на мъносана къпина ...туй последното не съм го виждала как изглежда, но ми хареса като словосъчетание ...време е да сменям резена ...кафе ..да, разбира се има и кафе на дъното на чашата ..Мога цял ден да му се лезонтя ... Ей като казах че пръстите ми лепнат от пот ...да Ви успокоя ...баня има, топла вода има ..ма не мой цял ден там да се кисна ..душ-муш ..аре на диваня пред ТВ-то или на компа да проверявам с...

Макар и с "леко" закъснение поемам с удоволствие щафетата от Силви , за да отговоря на въпросът: "Защо използвам социалните мрежи?" На прима виста може да бъде много кратко и ясно - Не знам! Всъщност и това е истината - просто го правя ...забавно ми е някак си. ФЕЙСБУК - първата регистрация, която си направих беше на принципа ... всички говорят за него, я да проверя и аз - що за животно е. Гледах умно в първите дни, трупах приятели, четях коментари ... на разни споделени мисли, отразяващи моментното състояние на даден човек и недоумявах какви са смисълът и замисълът от цялата тази работа. Защо трябваще да си разменм лафове с приятели "на стената", като мога да го направя в другото чудо на техниката - skype . Признавам и досега не съм намерила отговор на това, но продължавам тъпо и упорито. Вече бях открила света на блогърите и се чувствах, и все още се чувствам прекрасно! Но тук някак си обмислям онова, което ще споделя. Разказвам на дълго и на широко ...

За втори път ще направя този блог-игра..., защото обещах ...Просто първия вариант изтече в канала ..уж го блогнах, а на практика беше публикувано само заглавието :) Смиф ...спешъл фор ю! Та да караме подред! Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”? Да! Ако ругаете, плювате и фърляте по мени фмирисани яйца ..имате право ...вреден навик, но от дете съм така ...Чета докато ям, като си лягам, под юргана с фенерче дори ..от там си докарах и очилата в ІV клас ...дори в тоалетната. Но понеже ме проверяваха дали влизам с книга вътре ..Аз криех една в банята над бойлера :) Пък за яденето, докато чета ... Отговорна съм и много внимавам да не личи какво точно съм похапнала :) Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?   Не! Чак да ме ужасява не бих казала, но този вреден навик го оставих в ученическите години. Тогава с молиф си правех бележки по литературните  произведения в учебника. Как отбеля...