Въпреки че често споделям/блогвам какво мисля за едно или друго, всъщност не ми е много приятно, когато някой ме подпитва да кажа мнение за това и онова, или ако съм споменал, че дадено нещо може и по-добре, да се налага да дообяснявам как. Леко ми е досадно и не за друго, а поради това, че хвърлям думите си на вятъра. Обикновено, който пита, най-често от него нищо не зависи и общо взето ми губи времето, за да уплътнява своето по тоя начин.
the new "БЛОГОВО" - Група за споделяне и следене на блогове
Показват се публикациите с етикет Broadcast Yourself. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Broadcast Yourself. Показване на всички публикации
четвъртък, 2 май 2013 г.
четвъртък, 28 март 2013 г.
На мен ми харесва да виждам обикновени хора да мислят за политика. В смисъл, да изказват мислите си публично. Честно казано ми идва в повече преднамерено налаганата теза от политици и медии, че политиката е нещо сложно и изисква специални дарби - не е така. Политиката е по-просто нещо, отколкото го представят. И все пак успяха да комплексират голяма част от хората до степен, че да не смеят да имат мнение по най-обикновени въпроси, които ги засягат и които въпроси така или иначе минават за решение през политическите институции и т.н.
В политиката няма вярно и грешно. Има само приемливо и неприемливо и няма нищо лошо човек да има мнение за нещата, които повлияват живота му. Така мисля и знам, че съм прав. Поради това се радвам, когато някой има мнение и се реши да говори. Не е задължително да го споделям или да съм съгласен, но това е начинът по принцип. От тук се тръгва.
В политиката няма вярно и грешно. Има само приемливо и неприемливо и няма нищо лошо човек да има мнение за нещата, които повлияват живота му. Така мисля и знам, че съм прав. Поради това се радвам, когато някой има мнение и се реши да говори. Не е задължително да го споделям или да съм съгласен, но това е начинът по принцип. От тук се тръгва.
събота, 26 януари 2013 г.
Харесват им нещата ми
Въпреки че не съм някой големец и не се показвам по вестници и телевизии, хората харесват нещата ми. Харесват онова, което мисля и казвам. Не преувеличавам, но за това след малко. Разбира се, харесват ги, когато имат възможност да ги видят. Мога да кажа какво мисля, имам блог, имам профил във фейсбук. Абе, готино си е, но по принцип, като са малко хората и реакциите са малко. Вчера например четох някакъв материал в "Дневник", посветен на коментарите в интернет. Честно казано не схванах съвсем смисъла, но и не съм се старал, обаче някои от констатациите съвпадат със собствените ми наблюдения. Както и да е, за разлика от споделянето на мнения в блога или във фейсбук, специално в "Дневник" казаното може да бъде видяно от много повече хора. Там не се налага някой да ти каже "така е, съгласен съм с теб" или "грешиш, не си прав", или пък "я си еби майката бе, боклук". Не, такива работи няма. Е, не, че не се случват, но не се налага по принцип - там има +/-. Има значение дали ще кажеш нещо пред петдесетте читатели на блога си, трийсетте приятели, с които реално общуваш във фейсбук или ще споделиш с много повече хора. Ако хората са повече, съответно реакциите са много повече. Идва ти нещо на ум, решаваш да го разкажеш на всички и веднага ти става ясно, какво мислят другите. Като казах, че ми харесват нещата, наистина е така. Онзи ден ме зачовърка да проверя как се приема онова, което казвам - над седемдесет процента от всичко постнато във вид на коментар е с положителен баланс.
Да се върна на тоя материал за коментарите в интернет - там се казва, че малко са хората, които изказват мнения за написаното в дадена публикация. Коментира се и качеството на изказаните мнения. Човек, ако се замисли, по начало са малко хората, които изобщо имат мнение. Повечето са тапири и нямат, к'во да изказват при това положение. Отношение иди-дойди, но така, мнение в класическия смисъл, особено такова с позиция е трудно да се чака в голям обем. Малко хора имат и още по-малко са склонни да го изказват публично. Особено, ако трябва да се подходи задълбочено или става въпрос за някаква сериозна тема. Причините за това стечение са различни, но няма да се спирам на тях, щото слабо ме засягат - аз си имам мнение, имам свободата и куража да го казвам на глас или в случая през клавиатурата.
Ако трябва да съм докрай честен - не, че трябва, но и не виждам причина да не съм - за собствените ми неща, особено ония във вид на кратки коментари в "Дневник", бих ги определил повече като вербални карикатури, отколкото като сериозно задълбаване.
Не е да нямам какво да кажа, но не съм много сигурен, че някой го интересува. В крайна сметка, ако можеш да удариш центъра с три реда, не е нужно да се разтягаш на три страници, нали? Като стана дума за карикатури, де да можех да рисувам :)
За мен е важно, а предполагам, че и за всички е така, да знам как останалите хора приемат онова, което казвам. Обратната връзка е важна за ориентацията в общественото пространство. Както се казва и в самата статия, около един е процентът на склонните да изкажат мнение, така че тук или във фейсбук ще разбера какво мислят останалите, но на кукуво лято. Имам щастието и късмета, онова което говоря/пиша да бъде харесвано и да се радва на одобрение в голямата си част. Е, има и изключения, но няма как, това е в реда на нещата. За мен е така, а вероятно и за останалите е важно да знаят, че и някой друг е на тяхното за нещата, които ги интересуват. Малко хора биха го казали направо, но знам, че е така. Давам си сметка за значимостта на интернет по отношение комуникацията и контактите с други живи хора. С голямо количество и разнообразие от хора, многократно повече, с отколкото човек би могъл да осъществи обмен на майпапи или да поговори за някакви важни и сериозни неща. Много е важно човек да има свободата и възможността да каже онова, което иска и да разбере какво мислят другите. Пък, ако не зависи от това дали харесват казаното е още по-важно.
И все пак, да ти харесват нещата е яко, няма какво да се лъжем ;)
Да се върна на тоя материал за коментарите в интернет - там се казва, че малко са хората, които изказват мнения за написаното в дадена публикация. Коментира се и качеството на изказаните мнения. Човек, ако се замисли, по начало са малко хората, които изобщо имат мнение. Повечето са тапири и нямат, к'во да изказват при това положение. Отношение иди-дойди, но така, мнение в класическия смисъл, особено такова с позиция е трудно да се чака в голям обем. Малко хора имат и още по-малко са склонни да го изказват публично. Особено, ако трябва да се подходи задълбочено или става въпрос за някаква сериозна тема. Причините за това стечение са различни, но няма да се спирам на тях, щото слабо ме засягат - аз си имам мнение, имам свободата и куража да го казвам на глас или в случая през клавиатурата.
Ако трябва да съм докрай честен - не, че трябва, но и не виждам причина да не съм - за собствените ми неща, особено ония във вид на кратки коментари в "Дневник", бих ги определил повече като вербални карикатури, отколкото като сериозно задълбаване.
За мен е важно, а предполагам, че и за всички е така, да знам как останалите хора приемат онова, което казвам. Обратната връзка е важна за ориентацията в общественото пространство. Както се казва и в самата статия, около един е процентът на склонните да изкажат мнение, така че тук или във фейсбук ще разбера какво мислят останалите, но на кукуво лято. Имам щастието и късмета, онова което говоря/пиша да бъде харесвано и да се радва на одобрение в голямата си част. Е, има и изключения, но няма как, това е в реда на нещата. За мен е така, а вероятно и за останалите е важно да знаят, че и някой друг е на тяхното за нещата, които ги интересуват. Малко хора биха го казали направо, но знам, че е така. Давам си сметка за значимостта на интернет по отношение комуникацията и контактите с други живи хора. С голямо количество и разнообразие от хора, многократно повече, с отколкото човек би могъл да осъществи обмен на майпапи или да поговори за някакви важни и сериозни неща. Много е важно човек да има свободата и възможността да каже онова, което иска и да разбере какво мислят другите. Пък, ако не зависи от това дали харесват казаното е още по-важно.
И все пак, да ти харесват нещата е яко, няма какво да се лъжем ;)
сряда, 12 декември 2012 г.
Великите мисли на великите хора
Днес четох извадката с цитати на Марк Твен в уикипедия и все едно четях себе си.
Знаете, че по принцип не си падам по "великите" мисли на "великите" хора. Не, че прочетеното днес не ми допада - напротив. Проблемът е в друго и това съм го изпитал няколко пъти със стопроцентов успех. Случвало ми се е да искам да кажа нещо и то непременно да бъде чуто, да му се обърне внимание. Аз съм никой - бай Хуй, обаче като кажа, каквото имам за казване и добавя, че го е казал някой важен за слушащия ме, например - Исус, Буда, Сун Дзъ, Хитлер, Чърчил, Джеймс Мадисън или някой друг - магията се получава.
А сега и аз да ви открехна на нещо мъдро - Хората са олигофрени.
Знаете, че по принцип не си падам по "великите" мисли на "великите" хора. Не, че прочетеното днес не ми допада - напротив. Проблемът е в друго и това съм го изпитал няколко пъти със стопроцентов успех. Случвало ми се е да искам да кажа нещо и то непременно да бъде чуто, да му се обърне внимание. Аз съм никой - бай Хуй, обаче като кажа, каквото имам за казване и добавя, че го е казал някой важен за слушащия ме, например - Исус, Буда, Сун Дзъ, Хитлер, Чърчил, Джеймс Мадисън или някой друг - магията се получава.
А сега и аз да ви открехна на нещо мъдро - Хората са олигофрени.
четвъртък, 26 юли 2012 г.
Пич си търси нова работа
Здравейте.
Пичът съм аз и си търся нова работа. Идеята да пусна тази своеобразна обява не е нова, но по различни причини все я отлагах. Главно поради ангажименти и недостиг на време. Както може би вече се досещате, това не е типичния случай на някой, който си търси някаква работа за да върже двата края. Не е това. Имам си... Натиснете тук за повече подробности.
Пичът съм аз и си търся нова работа. Идеята да пусна тази своеобразна обява не е нова, но по различни причини все я отлагах. Главно поради ангажименти и недостиг на време. Както може би вече се досещате, това не е типичния случай на някой, който си търси някаква работа за да върже двата края. Не е това. Имам си... Натиснете тук за повече подробности.
петък, 20 юли 2012 г.
Какво ново в блога
Скоро ще стане една годинка от първата публикация в блога. По случай предстоящия празник, вече е на разположение възможност за абонамент - напълно безплатен. Всъщност възможностите са няколко, можете да ги видите най-горе в първата спомагателна колонка. За друго ново не се сещам. Освен може би това, че напоследък се хващам често на въдицата и пиша по разни обществено важни въпроси. Като гледам така и другите се връзват, така че явно е някаква епидемия. Ми, това е засега. Приятен престой на страниците на блога и хев а найс дей, както казват американците.
вторник, 26 юни 2012 г.
Любимите им въпроси
На всеки се е случвало да му ги задават. Преди всичко въпросите идват от страна на някой нов познат или любопитен комшия, или от някой друг подобен кретен. По правило ни най-малко не засягат задаващия ги и все пак се скъсват да питат. Все такива от лично естество - за работата, за заплатата, за семейното положение, такива разни. Май е излишно да казвам, че и на мен са ми любими. В кавички.
Обещах си, че в бъдеще, ако някой ме пита за тези неща, ще му казвам винаги едно и също - Fuck You, and have a nice Day :)
Да го духат под вода тъпаците. И да се засягат, колкото си искат (смех)
Обещах си, че в бъдеще, ако някой ме пита за тези неща, ще му казвам винаги едно и също - Fuck You, and have a nice Day :)
Да го духат под вода тъпаците. И да се засягат, колкото си искат (смех)
понеделник, 7 май 2012 г.
Кеф ми е да разкажа за... (182)
За много неща ми е кеф да разкажа и ще разказвам, но малко се колебая откъде да почна. И как да го направя. Понякога разказвам от първо лице. Друг път я карам по-безлично. Второто повече минава. Приема се по-леко, дори и написаното да не се хареса на четящият го. По принцип "аз"-ът не се харесва много и случи ли се прочетеното да е в разрез със собствените ни разбирания, тогава съвсем не се приема, а изказалият мнение е някой друг - гад, враг...
Ще видим.
Ще видим.
понеделник, 30 април 2012 г.
Любими
За времето от началото на блога се събра доста материал, най-рзнообразен и по различни теми. Днес успях (най-накрая) да отделя онези текстове, които най-много ми харесват. Трябваше да го направя отдавна, но пусто време все не стига. Ето и вчера съм работил, но да не се оплаквам, а да си кажа намисленото. Не, че останалите не си ги харесвам, но има такива, които са "по". По-добри, по-добре направени, в които съм успял да кажа всичко, което съм искал да бъде казано в онзи момент, при това по начина, по който съм искал да го кажа. Не винаги се получава, но предполагам и при другите е така.
И така, днес направих нова категория "Любими". Тя включва точно тези публикации. Интересно е, че голяма част от тях са на икономическа тема и предимно за ролята на разхода за труд при развитието на икономиката. Явно това успява да привлече интереса ми по-трайно. Да, и човешката глупост също, но за нея пиша рядко. Както и да е, докато преглеждах старите постове за подборката видях, че имам и такива, които са някак минималистични - от по две-три изречения, но които са ми сред най-любимите. Не бих казал, че притежавам умението да мога винаги да изразя онова, което искам само с няколко думи, но ето, че понякога се получава - кратко и ясно, толкова категорично, че често не търпи възражения. Който е писал някога ще разбере за какво говоря. И така, дано да ви бъде интересно.
И така, днес направих нова категория "Любими". Тя включва точно тези публикации. Интересно е, че голяма част от тях са на икономическа тема и предимно за ролята на разхода за труд при развитието на икономиката. Явно това успява да привлече интереса ми по-трайно. Да, и човешката глупост също, но за нея пиша рядко. Както и да е, докато преглеждах старите постове за подборката видях, че имам и такива, които са някак минималистични - от по две-три изречения, но които са ми сред най-любимите. Не бих казал, че притежавам умението да мога винаги да изразя онова, което искам само с няколко думи, но ето, че понякога се получава - кратко и ясно, толкова категорично, че често не търпи възражения. Който е писал някога ще разбере за какво говоря. И така, дано да ви бъде интересно.
петък, 30 март 2012 г.
За политиката по принцип и в некои частности (163)
И така, приятели мои, ще се постарая перото ми да извае един хубав разказ за онова, което мисля за политиката - по принцип и в некои частности. Надявам се да се получи малко по-добре от последния път за инвестиционния климат, когато, признавам си не ми хареса как стана.
Ще разкажа за политиката и за маджуна, и кое е общото между тях.
Начало
Как да започна, че да не е скучно на драгия читател?
Няма начин - началото ще бъде скучно.
С две думи за важността на политиката.
Важна е, защото определя икономиката, гражданските ни права, свободите и така нататък. Въпреки, че мнозина биха поспорили с мен, относто това дали не преувеличавам, аз ще си държа на моето - политиката е важна част от живота ни и затова трябва да й обръщаме внимание отвреме-навреме.
Малко пикантерия
Политическата действителност дава доста материал с жълтеникав нюанс.
В няколко от партиите тече процес на разместване на пластовете, боричкания за домогване до ключови партийни постове и даже политически разводи. Е, в случая с Атака разводът е и в буквален, и в преносен смисъл. Смея (им) се. Семейното предприятие е на път да фалира. Жалка история.
В партията майка ръководителка също се случват разни неща. Гоце вече сложи тигана и обяви амнистия за провинилите се, като каза, че няма да ги уволнява, ако стане началник. Било кампания, разбираемо било, щял да им прости. От своя страна Станишев не му остана длъжен и отвърна, че иска да бъдат модерна партия, а не вождистка и такава от миналото, като по този начин тактично прати Първанов да пасе в историята. За капак на всичко двамата претенденти бяха атакувани по десния фланг със самоделно изработено клипче, което освен за повдигане на духа в оределите десни редици, за друго не можа да послужи.
Като стана дума за десните и там положението е във форс мажор. Изглежда процесът на полуразпад продължава. Последно Прошко наля вода в огъня, изказвайки се в дух на другарска и вътрешнопартийна самокритика пред Дневник.
Лично и някак безсрамно
Ако се насиля, бих могъл да поприкрия хейтърския порив, който ме обзема четейки новините за горе казаните събития, обаче не би - няма. Готино ми е, когато гледам определени политици да страдат, макар и не физически. Когато виждам как драпат да се закачат за кокала и той е на път да им се изплъзне, изпитвам частично удовлетворение. За жалост е само частично, но и това е нещо.
Лизане на сол по симпатизантски
Партийните драми предизвикват понякога леки, понякога ожесточени спорове между симпатизантите на отделните партии или вътрешно сред поддръжниците на някоя определена. Често действията на симпатизантите са водени от омраза към политическия враг или от липсата на алтернатива и безизходица. Водени главно от такива подбуди хората озверяват и се обиждат. Едни ги е страх, че комунистите ще се върнат или че другите ще вземат властта и ще направят серия от глупости, които могат да им влошат живота, а други са наясно, признават си и ги е яд, че подкрепят залудо дадена партия или политик, но не намират зад кого друг да застанат.
Образно представени нещата изглеждат много кофти, направо идиотски.
Искат да правят крем карамел, но като няма захар слагат сол. Решението е просто - ще правиш крем карамел, когато намериш захар или подходящ заместител. Иначе всичко отива на боклука и язък за останалите продукти. По-лошото е, че като не стане с готварска сол, следват опити с морска, с египетска, с румънска, с калиева - все неподходящи заместители за липсващата захар.
Аналогията ми се вижда много подходяща за случая със симпатизантските неволи.
Захар
Захарта изчезна от рафтовете и в един момент спряхме да ходим до кварталния гастроном, а парите и купоните за полагаемите количества от така ценната суровина ставаха все по-малко нужни хартии. Годината беше 1990, а положението беше с тенденция към принудителен аскетизъм. Трябваше ни някакъв изход от ситуацията.
Маджунясване
Годината беше 1990, а положението беше с тенденция към принудителен аскетизъм. Тогава на бабите и дядовците на село им просветна, че бихме могли да си правим "маджун", както правили едно време. Речено-сторено.
Отнякъде се изнамериха семена за захарна тръстика. След това тази позабравена култура започна да наднича иззад много селски огради. През ваканцията - някъде през лятото или в ранната есен на хиляда деветстотин и деветдесета година реколтата беше готова. В задния двор бяхме засяли няколкостотин квадрата с наподобяващото царевица растение. Когато дойде момента всичко беше изрязано със сърпове. Беше минало известно време, откакто даваха "Робинята Изаура" по телевизията и по тоя повод се шегувахме, че сме станали като робите на плантацията, та така работата вървеше по-леко (смех). Беше интересно, че тръстиковите семена се появиха по същото време, когато изчезна захарта, а по онова време всичко се намираше мъчно, с много връзки и с триста зора. Съвпадение някакво такова, но както и да е. Изрязаните тръстикови стъбла ги изстискахме с една примитивна машинка, състояща се от манивела и две зъбчатки. След това сокът се сипваше в казана и се вареше, докато се сгъсти и добие вид и плътност на пчелен мед. Готовият продукт старците наричаха маджун. По-късно научих, че това било меласа, но много им разбират на тях селските главици (смех). Въпросният маджун го спивахме в буркани, след това пак варене - за стерилизация, за да не ферментира. С бурканирания материал избутахме до следващата година, когато освободиха цените и пуснаха капитализма да напълни прашлясалите социалистически рафтове с продукти - започна да си има захар и повече не се налагаше да излизаме 'на плантацията" (смех).
Беше си направо ужасно, но намерихме подходящото решение. Не е захар, но върши същата работа. Сигурно сме могли да опитаме със сол дали ще стане, но на никой не му хрумна и падна доста бачкане (смех).
Ще разкажа за политиката и за маджуна, и кое е общото между тях.
Начало
Как да започна, че да не е скучно на драгия читател?
Няма начин - началото ще бъде скучно.
С две думи за важността на политиката.
Важна е, защото определя икономиката, гражданските ни права, свободите и така нататък. Въпреки, че мнозина биха поспорили с мен, относто това дали не преувеличавам, аз ще си държа на моето - политиката е важна част от живота ни и затова трябва да й обръщаме внимание отвреме-навреме.
Малко пикантерия
Политическата действителност дава доста материал с жълтеникав нюанс.
В няколко от партиите тече процес на разместване на пластовете, боричкания за домогване до ключови партийни постове и даже политически разводи. Е, в случая с Атака разводът е и в буквален, и в преносен смисъл. Смея (им) се. Семейното предприятие е на път да фалира. Жалка история.
В партията майка ръководителка също се случват разни неща. Гоце вече сложи тигана и обяви амнистия за провинилите се, като каза, че няма да ги уволнява, ако стане началник. Било кампания, разбираемо било, щял да им прости. От своя страна Станишев не му остана длъжен и отвърна, че иска да бъдат модерна партия, а не вождистка и такава от миналото, като по този начин тактично прати Първанов да пасе в историята. За капак на всичко двамата претенденти бяха атакувани по десния фланг със самоделно изработено клипче, което освен за повдигане на духа в оределите десни редици, за друго не можа да послужи.
Като стана дума за десните и там положението е във форс мажор. Изглежда процесът на полуразпад продължава. Последно Прошко наля вода в огъня, изказвайки се в дух на другарска и вътрешнопартийна самокритика пред Дневник.
Лично и някак безсрамно
Ако се насиля, бих могъл да поприкрия хейтърския порив, който ме обзема четейки новините за горе казаните събития, обаче не би - няма. Готино ми е, когато гледам определени политици да страдат, макар и не физически. Когато виждам как драпат да се закачат за кокала и той е на път да им се изплъзне, изпитвам частично удовлетворение. За жалост е само частично, но и това е нещо.
Лизане на сол по симпатизантски
Партийните драми предизвикват понякога леки, понякога ожесточени спорове между симпатизантите на отделните партии или вътрешно сред поддръжниците на някоя определена. Често действията на симпатизантите са водени от омраза към политическия враг или от липсата на алтернатива и безизходица. Водени главно от такива подбуди хората озверяват и се обиждат. Едни ги е страх, че комунистите ще се върнат или че другите ще вземат властта и ще направят серия от глупости, които могат да им влошат живота, а други са наясно, признават си и ги е яд, че подкрепят залудо дадена партия или политик, но не намират зад кого друг да застанат.
Образно представени нещата изглеждат много кофти, направо идиотски.
Искат да правят крем карамел, но като няма захар слагат сол. Решението е просто - ще правиш крем карамел, когато намериш захар или подходящ заместител. Иначе всичко отива на боклука и язък за останалите продукти. По-лошото е, че като не стане с готварска сол, следват опити с морска, с египетска, с румънска, с калиева - все неподходящи заместители за липсващата захар.
Аналогията ми се вижда много подходяща за случая със симпатизантските неволи.
Захар
Захарта изчезна от рафтовете и в един момент спряхме да ходим до кварталния гастроном, а парите и купоните за полагаемите количества от така ценната суровина ставаха все по-малко нужни хартии. Годината беше 1990, а положението беше с тенденция към принудителен аскетизъм. Трябваше ни някакъв изход от ситуацията.
Маджунясване
Отнякъде се изнамериха семена за захарна тръстика. След това тази позабравена култура започна да наднича иззад много селски огради. През ваканцията - някъде през лятото или в ранната есен на хиляда деветстотин и деветдесета година реколтата беше готова. В задния двор бяхме засяли няколкостотин квадрата с наподобяващото царевица растение. Когато дойде момента всичко беше изрязано със сърпове. Беше минало известно време, откакто даваха "Робинята Изаура" по телевизията и по тоя повод се шегувахме, че сме станали като робите на плантацията, та така работата вървеше по-леко (смех). Беше интересно, че тръстиковите семена се появиха по същото време, когато изчезна захарта, а по онова време всичко се намираше мъчно, с много връзки и с триста зора. Съвпадение някакво такова, но както и да е. Изрязаните тръстикови стъбла ги изстискахме с една примитивна машинка, състояща се от манивела и две зъбчатки. След това сокът се сипваше в казана и се вареше, докато се сгъсти и добие вид и плътност на пчелен мед. Готовият продукт старците наричаха маджун. По-късно научих, че това било меласа, но много им разбират на тях селските главици (смех). Въпросният маджун го спивахме в буркани, след това пак варене - за стерилизация, за да не ферментира. С бурканирания материал избутахме до следващата година, когато освободиха цените и пуснаха капитализма да напълни прашлясалите социалистически рафтове с продукти - започна да си има захар и повече не се налагаше да излизаме 'на плантацията" (смех).
Беше си направо ужасно, но намерихме подходящото решение. Не е захар, но върши същата работа. Сигурно сме могли да опитаме със сол дали ще стане, но на никой не му хрумна и падна доста бачкане (смех).
понеделник, 12 март 2012 г.
Спекулация с нули, запетайки и щастливи яйца (157)
За проблема с яйцата от така наречените "щастливи кокошки" се изписа и изговори много от началото на ценовата сага, но като че ли все нещо оставаше неизказано. Бяха казани и много лъжи за причините, за директивите, за стойността, себестойността, търговската надценка, пазарната и антипазарната логика, но пак си остана трудно да се види на едно място всичко. Най-доброто, на което попаднах до този момент по темата, е публикация на ИПИ (Институт за пазарна икономика). Там е обърнато внимание на споменатите вече разминавания между действителността и публичното изказаните тези на разни съмнително отговорни политически фактори. Препоръчвам ви да я прочетете, нищо че е дългичка и има много числа. Статията е добра и единствената забележка, която ще си позволя да направя е свързана с прекаления ентусиазъм за силата на пазара - финалното изречение, което гласи дословно следното:
"С други думи, пазарът ще се справи с временния ценови шок, стига да не му се пречи."
Самият аз съм привърженик на идеята за свободния пазар, без вмешателство от страна на държавата, но си давам сметка, че пазарът не е всесилен по много причини и именно поради това ми се струва пресилено, да се очакват кой знае какви чудеса. Не че нещо може да се направи, просто да не си правим подобни илюзии, за да няма разочарования след това.
Както казах, причините пазарът да не е всесилен, дори и когато е оставен да функционира напълно свободно от страна на държавата, са много. Основният проблем е в това, че пазарът не е независим, а прекалено зависим от множество фактори и без държавна намеса или регулаторен режим.
Слуховете, очакванията и страховете са сред тези фактори - непреодолими сили извън пряката пазарна логика, които влияят на търсенето, предлагането, цените и търгуваните обеми. Да си спомним неотдавнашната диоксинова истерия в Германия или дълго време неустановената зараза, която мистериозно убиваше хора, пак в Германия и няколко съседни страни. Какво стана в двата случая - тотален срив на пазара и риск за цели сектори от икономиката.
Ако към всичко казано до момента прибавим онази дребна подробност, че икономическата логика е с по-голяма тежест от пазарната, тогава става съвсем видно, че да се чакат чудеса от пазара е нереално.
Става дума за следното.
Независимо от принципа, че търсенето е основен ценообразуващ фактор, ние не бива да забравяме, че цената на даден продукт не може да е по-ниска от своята себестойност. Или поне не може да бъде по-ниска за дълъг период от време, така че...
Засега толкова. Лек ден на всички и дано да ви е харесало.
вторник, 22 ноември 2011 г.
094
Какво искате от живота? - понякога включвам телевизора и виждам репортери да задават такива въпроси на случайно преминаващи хора. Хубав въпрос. От една страна е прекалено общ, но от друга е и доста конкретен. Учудващо е, но има и умни хора, които бързо включват по темата. Останалите се правят, че бързат или плашат микрофона, че ше го счупят (смех). Като че ли чакат някой да им каже правилния отговор (смех), а като няма правилно и грешно направо изпадат в някаква сервилна истерия, че може да не оправдаят очакванията на питащия. Разговорливите са по-симпатични, на мен са ми по-симпатични.
Аз знам какво искам от живота.
Аз знам какво искам от живота.
петък, 4 ноември 2011 г.
074
Доста народ се чуди какво точно правят пиарите (PR), а то е много просто. Напредналите пиари имат в указателите си телефоните на всички по-известни журналисти, телевизионни водещи и продуценти.
Някой е решил, че трябва да разкаже за проваленото си семейно празненство, но му се вижда скъпо да се изръси с петдесет хилки за двайсет минути ефирно време и дава пет на някой пиар. Мераклията за популярност е получил желаното и си е спестил 45 хилки. Пиар и журналист си делкат петте бона и всички са доволни, а медията го духа.
Някой може да се зачуди, що му е на журналиста да ползва посредник, а не си вземе всичките пари сам. Или пък, за какво му е на клиента да плаща на пиар, като може да мине още по-евтино, ако плати директно на журналиста. Да, ама никой журналист няма да се върже на директен контакт с клиент, щото го снимат със скрита камера и му развяват кирливите ризи, както направиха с Васа. Е, почти никой, както се видя.
Отделно може да го избацат по някой архаичен член, за злоупотреба със служебно положение, корупция или вземане на подкуп. Включването на посредник в схемата гарантира липсата на неприятности.
Общо взето това работят пиарите. Правят далавери, а после нека някой каже, че от частното не можело да се краде (смех).
смехът ми е безлихвен заем от Кръстьо.
Някой е решил, че трябва да разкаже за проваленото си семейно празненство, но му се вижда скъпо да се изръси с петдесет хилки за двайсет минути ефирно време и дава пет на някой пиар. Мераклията за популярност е получил желаното и си е спестил 45 хилки. Пиар и журналист си делкат петте бона и всички са доволни, а медията го духа.
Някой може да се зачуди, що му е на журналиста да ползва посредник, а не си вземе всичките пари сам. Или пък, за какво му е на клиента да плаща на пиар, като може да мине още по-евтино, ако плати директно на журналиста. Да, ама никой журналист няма да се върже на директен контакт с клиент, щото го снимат със скрита камера и му развяват кирливите ризи, както направиха с Васа. Е, почти никой, както се видя.
Отделно може да го избацат по някой архаичен член, за злоупотреба със служебно положение, корупция или вземане на подкуп. Включването на посредник в схемата гарантира липсата на неприятности.
Общо взето това работят пиарите. Правят далавери, а после нека някой каже, че от частното не можело да се краде (смех).
смехът ми е безлихвен заем от Кръстьо.
сряда, 2 ноември 2011 г.
071
Предимството на интернет е във възможностите за комуникация и контакт с хора имащи различни интереси. Всичко се случва в реално време или с минимално закъснение и е много лесно. Вчера се бях сетил за последствията от липосукцията и попитах във фейсбук. Отговор не получих най-вероятно, защото са ми малко контактите. Онзи ден направих четиресе(дни) от присъствието си там и по тоя повод помолих фб-приятелите да ме запознаят със своите приятели. Искам да имам повече, защото когато попитам за липосукцията или някое друго странно нещо, е много по-вероятно да се нямери някой, който да ми отговори. Няколко човека препратиха съобщението, още няколко го "лайкнаха", но така или иначе никой не се отзова и не използва функцията "Предложете приятели". За липосукцията отговор не получих, както вече споменах, но ме питаха как така съм се сетил точно за това.
Бих казал, че съм човек с извънстереотипни интереси. Стереотипно е накой да реши, че щом съм завършил история, значи се интересувам само от това. Има и такива хора, но специално аз не съм от тях. От малък съм си такъв и си спомням, че чупех всичките си играчки за да видя какво има вътре и да разбера как точно работят. Дори успях да измрънкам от нашите да ми купят кукла, което ги беше попритеснило малко, но им мина, когато й отворих главата, да прегледам как точно се отварят и затварят очите :))) По принцип се интересувам от всякакви странни и противоречащи си едно с друго неща. Интересувам се от миналото, но повече ме интересува бъдещето. Имам интерес към физиката и по-точно към някои раздели от нея, като - механика, термодинамика, динамика на флуидите, такива работи. Интересувам се и от география, и от ботаника, от медицина, от човешкото поведение, от икономика, от политика, от техника и технологии, от наука в най-общия смисъл и от какво ли не още. Интересувам се дори от неща, които още не знам, че съществуват - предполагам, като се знам вероятно ще са ми интересни.
Ако интересите ми могат да бъдат събрани в няколко думи, сигурно те биха изглеждали така - как и защо се случват нещата и какво следва по-натам.
Интересувам се и когато не знам питам, а когато не знам кого да попитам, питам в интернет - във фейсбук или тук, все ще се намери къде. Питам, а ако някой знае и му се занимава ще ми каже. Интернетът позволява такова развитие на комуникацията и определено дава много повече възможности. Тук в мрежата мога да задам въпрос или да изкажа мнение, по начин невъзможен в реалния живот. Представяш ли си го, да спра някого и да го питам... Не става.
Затова в интернет ми харесва. Нивото на комуникацията е несравнимо по-добро от всяка друга възможност. Затова и съм тук и точно заради това искам да увелича максимално контактите си, помагайте.
Бих казал, че съм човек с извънстереотипни интереси. Стереотипно е накой да реши, че щом съм завършил история, значи се интересувам само от това. Има и такива хора, но специално аз не съм от тях. От малък съм си такъв и си спомням, че чупех всичките си играчки за да видя какво има вътре и да разбера как точно работят. Дори успях да измрънкам от нашите да ми купят кукла, което ги беше попритеснило малко, но им мина, когато й отворих главата, да прегледам как точно се отварят и затварят очите :))) По принцип се интересувам от всякакви странни и противоречащи си едно с друго неща. Интересувам се от миналото, но повече ме интересува бъдещето. Имам интерес към физиката и по-точно към някои раздели от нея, като - механика, термодинамика, динамика на флуидите, такива работи. Интересувам се и от география, и от ботаника, от медицина, от човешкото поведение, от икономика, от политика, от техника и технологии, от наука в най-общия смисъл и от какво ли не още. Интересувам се дори от неща, които още не знам, че съществуват - предполагам, като се знам вероятно ще са ми интересни.
Ако интересите ми могат да бъдат събрани в няколко думи, сигурно те биха изглеждали така - как и защо се случват нещата и какво следва по-натам.
Интересувам се и когато не знам питам, а когато не знам кого да попитам, питам в интернет - във фейсбук или тук, все ще се намери къде. Питам, а ако някой знае и му се занимава ще ми каже. Интернетът позволява такова развитие на комуникацията и определено дава много повече възможности. Тук в мрежата мога да задам въпрос или да изкажа мнение, по начин невъзможен в реалния живот. Представяш ли си го, да спра някого и да го питам... Не става.
Затова в интернет ми харесва. Нивото на комуникацията е несравнимо по-добро от всяка друга възможност. Затова и съм тук и точно заради това искам да увелича максимално контактите си, помагайте.
четвъртък, 13 октомври 2011 г.
052
Бил съм десетина годишен, когато за първи път видях отблизо самолет и тогава ми просветна да си направя собствен. Всъщност не беше истински самолет, беше мотоделтапланер. Като обикновените делтаплани, но с шаси, седалка и мотор. Спомням си, че най-голямата ми тревога беше, откъде да намеря двигател. Дядо ми се беше помайтапил с мен, че ако направя другото, щял ми даде двигателя на акмето. Въпрсното акме представлява пародия на селскостопанска машина или тракторчето, както му казвахме. Двуколесен мъртвец с възможност за прикачване на ремарке с една ос, много малък плуг за оране на градината и фреза. Самото му название идва от марката на двигателя - ACME. Това не е анимационен механизъм от Уорнър, а съвсем истински италиански двигател от ACME MOTORS, което не го прави по-малко смешно. Това недоразумение с мощност четири коня, трябваше да издигне въображаемия ми самолет във въздуха. След като реших болния въпрос с набавянето на двигателя, вече можех да започна правенето на другото. Лесна работа, колко му е - триъгълна рамка и малко платно, лесна работа. Спомням си, че по някое време успях да събера разни руски чертежи от Моделист-Конструктор. Така разбрах, че реално двигател нямам - наличния не ставаше за нищо, а без двигател...
сряда, 5 октомври 2011 г.
043
Кампанията за президентските избори уж набира скорост, но върви вяло. И дебати не са проведени до момента. Няма смисъл от тях, защото какво има да си опонират - от президента нищо не зависи. Някои биха възразили на казаното и ще имат формални основания. Изглежда, че кандидатите са в патова ситуация без очевиден полезен ход. В изборната нощ всички ще се наредят в ендекато на културата и ще кажат, че са спечелили. Ще излъжат за пореден път, сякаш забравили, че кампанията вече е приключила.
В действителност ще има само двама печеливши. Това са вероятният бъдещ президент Плевнелиев и Бате Гойко (Светльо Витков). Светльо Витков е безспорно по-интересният от двамата. Кампанията, която са му организирали също е не по-малко интересна от самия него.
Участието на Витков в изборите за президент на България, в никакъв случай не може да се определи, като типично. Кампанията му определено не е от онези, които сме свикнали да гледаме и на практика прилича много повече на промотиране на марка или продукт, отколкото на ефективен ход към голямата политика. Когато в изборната нощ Светльо Витков застане пред камерите и каже "аз спечелих", думите му ще звучат напълно буквално. Ще е спечелил авторитет, какъвто български музикант може само да сънува. В добавка се очертава да станем свидетели на прецедент не само за българската политика, кандидат да излезе от кампанията си с повече пари, отколкото е влязъл. Само по себе си това изглежда странно, но от друга страна е единственото честно решение - избирателя(публиката) да плати за всичко, а не някакви незнайно какви типажи. Казано накратко, пиарката му е вложила мозък.
Явяването на Витков на тези избори идва да открехне обществото и по един друг въпрос. Много хора са се питали, защо има такъв голям наплив за политиката. За не малко е ясно, че там има възможности да се краде, да се вземат подкупи, да се задоволява егото и за други прояви на тъмната страна на човешката природа. И все пак има свестни и честни хора, които се занимават с политика. С участието си Светльо Витков дава отговор на въпроса, а той е прост - единственият начин да станеш суперзвезда в България, е като влезеш в политиката.
Може да си супер богат, да си супер талантлив, да можеш по вода да ходиш, но не си нищо, ако не си в политиката - ще си останеш много популярен в много тесен приятелски кръг. Политиката дава друго, по-сериозно измерение на нещата.
Не зная как точно виждат ситуацията и каква е дългосрочната цел на екипа на Витков, това все пак са неща от кухнята, но предусещам, че ще бъде направен (неуспешен) опит, натрупания авторитет в рамките на тази кампания да получи творческо измерение.
(Следва)
Може би не е най-подходящото място, но все пак ще припомня - ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ
В действителност ще има само двама печеливши. Това са вероятният бъдещ президент Плевнелиев и Бате Гойко (Светльо Витков). Светльо Витков е безспорно по-интересният от двамата. Кампанията, която са му организирали също е не по-малко интересна от самия него.
Участието на Витков в изборите за президент на България, в никакъв случай не може да се определи, като типично. Кампанията му определено не е от онези, които сме свикнали да гледаме и на практика прилича много повече на промотиране на марка или продукт, отколкото на ефективен ход към голямата политика. Когато в изборната нощ Светльо Витков застане пред камерите и каже "аз спечелих", думите му ще звучат напълно буквално. Ще е спечелил авторитет, какъвто български музикант може само да сънува. В добавка се очертава да станем свидетели на прецедент не само за българската политика, кандидат да излезе от кампанията си с повече пари, отколкото е влязъл. Само по себе си това изглежда странно, но от друга страна е единственото честно решение - избирателя(публиката) да плати за всичко, а не някакви незнайно какви типажи. Казано накратко, пиарката му е вложила мозък.
Явяването на Витков на тези избори идва да открехне обществото и по един друг въпрос. Много хора са се питали, защо има такъв голям наплив за политиката. За не малко е ясно, че там има възможности да се краде, да се вземат подкупи, да се задоволява егото и за други прояви на тъмната страна на човешката природа. И все пак има свестни и честни хора, които се занимават с политика. С участието си Светльо Витков дава отговор на въпроса, а той е прост - единственият начин да станеш суперзвезда в България, е като влезеш в политиката.
Може да си супер богат, да си супер талантлив, да можеш по вода да ходиш, но не си нищо, ако не си в политиката - ще си останеш много популярен в много тесен приятелски кръг. Политиката дава друго, по-сериозно измерение на нещата.
Не зная как точно виждат ситуацията и каква е дългосрочната цел на екипа на Витков, това все пак са неща от кухнята, но предусещам, че ще бъде направен (неуспешен) опит, натрупания авторитет в рамките на тази кампания да получи творческо измерение.
(Следва)
Може би не е най-подходящото място, но все пак ще припомня - ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ
Абонамент за:
Публикации (Atom)