Знаете ли, реших и аз да се разпиша с едно-две предложения за романтичния празник. Няма да се впускам в размисли колко го харесвам, дали го празнувам, но сега, когато Любимият е далеч и липсата му все по-осезаемо се усеща, цялото ми същество крещи за мъничко романтика, пък била тя и под формата на десерт. Колко ми е лесно да съм романтичка :)
За днес съм подготвила едни шоколадови тарталети, избързвам с предложението си, защото е добре да бъдат направени ден по-рано. Много от десертите са по-хубави, когато отлежат и вкусове и аромати се слеят в мелодичен акорд. Днешните тарталети едва ли ще ви изненадат с нещо нетипично - хрупвава маслена коричка и пълнеж от шоколадов крем. Но изненадата се крие именно в крема. Обикновено се дообогатява с есенции, различни водове алкохол. Останах приятно изненадана, когато го пробвах за първи път, че в познатия ни шоколадов ганаш (шоколад и сметана) е прибавено къпиново желе. Връх в цялото великолепие вземаше короната от пресни къпини, окъпана в плодов сок. Леко тръпчиво-киселия вкус на къпината чудесно хармонираше с мекотата на пълнежа, за да завърши изненадващо с плодовата нотка в шоколада.
Да, пробутвам някаква сезонна рецепта, която не съм я пуснала когато трябва. Не, че няма къпини в магазините, но няма я онази сладост, която само докоснатия от слънцето плод може да даде.
Затова реших да адаптирам рецептата към настоящия сезон и да установя, че може да се приготвя по което и да е време на годината - важно е въображението и желанието за експерименти.
Като начало реших да заменя къпиновото желе с домашно ягодово сладко. Само не правете като мен - от припряност реших да си спестя пасирането и ганашът не стана хубаво гладък. Ако беше обилно покрит с плодове - това нямаше да има значение, но не и сега, когато подходих към семпла украса от атрактивно изглеждащия физалис.
Ако има такива като мен, които само на снимка са го виждали и идея си нямат какво е това - някакъв странен плод във вид на оранжев минидомат с вкус неоределен между ягода и киви . Значи идеално би се вписал в съчетанието. А в крайна сметка може и без него. Сигурна съм, че Любимият най-безцеремонно би го отстранил като нещото, което му пречи да си яде десерта и да понижи със степен нивото на ескалиралата романтика :)
Шоколадови тарталети с физалис
Продукти за 6 бр тарталети:
125 гр брашно, 30 гр какао, 60 гр пудра захар, щипка сол, 80 гр масло, 1/2 жълтък
Продукти за крема:
300 гр сладкарска сметана, 175 гр желе (сладко) от ягоди или друг предпочитан плод, 200 гр шоколад, 50 гр масло
Начин на приготвяне:
Замесва се тесто от първите продукти. Добре е да се знае, че в началото е доста ронливо, но когато маслото започне да се отпуска от топлината на ръцете се получава хубаво гладко и стегнато тесто. Завиваме со във фолио за свежо съхранение и оставяме в хладилника за около час.
През това време слагаме на котлона сметаната, шоколада начупен на парченца, маслото
и желето (или добре пасираното сладко! ) и бъркаме, докато се разтопят. Отавяме да изстинат.
Тестото за тарталетите разделяме на 6 бр топчета и с пръсти притискане към стените и дъното на намаслената форма за тарталета. Аз лично предпочитам този начин, вместо разточване и изрязване. Вярно, видът е не дотолкова добър, но той остава под крема. После с вилица надупчваме тестото на няколко места.
Следващите снимки са на тарталетите преди и след печене.
Обикновено по време на печенето се поставя някаква тежест - бобени или керамични зърна върху хартия, за да не се надува тестото, но аз не го правя. Ако случайно видя, че това се получава, бодвам на едно място с дървено шишче и проблемът е решен.
Пекат се при 180 градуса в предварително загрята фурна. Времето не го засичам, но е околко 10-15 минути. Като ги извадим от фурната ги оставяме да изстинат напълно и тогава ги освобождаваме от металните форми. Това става с леко стисване на формата - тарталетата излиза лесно.
Идва ред да ги напълним с крема. 2-3 супени лъжици е вместимостта им, а и зависи колко пълни искаме да са. Прибираме ги в хладилника за няколко часа, докато стегне крема. После може да ги украсим, а най- добре това да стане преди сервиране. Вариантите са много: пресни ягоди или малини (в зависимост от това какъв вид сладко сте избрали да присъства в пълнежа), поръсени с пудра захар или поляти със сос от 1 с.л. лимонов сок, 2 с.л. ликьор, захар на вкус и шепа пюрирани плодове. Това последното го правих само в къпиновия вариант.
В днешния вариант украсих с по 3 плодчета физалис.
Вече се разбрахме какво ще остане в чинията на Любимия.
А това ще намерите накрая в моята чиния :)
