някъде над покривите на града

Непостижимата свобода

aseta@abv.bg (caribiana) — Sat, 25 May 2024 11:45:00 +0000

Светът е шумен, остър и горчив

по ръбчетата, пълни с хора.

А иначе е светъл и трепти

в една искрящо жълта, тиха еуфория.

А иначе е пясък и море,

лози, смокини, камъни и риби.

А аз отвътре просто съм небе,

което ти не можеш и да видиш.

А аз съм само чиста синева,

безоблачна и малко ветровита.

Но хората не виждате това

и само птиците при мен долитат.

Жената, която обича

aseta@abv.bg (caribiana) — Tue, 09 Jan 2024 11:37:00 +0000

Жената, която обича, не спи.
Тя пише писма до звездите в небето.
Рисува слънца с много ярки лъчи,
които в очите ѝ после да светят.
Говори със вятъра. Пее с дъжда.
Разказва на птиците своята обич.
И всички разбират, че тя е жена,
която без Него не може. Не може.
Жената, която обича, не спи.
Полека превръща се пак във момиче.
Луната я гледа със златни очи,
щастлива, защото жената обича.

Преди да се събудят хората

aseta@abv.bg (caribiana) — Thu, 02 Nov 2023 06:21:00 +0000

Днес утрото застава на ръба
на покрива на къщата отсреща.
Усмихва се щастливо на дъжда
и после мълчаливо се оглежда.
Градът е тих. Изглежда още спи,
потънал в сънища, листа и есен.
Дъждът неумолимо си вали
над тротоари, гларуси и кестени.
А аз съм Наблюдател на Света.
Понякога и мъничко Създател.
В момента ти рисувам светлина.
И още светлина във светлината.

Едно старо приятелство

aseta@abv.bg (caribiana) — Tue, 24 Jan 2023 16:43:00 +0000

Тъгата се завръща с всички сили.
Лилава, плътна, дъхава тъга.
Разлива гъстото си лепкаво мастило
по всички мои крехки сетива.
И става нощ. Навсякъде. Внезапно.
А въздухът горчи от тишина,
защото думите, превърнати във ято
отлитат да си търсят светлина.
Тъгата се завръща най-нормално.
Мълчи и не издава нито звук.
Прегръщам я и зная, че реално
не си е тръгвала въобще от тук.

Почти неуловимо

aseta@abv.bg (caribiana) — Wed, 21 Dec 2022 19:41:00 +0000

Притъмня. Застудя. И притихна.
От небето валят светлинки.
Чак Луната потръпна и кихна,
притесни се и сякаш се сви.
А градчето с прегърбени къщи
заблестя под внезапния сняг.
Не е друго, но не е и същото.
Има нещо магично в нощта.
Има някакво зимно вълшебство.
Нещо истинско. Нещо добро.
Нещо малко, но много съществено.
И прилича досущ на любов.

Последния ден на ноември

aseta@abv.bg (caribiana) — Wed, 30 Nov 2022 12:15:00 +0000

Градът въздиша. Дъжд и тишина,
и сънища, и есен, и умора.
Вълните се разбиват във брега,
мечтите се разбиват в хората.
На мен не ми е тъжно за това.
На мене ми е тъжно без причина.
Сега се скитам просто из града
в едно предчувствие за зима.
Светът остава някъде назад.
И нищо няма никакво значение.
Една жена с един дъждовен град
се сливат в някакво стихотворение.

Още нещо за поезията

aseta@abv.bg (caribiana) — Fri, 04 Nov 2022 19:27:00 +0000

Най-хубавите стихове
се случват нощем,
в индиговата тишина,
когато облаците още
усещат пулса на дъжда,
когато птиците немеят
и къщите щастливо спят,
когато Той си спомня нея
и композира звездопад,
когато Тя сънува него
и се усмихва мълчешком,
когато цялата планета
мечтае да им бъде дом
тогава само е възможна
поезията в този свят.
Най-хубавите стихове
се случват нощем
И са написани от тишина.

От друга страна...

aseta@abv.bg (caribiana) — Wed, 24 Aug 2022 06:50:00 +0000

Тази драма няма да се случи.
Вече нямам сили за това.
Всичките уроци си научих.
Изживях си цялата тъга.
Вече ми е много, много трудно
да спасявам някакви мечти,
да ги чакам тихо да се сбъднат
и накрая пак да ме боли.
Вече съм ужасно уморена
и от хора, и от празнота.
Нямам никакво излишно време.
Вече имам само свобода.

От първия ред

aseta@abv.bg (caribiana) — Sun, 17 Jul 2022 12:18:00 +0000

И пак започвам да се будя рано,
преди да е приключила нощта.
И пак се чувствам страшно неразбрана,
изгубена и истински сама.
Светът отново е свиреп и остър,
а хората са кукли на конци.
Тъгата ми, оголена до кости,
сияе в мрак от гаснещи звезди.
На кой да кажа... никой не разбира,
че идва Истинската Тишина.
След нея сигурно ще се събудя жива,
за да погледам края на света.

Така е в петък

aseta@abv.bg (caribiana) — Fri, 24 Jun 2022 09:51:00 +0000

Защото в петък облаците шепнат,
преди да се превърнат в дъждове,
небето е така великолепно -
безкрайно юнско, приказно небе.
А аз го слушам и разбирам всичко.
Защо не иска още да вали?
Защото слънцето е цялото в лунички,
а вятърът е малко срамежлив.
Защо във мислите ми тайничко се вмъква
един добър и мил далечен мъж?
Небето вдига рамене и се обърква,
а облаците се превръщат в дъжд.

Не е поезия

aseta@abv.bg (caribiana) — Fri, 03 Jun 2022 16:32:00 +0000

Аз просто сядам и записвам как в небето
се раждат дракони със огнени крила
и как през облаците сънено просветват
последните усмивки на дъжда.
Как става тихо, и лилаво, и зелено,
и после идва плах, индигов мрак,
как устните му се допират в мене,
защото съм сестрата на Нощта.
Аз просто ви разказвам летен залез
над някакъв случаен морски град.
Но думите ми дишат. Или парят.
И става стих, без аз да разбера.

Еволюция

aseta@abv.bg (caribiana) — Thu, 02 Jun 2022 08:41:00 +0000

Сърцата са сърца. И не разбират
защо е толкова сложен този свят.
На тях им се обича. И не спират
да търсят до последно любовта.
Те вярват сляпо и със всички сили,
че този път е истинско. (Нали?)
А после падат, тъжни и безкрили,
ранени, уморени и сами.
Не знам дали това им е съдбата,
но вече няма хора със сърца.
Ако погледнеш отдалеч Земята,
ще видиш как изчезва любовта.

тихо

aseta@abv.bg (caribiana) — Fri, 27 May 2022 18:53:00 +0000

Ти имаш пътища, въпроси, думи,
категорични истини и смях.
Неизяснено минало, безумие,
и мен, навярно. Между тях.
Но аз живея някъде в безкрая,
в заострения връх на самотата.
Една изгубена Луна ридае,
във люлката на шепнещия вятър.
Дори не знам ще стигнеш ли до тук
и как ще продължим - не зная.
Светът е някак си напълно друг.
Но аз живея чак в Безкрая.

Митове за сътворението

aseta@abv.bg (caribiana) — Thu, 21 Apr 2022 17:26:00 +0000

Създавам някакъв отделен Свят,
далеч, далеч от всички светове.
Създавам теб. Създавам любовта.
И заедно създаваме небе.
И заедно измисляме звезди
и начин да пътуваме към тях.
Измисляме си устни и очи,
и тишини, прекъсвани от смях.
Създаваш нежност в моето сърце,
а аз създавам щастие в гласа ти.
И пак се влюбвам в теб, а ти във мен,
и пак, и пак, и още много пъти.

някакви лични войни

aseta@abv.bg (caribiana) — Tue, 29 Mar 2022 18:07:00 +0000

Оттеглям се дълбоко в моя свят.
Планетата все повече ме плаши.
Гори човешкото. Сърцата им горят.
И никой не разбира, че е страшно.
А в мен е тихо. И една любов
отчаяна и бледа като призрак
поглежда със циклопово око
дали я пазя и дали съм близо.
Навярно се надява на живот.
Надява се на утре и на чудо.
Не я разбирам и не знам защо
си мисля уморено, че е луда.

изкуството да предаваме себе си

aseta@abv.bg (caribiana) — Sat, 19 Feb 2022 18:36:00 +0000

Усещаш ли - светът ни се разпада
и просто няма кой да го спаси.
А други светове не се продават.
Остава ни виновно да мълчим.
Остава ни да се погледнем честно,
да си признаем всички грехове.
Научихме се да ни бъде лесно
и се превърнахме в човеко-зверове.
И ето ни сега - мънички хора,
изгубили последния си свят.
Поглеждаме уплашено нагоре.
Там няма бог. Там има самота.

някои мигове от деня

aseta@abv.bg (caribiana) — Tue, 08 Feb 2022 20:21:00 +0000

Излезе вятър и брегът запя
протяжната си тъжна песен.
И зимната солена тишина
повдигна тъничката си завеса.
От сивото небе изтече гларус,
помаха със крило и отлетя.
Една забравена, добра китара
написа музика за обичта.
А ти изобщо не усети
как си представях точно теб.
Сгря с дъх ръцете и сърцето ми
и се превърна във море.

❤❤❤

aseta@abv.bg (caribiana) — Thu, 13 Jan 2022 17:50:00 +0000

Умирах, а звукът на светлината
се спускаше отвесно към сърцето.
Не беше музика. Приличаше на вятър,
изригнал от душата на небето.
Не беше музика, а беше нещо друго,
по-древно от Вселената навярно.
Докосна ме със нежната си лудост
и тихо ме помоли да остана.
Не беше музика. Мелодия и думи,
които по човешки се преливат
със няколко звънящи тихо струни -
достатъчно, за да се чувствам жива.

разни любови

aseta@abv.bg (caribiana) — Mon, 03 Jan 2022 10:21:00 +0000

Голямата любов въобще не струва -
смалява те и някак си изчезваш.
Изгубваш се. Дори не съществуваш.
А тя самата се превръща в бездна.
Поглъща те. Изпива те. И те изхвърля.
Коя си? И къде? Съвсем не знаеш.
Потъваш в жадното ѝ за човеци гърло
и просто чакаш. Нищо. Или края.
Голямата любов я преживях и честно -
не ми хареса. И съм изморена.
От следващата искам да е лесна,
уютна, ласкава и споделена.

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ

aseta@abv.bg (caribiana) — Tue, 07 Dec 2021 19:56:00 +0000

Дата: 27.11.2021

Относно корупцията в избора на представителя на България на Евровизия 2022 от Българската национална телевизия

Уважаеми госпожи и господа,

Свързваме се с Вас във връзка със събитие, което не само потресе общността на българските фенове на песенния конкурс “Евровизия”, но и за пореден път доказа, че в България властва корупцията, а не талантът.
На 15-ти септември 2021 д-р Милен Врабевски обявява пред информационната агенция “Монитор”, че създадената от него група Intelligent Music Project “е готова да подпише договор с Българската национална телевизия за представянето на страната ни на предстоящото издание на Евровизия”; „Избрани сме да представим България на Евровизия в Италия“, добавя той.
В същото време в Българската национална телевизия се провежда вътрешен конкурс, който по план трябва да приключи през пролетта на 2022 година. Свързахме се с представители от тогавашната делегация на БНТ, отговорна за конкурса, както и с продуцента на съдържанието за дигиталните медии, който е и асистент-продуцент на БНТ Евровизия, и научихме, че към този момент въпросната група не само не е подала заявка за участие във вътрешния конкурс на БНТ, но и е непозната на членовете на делегацията и не е обсъждана като потенциален представител на България в конкурса.
След като изразихме притесненията си за непрозрачния избор на групата, бяхме уверени от представители на делегацията, че изборът няма да бъде компрометиран и решаваща роля ще имат талантът на изпълнителите и шансът им за успех на международния конкурс, както е протичало в периода 2016-2021 година.
Към онзи момент българска делегация няма намерение да се оттегли от постовете си и планира участието на страната в конкурса “Евровизия 2022”, който ще се проведе в Торино, Италия, и дори организира успешно завръщането на България на конкурса “Детска Евровизия 2021” в Париж, Франция.
За наша голяма изненада обаче на 22-ри октомври редица членове на делегацията напуснаха преждевременно своите позиции, без да посочат конкретни причини за това. Оттогава новата делегация отказва контакт с нас и не отговарят на запитванията ни, свързани с нашите опасения за Intelligent Music Project.
На 25-ти ноември БНТ обявява, че именно Intelligent Music Project са избрани да представят България на конкурса - месеци преди първоначално предвиденият краен срок на вътрешния конкурс да е приключил. Важно е да отбележим, че в минали години изборът се извършваше изцяло посредством т.нар. “фокус групи” и се поддържаше връзка както с фенове, така и с професионалисти. Необходимо е още да споменем желанието на БНТ скоропостижно да обяви и песента, която ще ни представи (на 7-ми декември), за да може процесът да приключи възможно най-бързо и изборът да стане окончателен. Така се намираме в ситуация, в която участникът на Евровизия е избран предварително, преди дори да е подал заявка за участие във вътрешния конкурс, а целият селекционен процес за съжаление остава една проформа.
Редно е да отбележим, че българската делегация не за пръв път е заподозряна в корупционни схеми. В миналогодишното издание на конкурса през 2021, проведено в Ротердам, множество фенове, особено от България, забелязаха виден изпълнител, композитор и спонсор на делегацията на Молдова от българо-руски произход в компанията на част от професионалното жури, определящо 50% от крайния резултат, и делегацията на България за Евровизия. Не се обърна много внимание на тази случка, до големия финал на конкурса на 22-ри май 2021 в Ротердам, където при обявяването на резултатите от професионалното жури на всяка държава именно България и Молдова си разменят най-високия резултат - 12 точки.
Ние намираме, че всякакви подобни задкулисни договорки, включително и тези, свързани с гласуване за определени страни срещу определена сума, са недопустими.
Считаме, че Евровизия е проект, който представя България на международната сцена. Неприемливо е представителят на страната да се избира по подобен порочен начин (“конкурс” с предизвестен победител), включващ пропиляване на публични средства.
Апелираме да изразите позиция по този въпрос възможно най-скоро, за да не се допускат подобни корупционни схеми в песенния конкурс, които да стигат не само до европейската, но и до световната сцена. При достатъчно бърза намеса България все още има шанс да участва в конкурса с друг представител, тъй като крайният срок за изпращане на песните до Европейския съюз за радио и телевизия е до месец март 2022 година. В тазгодишната селекция имаше много популярни лица, които желаеха да получат възможност да представят България на конкурса със своя талант, а не чрез своите връзки и финансови възможности.

С уважение,
Българската фен общност на Евровизия

една любовна история от дълбокото зимно море

aseta@abv.bg (caribiana) — Fri, 03 Dec 2021 17:47:00 +0000

Чудовището се полюшва плавно
в зелени водорасли като мрежи.
То чака дълго, толкова отдавна,
една Русалка да го забележи.
Ръцете му са древни и солени,
а нейните коси - безумно сини.
Чудовището се усмихва уморено
на танца на красивите делфини.
Русалката играе със вълните
и слънчевите зайчета в морето.
И те познават само по очите ѝ
че морското чудовище
е във сърцето ѝ.

защо са тъжни хората

aseta@abv.bg (caribiana) — Sun, 28 Nov 2021 17:11:00 +0000

Там някъде, в един забравен Свят,
Тя среща Него. После се усмихват.
Небето прожектира звездопад,
а птиците измислят нови стихове.
Покълва обич. Бавничко расте.
И думите започват да се губят.
Като измислица на някакво дете,
открило своето най-чудно чудо.
Като сияние на слънце през дъжда,
и като полъх ниско над водата.
Така започва често Любовта.
И се изгубва в мрака на сърцата.

друга възможна реалност

aseta@abv.bg (caribiana) — Fri, 26 Nov 2021 18:10:00 +0000

В това градче на края на света
е късна и дъждовна есен.
Звездите пишат с бледа светлина
една все още непозната песен.
Луната е усмихнато око
под бялата коса на кротък облак.
Предчувствам нещо - може би любов,
която заличава всички болки.
А може би съвсем не е така
и нищо истински не съществува.
В това градче накрая на света
съм само аз. И ви сънувам.

Нещо без име

aseta@abv.bg (caribiana) — Tue, 26 Oct 2021 18:47:00 +0000

Октомври е. И всичко е различно.
Дъждът измисля нови цветове.
Луната е светулка, и кокиче,
и спомен за предишни светове.
Небето се разпада на трошици
над някакъв съвсем случаен град.
Когато вятърът сънува птици,
на хората се случват чудеса.
Но е октомври и е по-различно.
Носталгия по някакъв живот,
във който хората умеят да обичат
и още помнят думата "Любов".

като отломки от звезди

aseta@abv.bg (caribiana) — Fri, 03 Sep 2021 18:30:00 +0000

Моя стара, невинна любов,
съхранена във капчици време,
тихо свита, зад гръдната кост,
как успя да останеш със мене...
Моя нежна, антична любов,
съумяваш ли още да дишаш?
Мое светещо, топло кълбо,
неугасващо древно огнище...
Моя истинска, трудна любов,
озаряваща, чиста, огромна...
Ние с теб сме се слели в едно.
Но не зная дали
той ни помни...