През новата година...

...обещавам да играя повече с децата си за да ме запомнят в приказката на детството си не само като майка, която ги кара да се мият, ядат, прибират нещата си и оправят леглата, но и приятелка, с която могат да лудуват, карат кънки и се возят на шейна! :)

Бъдете здрави, щастливи, обичайте децата си и не забравяйте - детството не се връща, трябва да го пазим по-дълго в душите ни! :)

Pin It

Коледен венец

За да направим такъв красив венец ни трябва само половин час време и някои елементарни материали.
През лятото децата събраха шишарки и сега дойде техния ред да послужат на човечеството и след като животът им приключи достойно. Трябват ни още силиконов пистолет, бяла боя на спрей, картон за основа и лента.

Изрежете картон под формата на колело и залепете шишарките към основата със силикон.

При мен се получи ето такова плешиво венче. Мислех, че имаме повечко шишарки, но когато налепих, видях че не са достатъчни. Предварително ви казвам, че чаааак после намерих пликче, пълно с шишарки, ама късно. Отгоре напръскайте с бяла боя. Аз го направих, но забравих да снимам.

За да запълня дупките, реших да направя едни цветенца, видяни в интернет.
За целта се изрязват от нещо (хартия, плат, дори и вестници или списания за по-шаренко, а в моя случай филцова хартия) кръгчета. Вътре се разрязват спираловидно и се залепват със силикон под формата на розички.
През това време боята изсъхва и може да налепите розичките, където сметнете за необходимо.

А сега закачете венчето, където ще блесне  най-добре. :)

Нека Коледа донесе щастие, уют и спокойствие в домовете ви! :)

Pin It

Last minute gift idea.

Надявам се да не ви омръзна, но както споменах тук, идеите се боричкат в главата ми, затова трябва да ги укротявам някакси. Единствения начин е да ги отмятам една по една. Представям ви поредна измишльотинка - свещник, който няма изискване да можете да плетете. Достатъчно да имате някакви ширити, дантела или просто омръзнала салфетка. Останалото го оставете на фантазията си.

И тъй като имах намерение да изплета за подаръци подобни свещници, но не съм намерила време днес за това, затова се наложи да размърдам още главата и каква беше моята радост, когато се сетих, че си имам готови плетени на една кука мотиви, които вече нямам спомен за какво ги бях наплела.
Извадих от шкафовете и разни съдинки, които идеално биха подходили за свещници.

 Другото вече е елементарно. Гепвате нещо, каквото ви е под ръка - както вече споменах, това може да бъда нещо плетенко, дантелка, лента, може и с просто прежда да се въоръжите. Взимате и най-обикновено лепило Ц 200, някаква четка и почвате да мажете по вашето парче яката работа. То трябва хубаво да се напои с лепилото за да може хубаво да се втвърди и да се закрепи за чашката или каквото там ползвате.

Не се притеснявайте от белите следи по чашката. След изсъхването, те ще станат прозрачни, а за да стане това по-бързичко, ползвайте сешоар. ;)

Свещниците изглеждат чудесно както натюр, демек без боя, така и оцветени. Аз продължавам да действам с налични златно и сребърно, но сега за разкош поръсих и с мъничко брокат. Забравих да купя обикновен, затова се наложи да откъсна от сърцето малко от ядливия. Все пак това са празнични подаръчета и искам да им предам подобаващ вид.
Нямах достатъчно време за да облека всякакви стекларии вкъщи, макар че плетените мотиви май биха стигнали за няколко буркана изпод царска туршия, с които разполагаме в достатъчно количество, поради привързанноста ни към въпросната. Но в някакъв следващ момент ще ви натреса и тях, да не мислите, че всичко е мед и масло в този живот. :)

Спретнах малка фотосесийка на мооите плетени свещници, но няма да ви досаждам с моите фотографски умения. Просто насъбрах снимките в една купчинка, където се виждат свещниците преди и след боядисването.

Искам да отбележа, че сенките, които хвърля пламъчето по стените, са фантастични. Бих ги гледала цяла нощ, толкова завладяващи са те, но ми се спи много, все пак в този момент е дълбока нощ при мен, затова аз ви пожелавам всичко хубаво (трябва да отчитаме и този фактор, че може би в този момент при вас е ден :)), а на себе си приятни сънища. :)))

Pin It

Да дадем заслужената почивка на Дядо Коледа.

Даааа, навън пролет пукна, аз за Дядо Коледа се сетих. Не че не искам да си почине човека, ама и от подаръците не бих се отказала... Е, няма да ми се отвори парашута та да си го оставим Дядо Коледа да си почива.
В тези прекрасни пролетни дни мернах новогодишната ми торта, преглеждайки албума ми с тортите, и пак се пренесох в предновогодишния ден, когато я правех по бързата процедура поради ред обективни причини.
Точно на 30 декември 2010 в 22.30 се качихме на колите с мъжа ми, двете ми деца и няколко кашона с най-необходимия багаж и потеглихме към новия апартамент. Това пренасяне стана пословично в кръга на приятелите ни, защото от три години се очакваше  да се случи. Би могло да не се случи и тогава, но от предишната новогодишна нощ бяхме поканили наши приятели да празнуват Нова Година в новото ни жилище, като очаквахме, че ще сме се нанесли поне от половин година. Та тези наши кандидат гости леко почнаха да се притесняват и да се чудят ще го има ли посрещането на 2011 в нас или да се подготвят по-лека лека с подготвянето на техните си домове за приема на несполучливите новодомци. Е, просто няма как да не се пренесем па дори и посред зимата, че и посред нощ. Всъщност, това стана не без водещата роля на най-добрата ми приятелка Силвия, която ми уши за празничната трапеза нова покривка и реши да мине през нас за да ми я връчи най-тържествено. Това "в нас" си е старото "нас". Навън е 30.12.2010, часът е 19.30 , ние сме си в стария апартамент, цял ден бяхме на работа с мъжа ми и по това време вече сме капнали не само от умора, но и от чудене как, всъщност, да осъществим аферата "Преместване". Освен това, тортата е единствено на етап измазване, за друга храна да не споменавам, че и следа няма от нея.
- Е,- викам, - нали ще идваш утре на гости, тогава и покривката ще донесеш.
- Нееее, - чувам отговора на Силвето, - утре, когато дойдем, ти трябва вече да си сервирала върху покривката. Така че чакай, ей сега ще дойда.
И ни заварва седнали с увиснали  физиономии, мъжа ми ме пита за трети път къде точно съм щяла да довършвам тортата "Тук?, -и изразително ме поглежда, oчаквайки моето кимване, - или в новия апартамент?", аз за трети път отоварям, че там, където ще сме, но явно на неразбираем език. Не му се занимава на човека по нощите и това е. Та поглежда ни Силвето едни такива, решава, че може и да се провали Новата година и посочва лекинко един кашон, тикнат в ъгъла "Я, ми го подайте насам"...
Та така... качихме се ние в 22.30 по колите и потеглихме. Чао, старото ни апартаментче, все някога ще те стегнем и теб...
След всичко прочетено, разбирате обективните причини за бързата процедура по тортата. Тъй като на сутринта се наложи да отскочим за още багаж, а след това и на пазар. За правене на тортата до появата на гостите бяха останали два часа, ето защо попромених и предварително измислен дизайн. Бях решила да поразхвърлям по страните на тортата дрехите на изморения старец та да се разбере защо е само по гащи. Ами изморил се е след налудничаво обикаляне из страните, завиране по комини и трескаво препускане с шейната си. Кой друг да го разбере, като замен едното преместване от единия квартал на София до другия ми отне близо три години. В крайна сметка само положих морното му тяло в кревата, а дрехите все едно са в коша за пране, а не небрежно свалени за да полегне само да си вземе дъха.

По време на работа отбелязах и някои грешки, които в последствие взех предвид.
Когато моделирах фигурата, правех я от неоцветен фондан. Стана равна и гладка фигурка.

Обаче при оцветяването отгоре, с четката, боичките попиха във всички мини цепнатинки, които иначе въобще не се и забелязваха. Поради тази причина, иначе гладка повърхност заприлича на много нацепен.

 

По този начин си направих извода, че всичко трябва да се моделира от предварително оцветен фондан и отгоре да се дооцвети с така наречения "дъст" - пудрообразна боичка, която се нанася със суха четка отгоре за допълнителни ефекти.

Самата торта беше пазена цяла вечер за да мога да я снимам чак след като дойдат гостите и сготвя вечерята, тъй като преди това не бих имала никаква възможност. След като й направих фотосесията и оставих на масата да си чака реда, някакъв пингвин с бясна скорост профуча и дооформи тортата според неговите си разбирания и предпочитания с един захарен Снежко.

Очевидно е, че Снежко е добра компания на Дядо Коледа и изглежда съвсем хармонично така потопен в тортата, все едно е в едно снежно джакузи. :)))

Pin It